Решение № 17021 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4881/2013 г.

Решение № 17021 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4881/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Валмакс" ЕООД, против решение № 404/21.02.2013 г. на АС- Варна, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 181104373/04.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 484/16.08.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна, с който на дружеството за данъчни периоди м. 01, 02, 03, 04, 05, 06, 08, 09, 10, 11 и 12.2006 г., 01, 02, 04, 05, 06, 08, 09, 10 и 11. 2007 г., 01, 02, 04, 09 и 11.2008 г. и 12.2009 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 24 228,18 лв., за данъчни периоди м. 10, 11 и12.2009 г. и 01., 02, 03, 04 и 05.2010 г. е начислен ДДС в размер общо на 4 181,82 лв. и за невнесените в срок задължения за данъци са начислени лихви и е осъдено дружеството да заплати на приходната администрация сумата 1363,66 лв.. - юрисконсултско възнаграждение. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите- не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Валмакс" ЕООД, против РА № 181104373/04.05.2012. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 484/16.08.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна, с който на ревизираното дружество е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 01, 02, 03, 04, 05, 06, 08, 09, 10 и 11.2006 г., 02, 04, 05, 06, 08 и 10. 2007 г. и 01, 02 и 04.2008 г. в размер общо на 22 355,84 лв. по 45 бр. фактури с предмет "гуменки, спортни обувки Ранърс- мъжки, женски и детски, сакове, топки, летни джапанки, тениски, долни части на спортни облекла, дамски панталони, дамски потник, мъжки и дамски чехли, анцузи, пантофи, чорапи, боти, сандали, спортни чанти, маратонки, долнища, якета, шорти, спортни шапки", издадени от ЕООД "Роял спорт" ЕООД; за данъчни периоди м. 01, 06, 09 и 11.2007 г., 09 и 11. 2008 г. и 12.2009 г. в размер общо на 1 872,34 лв. по 8 бр. фактури с предмет "м. обувки", издадени от ЕООД "Лидер"и му е начислен ДДС в размер общо на 4 181,82 лв за данъчни периоди м. 10, 11 и 12.2009 г. и 01., 02, 03, 04 и 05.2010 г. и за невнесените в срок задължения за данъци са начислени лихви. Административният съд е приел, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, в предписаната писмена форма и при спазване на формалните процесуални правила за издаването му. Подробно е анализирал всички събрани доказателства, от които е приел за установено, че спорните данъчни фактури не отразяват реални облагаеми доставки на стоки, поради което не е налице основание за начисляване на данъка от доставчиците - "Роял спорт" ЕООД и "Лидер" ЕООД, респективно не е възникнало и право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице. При формиране на правните си изводи първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните доказателства и е изложил мотиви досежно извода си, че не са налице предпоставките на закона, визирани в чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС за възникване правото на приспадане на данъчен кредит, тъй като не е доказано, че процесните доставки са реално извършени. Конкретно съдът е посочил, че доколкото процесните сделки представляват покупко-продажба на стока, определена по своя род, за която не е съставен писмен договор, за доказването на прехвърлянето на правото на собственост, представляващо облагаема доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, следва да бъде удостоверено наличието на право на собственост върху такива вещи, предаването им и приемането им от купувача. Съдът е приел, че не се установява дружествата - доставчици да притежават стоките, вписани като предмет в процесните фактури. Не се установява "Лидер" ЕООД да е производител на обувки, да е вносител на обувки или да ги е закупило от трето лице. няма и доказателства, че "Роял спорт" ЕООД е внесъл стоката, предмет на процесните фактури. Осчетоводяване по сметка 304 "стоки" на получени от внос стоки на определена стойност, не може да установи вида и количеството на същите, поради което и не може да се установи идентичност на внесените стоки и тези, продадени на жалбоподателя. Посочената счетоводна справка е с начални данни от м. 08.2006 г., а доставките към жалбоподателя са от м. 01.2006 г., като за периода 01 - 08.2006 г. липсват данни за налични/закупени стоки. Липсват данни за водена аналитична отчетност в счетоводството на доставчика по видове стоки и артикули, поради което и не може да се установи счетоводна наличност на стоки от същия вид към датите на процесните фактури. Липсват данни и за водена стокова отчетност в двата склада в гр. София и в гр. Пловдив, от където се твърди, че са натоварени стоките, поради което и не може да се установи складова наличност на процесните стоки към датите на фактурите Съдът е приел, че не е установено и предаването и приемането на вещите, предмет на процесните фактури. По отношение на доставчика "Лидер" ЕООД, не са представени никакви доказателства за предаването/приемането на мъжки обувки, посочени като предмет във фактурите. По отношение на доставчика "Роял спорт" ЕООД съдът е счел, че представените складови/стокови разписки към всяка една фактура не представляват годно доказателство за предаването/приемането на стоката, тъй като не съдържат достатъчно данни, за да се проследи движението на стоката и да се установи връзка между складовите разписки и пътните листове за движение на транспортни средства. Съдът е намерил за недоказано и транспортирането на стоките от гр. София и гр. Пловдив до търговски обекти на жалбоподателя, независимо от представените пътни листи, поради липсата на съществени реквизити в тях, довели до липса на съществена за спора информация и лишава частните документи от доказателствена сила за твърдените от жалбоподателя факти - извършване на превоз на стоки. Съдът е намерил за недоказано и използването на процесните стоки в икономическата дейност на предприятието, представляващо условие за възникването на правото на приспадане на данъчен кредит, тъй като не се установява заприхождаването на стоките и тяхното изписване. Не е представена аналитична счетоводна отчетност по видове артикули и обекти. По отношение на начисления през м. 10, м. 11 и м. 12.2009 г. и м. 01., м. 02, м. 03, м. 04 и м. 05.2010 г. ДДС в размер общо на 4 181,82 лв., съдът е счел, че приходната администрация е доказала извършени продажби в размер, посочен в ревизионния доклад за всеки един данъчен период и липсата на начисляване на ДДС върху установената данъчна основа, след като е била установена разлика между отчетените приходи от обекта и вписаните данни в намерената в обекта тетрадка. Решението е правилно постановено. Административният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора, като е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява осъществяването на реални облагаеми доставки по общо 53-те фактури, издадени от "Лидер" ЕООД и "Роял спорт" ЕООД с получател ревизираното лице. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, които възпроизвеждат доводите, релевирани и пред първоинстанционния съд, който ги е обсъдил подробно и задълбочено. При установяване на фактите съдът се е съобразил с разпределението на доказателствената тежест в съдебното производство, като не е допуснал процесуални нарушения при събиране и преценка на доказателствата. В този смисъл неоснователни са доводите на касатора, че съдът неправилно е счел, че "Валмакс" ЕООД е следвало да установи наличието на право на собственост върху вещите у продавача, предаването им и приемането им от купувача, тъй като след като претендира възникването на едно право - на данъчен кредит, в негова тежест е доказването на всички предпоставки за възникването му. Съгласно чл. 170 от АПК административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Доказването на наличието на предпоставките за възникване на право на данъчен кредит, които са факти от обективната действителност, води до възникване на благоприятни последици за данъчно-задълженото лице, поради което съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса /чл. 154, ал. 1 от ГПК, съответно чл. 170 от АПК те следва да бъдат доказани от него. В този смисъл оплакването за размяна на доказателствената тежест се явява неоснователно. Още повече, че страните са уведомени за разпределението на доказателствената тежест още в първото съдебно заседание пред административния съд, като по реда на чл. 171 от АПК на "Валмакс" ЕООД са дадени и конкретни указания за необходимостта от ангажиране на доказателства по отношение на наличието на доставка по оспорените фактури. Независимо от това ревизираното лице не е отправило никакви доказателствени искания и не е представило писмени доказателства пред съда. Настоящата инстанция споделя извода на административния съд, че с оглед събраните доказателства остава недоказан фактът на реално осъществяване на доставките. На първо място липсват преки доказателства за предаването на родово определените вещи. При липса на други уговорки (няма писмени договори между страните), съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Съдът подробно е обсъдил представените стокови разписки и пътни листове и правилно е стигнал до извод, че от тях не може да се установи от къде се изписва стоката, кой и в какво качество я е получил и предал. Поради липса на данни за транспортните документи, те не могат да бъдат обвързани с пътните листове, в които липсва описание на превозваната стока. поради липса на съществени реквизити в пътните листове, не може да се установи извършения превоз. По своето естество тези доказателства представляват частни документи по смисъла на чл. 181 ГПК и нямат достоверна дата, като наред, предвид констатираната липса на реквизити, същите съставляват и негодни доказателства за твърдените факти за предаване и транспортиране на стоките. След като не са представени други доказателства свързани с транспортирането на стоките, правилно съдът го е приел за недоказано. От проверките при предходните доставчици не се установява, че те са разполагали с процесните стоки. Няма данни доставчикът "Лидер" ЕООД да е производител, вносител или търговец на обувки, а "Роял спорт" ЕООД не е водил аналитична счетоводна отчетност, от която да може да се установи счетоводната наличност на стоки от същия вид към датите на процесните фактури. Косвено доказателство за реалност на процесните доставки в последващата реализация на стоките. Стоките не са заприходени и изписани, не е представена аналитична счетоводна отчетност, поради което предвид множеството стопанисвани търговски обекти не може да се установи приемането на стоката от материалноотговорното лице на съответния търговски обект, както и изписването на стоката при продажбата й. поради това правилно съдът е приел з недоказано използването на процесните стоки в икономическата дейност на предприятието. Налага се обобщаващия извод, че в случая е налице пълна липса на преки доказателства за настъпило данъчно събитие - прехвърляне на собствеността върху стоките, а косвените такива са недостатъчни да обосноват категоричен извод в претендираната от задълженото лице насока. Предвид това, правилно административният съд е счел, че законосъобразно на ревизираното дружество, на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС, е отказано право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Правилни са изводите на съда и досежно начисления през м. 10, 11 и12.2009 г. и 01., 02, 03, 04 и 05.2010 г. ДДС в размер общо на 4 181,82 лв. Съдържанието на намерената и иззета от търговския обект на "Валмакс" ЕООД в гр. Русе тетрадка - записи, извършени от работещата в обекта продавачка се различава с отчетените приходи от обекта. Тетрадката не е счетоводен документи, но в нея хронологично са намерили отражение извършените продажби в търговския обект, които не са намерили отражение в счетоводството на дружеството. От протокол 1148693/18.11.2011 г., подписан без забележки се установява връзката между ревизираното лице и тетрадката - тя е била иззета от търговския му обект. Тя представлява частен свидетелстващ документ, относно факти неизгодни за издателя, поради което има силата на извънсъдебно признание и притежава доказателствена сила, която не е оборена от касатора. Неоснователни са доводите на касатора във връзка с тетрадката, тъй като административният съд няколкократно е задължил дружеството жалбоподател да представи контролните ленти от регистрирания в обекта касов апарат. Поради изложеното правилен е изводът за неотчетени по надлежния ред продажби и съответно неначислен ДДС и съдът законосъобразно е приел, че приходната администрация доказва извършени продажби в размер, посочен в ревизионния доклад за всеки един данъчен период и липсата на начисляване на ДДС върху установената данъчна основа. Като е достигнал до законосъобразни правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде присъждано, тъй като няма направено искане, а и такова е присъдено в размера, визиран в чл. 161, ал. 1, предл. последно ДОПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение