Решение № 10381 от 24.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12021/2013 г.

ВАСV отделение24.07.2014 г.докладчик Еманоил Митев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5111/22.07.2013 г., постановено по а. д. № 3827/2013 г. по описа на Административен съд София - град Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 10381 от 24.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12021/2013 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Валентин Цветанов Борисов от гр. Перник, против решение № 5111/22.07.2013 г., постановено по а. д. № 3827/2013 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед р. № з-5041/16.05.2011 г. на директора на СДВР с която, на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР във вр. с чл. 228, ал. 1, т. 1 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР), е санкциониран с налагане на дисциплинарно наказание- "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен" за срок от 1 г. Касатора счита решението за неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. От развитите в касационната жалба доводи може да се извлече и такъв за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - не са обсъдени всички доказателства по делото. Моли да се отмени решението на АССГ и се постанови друго, по съществото на спора, с което се отмени оспорената заповед . Ответната страна - Директора на Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/, чрез представени писмено възражение на процесуалния му представител-юрк. Панайотова, счита касационната жалба за неоснователна. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе, съобрази следното: С решение № 2506/8.05.2012, постановено по адм. дело № 5058/2011 г., състав на АССГ- се произнесъл по жалба на Валентин Борисов срещу сочената по-горе заповед, като е приел, че административно наказващият орган е допуснал нарушения по смисъла на чл. 146, т. 2, 3 и 4 от АПК-не е квалифицирал приписаните на Борисов деяния по такъв начин, че последният да разбере в извършването на какво дисциплинарно нарушение е обвинен; допуснато е нарушение на материалния закон, като са цитирани неточно нормите на чл. 69, ал. 3, чл. 70, ал. 1, чл. 63, ал. 3 и чл. 72, ал. 1 от ЗМВР; нарушени са изискванията на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР за форма на акта - мотивите на заповедта оставят впечатление за недоказаност на обвинението по категоричен начин. При тази установеност от фактическа страна, доводът за допуснати нарушения на административно производствените правила се явява основателен. Първоинстанционния съд отменил заповедта. Решение оспорено с касационна жалба. Тричленен състав на ВАС, с решение № 4912/9.04.2013 г., постановено по адм. дело № 8586/2012 г. приема, че АССГ при разглеждане на делото е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила- при неизяснена фактическа обстановка - не е указал на административния орган, че твърдените в акта фактически основания от значение за делото, не са доказани. Касационният съд отменил обжалваното решение, връщайки делото за ново разглеждане, давайки указания по тълкуване и прилагане на закона. Предмет на това разглеждане е постановено решението, предмет на настоящото касационно производство. Установена е следната фактическа обстановка: На 8.02.2011 г., жалбоподателят Борисов е изпълнявал служебните си задължения, за времето от 07 до 19 часа, в град София, като част от автопатрул 29-3, заедно с полицаи Юли Кирилов Василев и Асен Лозанов Радоев. В оспорената заповед се сочи, че на 8.02.2011 г., около 12,30 часа, Борисов е извършил обиск на гражданите Здравко Димов и Александър Ночев, както и на техния автомобил- без да са били налице данни за извършено престъпление или нарушение на обществения ред- с което е нарушил изискванията на чл. 69, ал. 3 ЗМВР и в разрез с чл. 70, ал. 1 ЗМВР- не е изготвил протоколи; както и, че на същата дата, около 14,30 часа полицай Борисов "спира за проверка" лек автомобил, без същото да е отразено в пълен обем в нарядния дневник; както и, че в хода на проверката без основателна причина и достатъчно данни за правното прилагане разпоредбите на чл. 63, ал. 3 и чл. 72, ал. 1 ЗМВР- е извършил обиск на гражданина Лазар Христов, поставил му белезници и го отвел в 06 РУП. Така описаното в заповедта мотивира съда да приеме, че на Борисов е вменено дисциплинарно нарушение, по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 ЗМВР- неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него нормативни актове. Също така, съда обсъждайки поотделно и в съвкупност целият доказателствен материал, включително показания на разпитани свидетели и писмени обяснения, дадени в административното производство- съда приема, че полицай Борисов е извършил лично обиск на сочените граждани и автомобили- без да е имал каквито и да било данни за необходимост от предприемане на тези действия; поставил е белезници и принудително отвел гражданин в РУП - без да е издадена заповед за задържане. Съдът, също така е приел, че наказващия орган е отчел тежестта на извършеното и зачитайки факта, че Борисов е извършил нарушение, в срока на действие на предходно наложено му наказание- "порицание", правилно е санкционирал Борисов със следващото по тежест наказание- "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен". Решението е правилно и обосновано. Съдът е установил релевантната фактическа обстановка по спора и е направил законосъобразни изводи в съответствие с данните по делото и материалния закон. Неоснователни са доводите на касатора за нарушение, както от страна на административния орган, така и от съда, на чл. 229, ал. 3 и чл. 230, ал. 3 ЗМВР. След като по несъмнен начин е установено, че част от твърденията на засегнатите от извършената полицейска проверка граждани, сочени в жалбите им, са основателни- извършване на обиск, без конкретна причина и основание; поставяне на белезници и задържане на лице, с принудителното му отвеждане в РУП- също без наличие на данни за това, както и, че не са съставени в цялост съответните протоколи за това- е достатъчно основание да се приеме наличие на дисциплинарно нарушение, за което Борисов е санкциониран. Водим от горното, Върховния административен съд, състав на Пето отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 146, т. 2