Решение № 264 от 29.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4898/2025 г.

Производство по чл.290 ГПК. Образувано по касационна жалба на Ю. Ф. А., чрез адвокат Л. С. от АК-Хасково, срещу решение № 728/16.06.2025 г. по в.гр.д.№ 2608/2024 г. на Окръжен съд Пловдив, с което се отменя решение № 372 от 15.07.2024 г., допълнено на 11.08.2025 г., по гр.д.№ 1891/2023 г. на Районен съд Асеновград в частта, в която упражняването на родителските права на децата А. Ю. Ф., род. на *, А. Ю. Ф., род. на * и Е. Ю. Ф., род. на *, се предоставя на майката А. Х. А., определено е местоживеене на децата при нея в [населено място] и режим на лични отношения на бащата, както следва: всеки втори и четвърти понеделник и сряда от 16 ч. до 18 ч. в сградата на АСП, в присъствие на социален работник,както и всяка втора и четвърта събота,и неделя от 10 часа в събота до 18 часа в неделя, с преспиване, един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и една седмица по коледните или новогодишни празници. С решението се присъжда месечна издръжка в размер на по 235 лева, за всяко дете, до навършване на пълнолетие или настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяването й. Касационното обжалване е допуснато по въпроса за правомощията на въззивната инстанция да изслуша навършилото 10 г. в хода на производството дете, при спор за упражняване на родителските права. Отговор на обусловилия допускане на касационно обжалване въпрос се съдържа в разпоредбите на чл.15, ал.1 и ал.2 на Закона за закрила на детето, според които, във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси. Когато детето не е навършило 10-годишна възраст, то може да бъде изслушано в зависимост от степента на неговото развитие. Решението за изслушване се мотивира. Предвид отговора на въпроса, настоящият състав на ВКС намира че независимо от аргументите в отговора на касационната жалба, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като не е упражнил дадените му правомощия по чл.15, ал.1 и ал.2 от Закона за закрила на детето. В нарушение на процесуалните правила съдът не е изслушал навършилото десетгодишна възраст дете, за бъдат преценени в цялост специфичните обстоятелства, пряко свързани с неговите интереси, както и останалите деца. В случая, въззивната инстанция правилно е установила, че двамата родители имат приблизително еднакви възможности да се грижат за своите деца, като им осигурят подходящи условия за отглеждане и възпитание, с оглед физическите, психически и емоционални потребности, възраст и пол на малолетните, поради което при решаването на въпроса за родителските права, съдът следва да се ръководи единствено от интереса на децата. В съдебната практика на Върховния касационен съд е изяснено, че интересът на децата винаги се свързва с физическото им развитие и възпитание по начин, който да им осигури нормални условия за интелектуално израстване и опазване на техните лични и имуществени права. В разпоредбата на §1, т.5 от ДР на ЗЗакрД се дефинира понятието „най-добър интерес на детето”, което обосновава извода, че независимо от особеностите на случая и индивидуалния подход, при решаване на въпросите на малолетните, предвид техните физически и емоционални потребности, и степента на съзряване, съдът е длъжен да преценява поотделно и в съвкупност всички обстоятелства от значение за определяне на кого да бъдат предоставени родителските права, както и режима на лични отношения между малолетните и родителя, при когото те не живеят. Тези обстоятелства налагат касиране на въззивното решение в частта за родителските права, местоживеенето на децата и определения режим на лични контакти с бащата, като делото се върне на въззивния съд, който да упражни правомощията си по чл.15, ал.1 и ал.2 ЗЗакрД, да изслуша децата, навършили десетгодишна възраст и с оглед данните на съдебно-психологическа експертиза, твърденията в молбата за привременни мерки и изготвените социални доклади за условията, при които живеят и учат децата, предвид тяхната възраст и притесненията на двамата родители, да определи привременни мерки, като вземе обосновано решение за отглеждането им в семейна среда, с оглед най-добрия интерес на всяко от децата. Интересът на децата следва да се преценява, с оглед на конкретно установените обстоятелства за родителските качества на всеки от родителите, полаганите грижи и умения за възпитанието им, като се съобрази тяхната възраст и отношението на децата към тях. След изслушване на малолетните деца пред въззивния съд, съгласно чл.15 ЗЗакрД, следва да се прецени дали е настъпила промяна в отношението на децата към всеки от родителите, с оглед на което да бъде определено на кого да се предоставят родителските права, местоживеенето и режима на лични контакти с другия родител, като се съобрази, че в интерес на децата е регулярното общуване и с двамата родители чрез разширяване на режима на лични контакти, който няма пречка по общо съгласие да бъде осъществяван съвместно, за да се запази усещането за близост и да не се стигне до момент на отхвърляне и отказ от контакти с единия родител, при когото децата не живеят постоянно. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение