Решение № 15138 от 8.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9214/2019 г.

Решение № 15138 от 8.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9214/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по подадено от И. Димитров искане за отмяна на влязлото в сила решение № 4285 от 25.06.2018 г. по адм. дело № 4844/2018 г. на Административен съд - София град, на основание чл. 239, т. 5 АПК. В искането за отмяна излага доводи, че е бил ненадлежно представляван в производството по адм. дело № 4844/2018 г. на Административен съд - София град, поради което иска да се отмени постановеното по делото решение и се върне за ново разглеждане по същество на оспорването. Ответникът по искането за отмяна - Т. Павлов, в качеството му на служител на длъжност "Контрольор автомобилен транспорт" в "Център за градска мобилност" ЕАД, чрез пълномощника си, представя писмен отговор, с който оспорва искането и поддържа, че не са налице сочените обстоятелства за отмяна на съдебното решение. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени данните по делото, намира, че искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240, ал. 3 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно, по следните съображения: С решение № 4285 от 25.06.2018 г. по адм. дело № 4844/2018 г. на Административен съд - София град е отхвърлена жалбата на И. Димитров срещу наложената му на 24.04.2018 г. от Т. Павлов, в качеството му на служител на длъжност "Контрольор автомобилен транспорт" в "Център за градска мобилност" ЕАД, принудителна административна мярка по чл. 55 НОДТСО във вр. чл. 167, ал. 2, т. 2 и чл. 99, ал. 3 ЗДвП "принудително задържане на ППС, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗДвП (поставяне на скоба)". С решение № 2230 от 15.02.2019 г. по адм. дело № 11206/2018 г., Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, е оставил в сила решение № 4285 от 25.06.2018 г. по адм. дело № 4844/2018 г. на Административен съд - София град. Пред касационната инстанция жалбоподателят е бил представляван от адвокат З. Димитров. Жалбоподателят И. Димитров е упълномощил с пълномощно без дата адвокат З. Димитров да осъществява процесуално представителство пред Административен съд - София-град във връзка с обжалване на принудителна административна мярка от 24.04.2018 г., както и да преупълномощава трети лица с правата си по това пълномощно. С молба от 11.06.2018 г., постъпила в съда на същата дата, И. Димитров е заявил, че оттегля пълномощията от адвокат З. Димитров по адм. дело № 4844/2018 г., насрочено за 18.06.2018 г., като ще се яви лично и желае да се даде ход на делото. По делото е приложено пълномощно от И. Димитров от 11.06.2018 г., с което упълномощил адвокат Е. Йорданов да го представлява по адм. дело № 4844/2018 г. по описа на АССГ. Представено е също пълномощно без дата, с което адвокат З. Димитров е преупълномощил адвокат И. Купенова да извършва процесуално представителство по адм. дело № 4844/2018 г. на АССГ във връзка с дадените пълномощия от И. Димитров. В съдебно заседание на 18.06.2018 г. са се явили адвокат Купенова, която е представила пълномощно без дата за преупълномощаване от адвокат З. Димитров и адвокат Е. Йорданов, който представил подписано на 11.06.2018 г. от жалбоподателя пълномощно. Съдът е обсъдил тези обстоятелства и е приел, че адвокат Купенова не е надлежно упълномощена да представлява жалбоподателя, поради оттегляне на пълномощията на адвокат З. Димитров. Приел е, че адвокат Е. Йорданов е надлежно упълномощен да представлява жалбоподателя и го е допуснал до участие в съдебно заседание. Съдебното дирене и пледоариите по същество са се провели с участието на упълномощения представител на жалбоподателя - адвокат Е. Йорданов. В искането за отмяна И. Димитров подържа, че в съдебното заседание на 18.06.2018 г. съдът не е приел за редовно преупълномощаването от адвокат Димитров на друг негов колега от кантората му и вместо да изясни действителната воля на жалбоподателя кой точно представител иска да го представлява по делото е приел, че преупълномощаването не е валидно, макар същото да е било извършено преди оттегляне на пълномощното спрямо него. Счита, че съдът като не е допуснал преупълномощения адвокат по делото е нарушил процесуалните му права на защита. При тези съображения претендира отмяна на влязлото в сила решение на Административен съд - София град по адм. дело № 4844/2018 година. Искането за отмяна е неоснователно. Съгласно чл. 239, т. 5 АПК, актът подлежи на отмяна, ако страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В обсъждания случай, искателят е бил надлежно представляван пред съда от упълномощения от него процесуален представител. Съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила, което да е лишило страната от възможност да участва в делото както и да бъде представлявана от упълномощен представител. Противно на твърденията в искането за отмяна, съдът коректно е обсъдил релевантните факти относно процесуалните права на явилите се пълномощници и е допуснал до участие в процеса адвокат, който се е легитимирал с надлежно пълномощно, дадено от жалбоподателя да го представлява по делото. Правото на защита на оспорващия не е нарушено, напротив съдът е положил дължимите усилия да гарантира процесуалните права на жалбоподателя. Обстоятелството, че по делото не е участвал преупълномощения адвокат не сочи на нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ненадлежно представляване на жалбоподателя и ограничаване на правото му на защита. За да е налице хипотезата на чл. 239, т. 5, предл. 2-ро АПК следва процесуалният представител, който е допуснат от съда до участие в съдебния процес да е ненадлежно упълномощен, с което е нарушено процесуалното право на страната да бъде легитимно представлявана. В обсъждания казус тези предпоставки не са налице. Не е налице нарушение на правото на защита в случая, т. к. страната е била надлежно представлявана от редовно упълномощен защитник, а съдът се е съобразил с изричните волеизявления на жалбоподателя относно процесуалното му представителство по делото. Във всеки един етап от съдебното производство искателят е имал свой упълномощен процесуален представител. Поради това искането за отмяна на влязлото в сила решение № 4285 от 25.06.2018 г. по адм. дело № 4844/2018 г. на Административен съд - София град е неоснователно и следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора, искането на ответника за заплащане на сторените разноски в производството по отмяна е основателно. Искателят следва да заплати на ответната страна сумата 600 лв. разноски за адвокатска защита, съгласно представеният списък на разноските и договор за процесуално представителство. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,