Решение № 15735 от 18.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11813/2019 г.

Решение № 15735 от 18.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11813/2019 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 56 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Център за административни услуги "Изгрев" (ЦАУ - Изгрев) при [община], чрез процесуалния му представител юрк. Паспалева, срещу решение № 1137 от 20.06.2019 г. по адм. д. № 793/2019 г. на Административен съд – [населено място], с което е отменен отказ за поставяне на преместваем обект № 26 – 00 – 7 от 27.03.2019 г. на Директора на дирекция ЦАУ "Изгрев" при [община], с който на [фирма] е отказано издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект – батут с площ 30 кв. м. в парк "Изгрев", позиция КЗ. 1 за детски атракциони. Касационната жалба на [фирма] със седалище [населено място] е оставена без разглеждане и производството по отношение на този касатор е прекратено с влезнало в сила определение по делото. В касационната жалба на Директора на дирекция ЦАУ "Изгрев" при [община] се твърди неправилност на оспореното решение, поради противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че неправилно съдът е достигнал до извод за неприложимост на жребия при подадени няколко заявления за една и съща позиция. Посочва, че в тази част разпоредбата на чл. 7 от Наредбата за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на територията на [община] не е била отменена с решенията на АС – [населено място] и ВАС, а същата е била отменена досежно друга част, а именно предложенията за размера на инвестициите, които се предлагат при подадено повече от едно заявление. Посочва и че законосъобразно е предвидена такава процедура, която е спазена при издаване на оспорения акт. Твърди и че в чл. 56, ал. 1 от ЗУТ е предоставена възможност за разписване на условията и реда за издаване на разрешение за поставяне, какъвто е предвиден в Наредбата, която предвижда именно комисия да се произнесе по постъпило заявление като предложи на Директора на дирекция ЦАУ да издаде решение или да откаже разрешение за поставяне на преместваем обект. В тази връзка твърди неправилност на извода на съда за незаконосъобразност на оспорения отказ. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу отказа за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответника [фирма] не изразява становище по касационната жалба. Ответниците [фирма], [фирма] и [фирма], чрез процесуалния си представител адв. Стойков, с представен писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Ответника [фирма] претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба - неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение, и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС – [населено място] е приел, че осореният отказ е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 8 от НПОТДОДЕГОТОБ, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при спазване на изискванията за кворум по чл. 6, ал. 3 от НПОТДОДЕГОТОБ на комисията при присъствието девет от десет члена и при взето решение с гласовете на повече от половината от състава й. Приел е обаче, че оспореният отказ е издаден в противоречие с материалния закон, тъй като оспореният отказ изцяло се базира на предложението на комисията, формирано съобразно резултата от проведения жребий, който пък като процедура не е бил регламентиран в приложимата редакция на приетата по законова делегация на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ Наредба към 14.03.2019 г., когато е проведено заседанието на комисията. Посочил е, че чл. 7, ал. 1 - 7 от НПОТДОДЕГОТОБ, регламентиращи реда за определяне на заявител при подадени заявления от повече лица, включително чрез жребий, уреден като способ в чл. 7, ал. 7 на Наредбата, са обявени за нищожни с решение № 648 от 22.04.2014 г. по адм. дело № 286/2014 г. на АС – [населено място], оставено в сила с решение № 12502 от 21.10.2014 г. по адм. дело № 7446/2014 г. на ВАС. Посочил е, че съгласно чл. 56, ал. 1 и 2 от ЗУТ условията и редът за издаване на разрешението за поставяне на обектите, за одобряването и за изискванията към схемата и проектната документация се определят с Наредба на общинския съвет, каквато към момента на приемане на решението от комисията не е имало досежно жребия, поради и което е приел, че регламентирането на жребия като способ във Вътрешни правила за организацията и дейността на комисията по чл. 6, ал. 1 от НПОТДОДЕГОТОБ е извършено при липса на законова делегация. Поради това е стигнал до извод, че оспореният отказ, обоснован от предложение на комисията, формирано в резултат на процедура, която не е регламентирана в наредбата, се явява незаконосъобразен. Посочил е и че съгласно чл. 8, ал. 2, изр. трето от НПОТДОДЕГОТОБ, директорът на дирекция ЦАУ при [община] е обвързан с предложението на комисията по чл. 6, ал. 1 от Наредба, която норма, в посочената част, е отменена с решение по адм. дело № 897/2018 г. на АС – [населено място], което е оспорено пред ВАС по адм. дело № 13877/2018 г., което обаче към момента на постановяване на решението не е приключило. Поради това е приел, че чл. 8, ал. 2, изр. трето от Наредбата е действаща, като в тази връзка директор на дирекция "ЦАУ" при [община] действа при условията на обвързана компетентност, като преди неговото произнасяне следва да е налице такова от комисията по чл. 6, ал. 1. По тези съображения е приел оспореният отказ за незаконосъобразен, отменил го е и е върнал преписката за ново произнасяне на административния орган. Решение е правилно. Съгласно чл. 56, ал. 2 от ЗУТ в редакцията, действала към момента на издаване на оспорения отказ от 27.03.2019 г. (а именно редакцията на нормата преди изменението от ДВ бр. 25 от 26.03.2019 г., влезнало в сила на 29.03.2019 г.) "За обектите по ал. 1 се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет, а за държавни и общински имоти - и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината". Видно от цитираното е правилен извода на АС – [населено място], че редът и условията за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, между които е и обекта, за който е поискано и отказано издаване на разрешение, се извършва по ред и при условия, определени само в наредба на съответния общински съвет. В случая бил налице такъв ред и условия, предвидени в чл. 7 от НПОТДОДЕГОТОБ, като в ал. 7 на тази норма е била предвидена възможността за избор при подадени повече от едно заявления, чрез теглене на жребии. Правилно обаче съдът е приел, че към момента на вземане на решението на комисията от 14.03.2019 г. което е обвързващо за директора на ЦАУ при издаване на крайния акт – отказа – съгласно чл. 8, ал. 2 от НПОТДОДЕГОТОБ, действаща към момента на постановяване на отказа и на оспореното решение, нормата на чл. 7, ал. 7 на Наредбата не е съществувала и не е действала, тъй като е обявена за нищожна с решение № 648 от 22.04.2014 г. по адм. дело № 286/2014 г. на АС – [населено място], оставено в сила с решение № 12502 от 21.10.2014 г. по адм. дело № 7446/2014 г. на ВАС. Тази норма и нейните предвиждания не са възпроизведени в нова Наредба, т. е. в нормативна уредба съобразно чл. 56, ал. 2 от ЗУТ. Възпроизвеждането и във Вътрешните правила за организацията на дейността на комисията не е основание да се приеме наличието на валиден ред за провеждане на избор чрез жребии, тъй като противоречи както на закона, така и на влезнали в сила съдебни решения. Правилен е в тази връзка извода на съда, че регламентирането на жребия като способ във Вътрешните правила за организация на дейността на комисията, извършено без законова делегация. Правилен е и извода на съда, че постановеният в тази връзка отказ при проведена процедура по ред и правила, които не са нормативно разписани в предвидения от закота акт, е незаконосъобразен. Правилен е и извода на съда, че в случая при наличието на действалата към момента на постановяване на отказа и съдебното решение разпоредба на чл. 8, ал. 2 от НПОТДОДЕГОТОБ, която предвижда, че директорът на ЦАУ е обвързан при постановяване на акта си от решението на комисията, оспореният отказ е незаконосъобразен. Неоснователно е възражението на кастора и за това, че с решенията по адм. д. № 286/2014 г. на АС – [населено място], потвърдено с решение по адм. д. № 7446/2014 г. на ВАС е прогласена за нищожна разпоредбата на чл. 7, ал. 1 – 7 от НПОТДОДЕГОТОБ, но досежно друга част, а именно предложенията за размера на инвестициите, които се предлагат при подадено повече от едно заявление, а не досежно възможността да се предвиди процедура чрез жребии. Това е така, тъй като видно от посочените по – горе решения с диспозитива им чл. 7 от НПОТДОДЕГОТОБ е отменен изцяло и във всичките му алинеи от ал. 1 до ал. 7, в която е била включена възможността за жребии, като в диспозитива на тези решения няма изразена воля за частична отмяна на тези разпоредби, а напротив чл. 7, ал. 1 – 7 е прогласена изцяло за нищожна. Оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация [фирма] в тази връзка е основателно и като доказано, представени са доказателства за заплатено възнаграждение по представен договор за правна помощ и съдействие, следва да бъде уважено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,