Решение № 11139 от 10.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5444/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител, против решение 604 от 17.04.2025г., постановено по адм.д. 63/2025г. по описа на Административен съд Ямбол (АС-Ямбол), с което е отменено Уведомително писмо изх. 02-280-6500/2023 от 14.11.2024 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2022, издадено от Заместник-изпълнителния директор на ДФ Земеделие, в частта на извършено намаление на заявените плащания по заявление с УИН 28/230522/08371 за кампания 2022 по: Схема за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 308,62 лева; Схема за преразпределително плащане (СПП) в размер на 221,78 лева, Схема за обвързано подпомагане за плодове (СП-основна) в размер на 3 114,53 лева; ЗДП в размер на 110,73 лева, и на наложена санкция, подлежаща на прихващане за бъдещи плащания по СП (основна) в размер на 1 658,62 лева, като преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявление с УИН 28/230522/08371 за кампания 2022 г. в отменената част на УП, съобразно дадените указания в мотивите към решението по тълкуване и прилагане на закона. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Съображения излага в касационната жалба. Иска отмяната му. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът Д. С. Д., чрез процесуален представител, в писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение АС-Ямбол е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, но при неспазване на установената форма - липса на мотиви и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че в УП, като съображения за издаването му, е посочено само, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане, които данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 ЗПЗП. Фактически основания за издаването на оспорения акт съдът констатирал, че липсват и в съдържанието на включените в писмото таблици, които показват единствено схемата или мярката, исканата сума, намаленията, оторизираната сума и изплатената сума, както и не се установяват от съдържащите се към таблиците пояснения, които сочат понятията и правната им регламентация, но не и защо административният орган приема, че са приложими, както и не установяват към кой от конкретно заявените парцели, на какво основание и на база какви доказателства, за да се обоснове приложимата правна норма, даваща основание за направените изводи и постановения резултат, което да обуслови мотивираността и законосъобразността на процесния административен акт. Първоинстанционният съд приел за допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, респ. - в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, в който да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията, изложени в мотивите на издадения административен акт. Представеното след постъпване на жалбата в съда и изискване на преписката от административният орган Становище с изх. 02-280-6500/2023#3 от 18.02.2025 г., в което са посочени детайлни данни за площите с констатирани несъответствия по съответните схеми, след извършени проверки за допустимост и от което се установява причината за намаление на финансирането и за наложената санкция - липсата на правно основание, досежно заявения от Д. парцел с номер по ИСАК 80217-608-4-1 (ПИ 80217.24.89) в землището на [населено място] местност Мишилийца с площ от 0,9 ха, АС Ямбол приел за непреодоляващо липсата на мотиви в УП, тъй като същото е изготвено по повод депозираната до съда жалба, с която е оспорено вече издаденото УП, поради което адресатът на акта не е бил запознат с посочените в становището фактически основания и съответно не е могъл да ги оспори с подадената жалба и адекватно да организира защитата си. Съдът е обосновал и, че при издаване на оспореното уведомително писмо органът не е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за случая, поради необсъждането на съдържащите се в административната преписка данни, че по отношение на имот 024089 в землището [населено място], общ. Тунджа, заявен за подпомагане като имот с номер по ИСАК 80217-608-4-1, е допусната техническа грешка при въвеждане на правното основание от ОСЗ Тунджа Ямбол, която не е отстранена, вследствие на което е извършено намаление на плащанията по заявените схеми, съответно е наложена санкция, подлежаща на прихващане за бъдещи плащания по СП-основна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд подробно е изследвал и изяснил фактическата обстановка по делото, обсъдил е доказателствата, както и относимата правна уредба и правилно е отменил оспореното пред него уведомително писмо в посочената част. Решението е подробно мотивирано, като на основание чл. 221, ал. 1, изр. 2 от АПК касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Правилни са установяванията на АС Ямбол, че от съдържанието на административния акт не се установява причината за намаление на финансирането и за наложената санкция. Споделят се и изводите в обжалваното решение, че административният орган е длъжен служебно да изясни всички относими факти преди издаване на акта и ясно и недвусмислено да посочи кои от тях приема за доказани, за да приложи съответната им правна норма. Съгласно ТР 16 от 1975 г. на ОСГК на ВС мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. В случая УП е оспорено направо пред съда. Допълнително изложените мотиви в посоченото по-горе становище от 18.02.2025г. при изпращането на административната преписка в съда, не изпълняват изискването на закона. Недопустимо е излагането на мотиви към акта, в придружително писмо, в отговор на жалбата или в писмена защита на ответника. Налице е съществено нарушение на правилата за мотивиране на оспорения административен акт, което е основание за отмяната му. Правилно съдът е приел, че процесното уведомително писмо в обжалваната част е незаконосъобразно, поради неспазване на установената форма и съществено нарушение на административнопроизводствените правила - отменителни основания за отмяната му по чл. 146 т. 2 и т. 3 от АПК. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, ДФ "Земеделие" следва да заплати на ответника по касационната жалба Д. С. Д. направените разноски в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. При този размер на адвокатското възнаграждение, който е под минималния размер, посочен в чл.8 ал.3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от Д. С. Д., е неоснователно. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,