Решение № 7757 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3620/2014 г.

Решение № 7757 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3620/2014 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - гр. Велики Преслав, срещу решение № 2 от 31.01.2014 г., постановено по адм. дело № 174/2013 г. по описа на Административен съд - Шумен в частта, в която е отменена заповед № РД 09/134 от 08.07.2013 г. на същия административен орган за възстановяване на недобросъвестно получени социални помощи в частта, с която Шерифе Осман Хасан е задължена да възстанови недобросъвестно получените суми над 1 910,22 лв. - главница и над 408,03 лв. - лихви или общо в размер над 2 318,25 лв. Излагат се съображения за неправилност на решението в обжалваната част, като постановено при нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че жалбата, с която е сезиран първоинстанционният съд е била просрочена, а в условията на евентуалност, че не е определен правилно моментът, от който погасените по давност суми са станали изискуеми. Касационният жалбоподател прави искане решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да се постанови друго, с което жалбата срещу оспорения административен акт да бъде отхвърлена изцяло. Ответникът - Шерифе Осман Хасан не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на решението в обжалваната част. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която решението в обжалваната част е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд - Шумен е отменил по оспорване на Шерифе Осман Хасан заповед № РД 09/0134 от 08.07.2013 г. за възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ, издадено от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Велики Преслав в частта, в която същата е задължена да възстанови недобросъвестно получените суми над 1910,22 лв. - главница и над 408,03 лв. - лихви или общо в размер над 2318,25 лв., а в останалата част жалбата е отхвърлена. В отхвърлителната част решението на първоинстанционния съд не е обжалвано и е влязло в сила. За да отмени оспорената заповед частично за посочените суми, първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на предвидените в ЗСП, ЗИХУ и правилниците за тяхното прилагане административнопроизводствени правила, но в противоречие с материалния закон относно претенцията за възстановяване на добавките за транспортно обслужване за 2005 г. и 2006 г., тъй като Шерифе Хасан в качеството й на лице с трайни увреждания по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗИХУ е получавала същите законосъобразно. За част от недобросъвестно получените помощи съдът е обосновал извод, че е изтекла петгодишната погасителна давност, предвидена в чл. 110 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). По отношение на дължимите лихви е приложил давностния срок по чл. 111, б. "в" от ЗЗД, като е отчел датата на издаване на оспорената заповед - 08.07.2013 г. за дата на прекъсване на давността. Решението в частта, в която съдът е приел незаконосъобразност на оспорения акт относно добавките за транспортни услуги, изплатени на ответницата в настоящото производство през 2005 г. и 2006 г., е правилно. От фактическа страна е установено, че с ЕР № 3300/159/24.08.2001 г. на ТЕЛК при "МБАЛ-Шумен" АД на Шерифе Хасан е била определена 80 % трайно намалена работоспособност, с диагноза "есенциална хипертония, артериална хипертония III ст., сърдечно - мозъчна форма умерена степен, кор. хипертоникум СН III ФК", със срок на инвалидността до 01.08.2004 г. С ЕР № 0354/056/10.04.2002 г. на НЕЛК - гр. София това решение е отменено в частта относно определената степен на увреждане, като е определена 50 % трайно намалена работоспособност. По делото е установено, че решението на НЕЛК е било получено от Хасан на 22.04.2002 г., същото не е обжалвано и е влязло в сила. Въз основа на подавани от Шерифе Хасан молби-декларации и представеното от нея решение на ТЕЛК тя е получавала социални помощи по чл. 21, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социалните помощи (ППЗСП) и месечни добавки по чл. 25 и чл. 29 от Правилника за прилагане на закона за интеграция на хората с увреждания (ППЗИХУ), както и целеви помощи за отопление по реда на Наредба № 5 от 30.05.2003 г. и Наредба № 07-5 от 2008 г. в периода 27.06.2002 г. до 16.04.2013 г. въз основа на издадени от административния орган заповеди. След получена от НЕЛК информация със заповед № РД 09/0110 от 23.05.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Велики Преслав е наредено да се извърши проверка на досието за подпомагане по ППЗИХУ и ППЗСП на Шерифе Осман Хасан. В резултат на извършената проверка от назначената комисия е изготвен констативен протокол № 94 ШШ/0007/29.05.2013 г., в който е отразено, че при подаването на молбите - декларации за получаване на помощи и месечни добавки по реда на ППЗСП и ППЗИХУ и помощи, получавани по реда на Наредба № 5/30.05.2003 г. и Наредба № РД 07-5/2008 г., Хасан не е представила ЕР № 0354/056/10.04.2002 г. на НЕЛК, а е получавала помощите въз основа на отмененото в частта на определената степен на увреждане ЕР на ТЕЛК. След постъпило от Шерифе Хасан възражение е издаден констативен протокол № 8003/0064 от 05.07.2013 г., в който е прието, че сумите, подлежащи на връщане поради неправилно отпускане са в размер на 3398,15 лв., от които 2408,97 лв. - главница и 989.18 лв. - лихви към 31.05.2013 г. Въз основа на установеното от проверката, обективирано в двата констативни протокола - № 94 ШШ/0007/29.05.2013 г. и № 8003/0064 от 05.07.2013 г., директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Велики Преслав е издал оспорената в първоинстанционното производство заповед № РД 09/0134 от 08.07.2013 г., с която е наредено на Шерифе Осман Хасан да възстанови неправомерно получените социални помощи и месечни добавки за социална интеграция, както следва: 1. Месечни помощи по ППЗСП и месечни добавки за социална интеграция по ЗИХУ в размер на 1395 лв. - главница и лихви към 31.05.2013 г. - 653.39 лв. или общо сума в размер на 2048,39 лв.; 2. Помощи, получавани по реда на Наредба № 5 от 30.05.2013 г. и Наредба № 07-5 от 2008 г. (целеви помощи за отопление) в размер на1013.97 лв. - главница и лихви към 31.05.2013 г. - 335,79 лв. или общо в размер на 1349,76 лв., като сумата за възстановяване по двете точки е определена общо в размер на 3398,15 лв. От съдържанието на заповедта е видно, че Хасан е задължена да възстанови получени от нея месечни помощи за транспортни услуги по чл. 21, ал. 1 от ППЗСП (отм.); добавки за социална интеграция за транспортни услуги по чл. 25 от ППЗИХУ; добавки за социална интеграция за диетично хранене и лекарствени продукти по чл. 29 от ППЗИХУ, целеви помощи за отопление по реда на Наредба № РД-07-5/2008 г. за отоплителни сезони 2008/2009 г., 2009/2010 г., 2011/2012 г. и еднократна помощ по чл. 1, ал. 2, т. 2 от ПМС № 85 от 5.04.2013 г. за еднократно подпомагане на лица и семейства. Изложеният в касационната жалба довод за недопустимост на решението в обжалваната му част поради това, че съдът се е произнесъл по просрочена жалба, е неоснователно. Настоящият състав споделя направените от първоинстанционния съд изводи относно наличието на условието по чл. 140, ал. 1 АПК. В оспорената заповед очевидно се съдържа разпореждане за възстановяване на неправомерно изплатени социални помощи, уредени в два материални закона - ЗИХУ и ЗСП. В тях правото да се обжалва такава заповед е уредена по различен начин. Съгласно чл. 45, ал. 4 от ЗИХУ недобросъвестно получените средства за месечни добавки и помощи се възстановяват с лихвата по реда за събиране на държавните вземания. В специалния закон не е регламентиран различен ред за оспорване на административния акт, поради което се прилага общият ред, предвиден в АПК. Според чл. 149, ал. 1 от АПК административните актове могат да се оспорят в 14 - дневен срок от съобщаването им. Съгласно чл. 14б, ал. 1 от ЗСП заповедта по чл. 14а, ал. 3 подлежи на обжалване по реда на АПК в 7-дневен срок от съобщаването й, т. е. е налице специален закон по отношение на общите правила по чл. 84, ал. 1 и чл. 149, ал. 1 от АПК относно срока. В оспорената заповед се съдържа указание, че същата подлежи на обжалване по реда на АПК в 7- дневен срок от получаването й. Правилно съдът е приел, че в случая е налице нередовно указание предвид непосочването пред кой орган може да се оспори административния акт, отчитайки регламентираната в приложимите в случая процесуални норми изборност на оспорване - пред горестоящия орган или пред съда. Не без значение в случая е и обстоятелството, че в оспорения акт са обединени два различни акта, с които е наредено да се възстановят общо суми освен за социални помощи, отпуснати по чл. 21, ал. 1 от ППЗСП (отм.), за недобросъвестно получени добавки за социална интеграция по чл. 25, ал. 1 и чл. 29 от ППЗИХУ, така и за целеви помощи за отопление по Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г., за които са предвидени различни процесуални срокове за обжалването им. В този случай, след като административният орган е постановил възстановяване на сума в общ размер на 3 398,15 лв., от които 2408,97 лв. главница и 989,18 лв. лихви към 31.05.2013 г., е следвало да укаже по - дългия срок за обжалване по чл. 149, ал. 1 от АПК. При връчване на оспорената заповед на 09.07.2013 г. и при депозиране на жалбата срещу нея на 17.07.2013 г. правилно съдът е приел, че оспорването е подадено в срок, поради което е процесуално допустимо и е разгледал спора по същество. Решението в частта, в която съдът е направил извод за незаконосъобразност на оспорения акт по т. 1 относно добавките за транспортни услуги, изплатени на ответницата в настоящото производство през 2005 г. и 2006 г., е правилно. След задълбочен анализ на доказателствата и обсъждане на относимите материалноправни разпоредби, действали през посочения период, първоинстанционният съд обосновано е приел, че при 50% намалена работоспособност Шерифе Хасан в качеството й на лице с трайни увреждания по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗИХУ е имала право на добавки за транспортно обслужване, поради което претенцията на административния орган за възстановяването им е в противоречие с материалния закон. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ППЗСП (отм. ДВ бр. 115/2004 г., в сила от 01.01.2005 г.), приложим за периода от м. май 2002 г. - м. декември 2004 г. вкл., месечна целева помощ за транспортно обслужване се е изплащала на инвалидите със 71 на сто или над 71 на сто намалена работоспособност и на инвалидите с намалена работоспособност от 50 до 70 на сто, които са били със заболявания на долните крайници. От 01.01.2005 г. добавката за транспортно обслужване е предвидена в чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗИХУ (ДВ бр. 81/2004 г.), като условията и редът за определянето й са регламентирани в чл. 25 от ППЗИХУ. Според посочената разпоредба същата се е изплащала на инвалидите със 71 на сто или над 71 на сто намалена работоспособност и на инвалидите с намалена работоспособност от 50 до 70 на сто със заболявания на долните крайници. Тази разпоредба е отменена с Решение № 7623 на ВАС на РБ - ДВ, бр. 58 от 2006 г., в сила от 18.07.2006 г., в частта относно израза "71 и над 71 на сто", в резултат на което добавката се е дължала на лица с трайни увреждания с трайно намалена работоспособност по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗИХУ, в която група попада и Шерифе Хасан. От 04.12.2006 г. са приети нови разпоредби - чл. 42а и чл. 42б от ЗИХУ, според които месечната добавка по чл. 42, ал. 2, т. 1 (за транспортно обслужване) се дължи на лицата с трайни увреждания със затруднения в придвижването с намалена работоспособност от 50 до 70 на сто (чл. 42а, т. 1) и на лицата с трайни увреждания със 71 и над 71 на сто намалена работоспособност (чл. 42б, т. 2). При тази нормативна регламентация правилно за периода 2005 г. - 2006 г. (до 4.12.2006 г., когато влиза в сила изменението на ЗИХУ) съдът не е приложил ограничението, въведено в чл. 25 от ППЗИХУ, като противоречащо на нормативен акт от по - висока степен съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗНА. Предвид изложеното обосновано е заключението на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорената заповед в частта, в която е наредено възстановяване на добавките за транспортно обслужване за 2005 г. и 2006 г., които видно от приложената справка, съдържаща информация за датата на получаването им и начислената лихва, са в размер на 170,25 лв. - главница и 150,08 лв. лихви или общо в размер на 320,33 лв. Ето защо, като е отменил оспорения акт за сумата над 2238,72 лв. (2408,97 лв. - 170,25 лв.) главница и над 839,10 лв. (989,18 лв. - 150,08 лв.) лихви или общо над 3077,82 лв. (3 398,15 лв. - 320,33 лв.), Административен съд - Шумен е постановил обоснован и в съответствие с материалния закон съдебен акт, който следва да се остави в тази част в сила. В останалата обжалвана част решението е неправилно. По делото се спори относно прилагането на погасителната давност и началният момент, от който започва да тече. Правилно съдът е приел, че вземането е частно държавно вземане. Същото не е посочено в разпоредбата на чл. 162, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) като публично и за него са приложими разпоредбите на чл. 110 и сл. от ЗЗД. Неправилно обаче първоинстанционният съд го е разгледал на плоскостта на неоснователното обогатяване по смисъла на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Обосновал е извода, че началният момент, от който тече давността е този, в който недобросъвестно получената социална помощ е изплатена и усвоена от получателя, като в случая е налице изначална липса на основание за получаване на сумите. Съгласно чл. 26, ал. 1 от ППЗСП в относимата редакция на разпоредбата, социалните помощи се отпускат въз основа на молба-декларация по образец съгласно приложение № 1, подадена от пълнолетно лице до общинската служба за социално подпомагане. В молбата - декларация следва да се попълнят данни и относно здравословното състояние на лицето, както и да се представят доказателства за това (чл. 26, ал. 4, т. 4 от ППЗСП). Според чл. 11, ал. 1 от ППЗИХУ лицата по чл. 12, ал. 2 от Закона за интеграция на хората с увреждания подават молба-декларация за извършване на социална оценка до директора на дирекция "Социално подпомагане" по постоянен адрес съгласно приложение № 1, в която следва да се декларира здравословното състояние на лицето с увреждане. Съгласно чл. 2 от Наредба № РД-07-5/2008 г. право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца, преди месеца на подаване на молбата-декларация, е по-нисък или равен на диференцирания минимален доход за отопление (ДМДО) и отговарят на условията по чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП. В чл. 4, 1 от наредбата е предвидено, че лицата и семействата подават молба-декларация по образец съгласно приложението в дирекции "Социално подпомагане" по постоянен адрес. Правилно съдът е отчел, че ДМДО се изчислява на база гарантирания минимален доход (ГМД) за страната и индивидуален коефициент, в зависимост от това в коя от визираните в чл. 2, ал. 4 от наредбата хипотези попада лицето, заявило изплащане на такава помощ. От приетите по делото молби-декларации е видно, че за всички периоди, за които Хасан е претендирала социални помощи по чл. 21, ал. 1 от ППЗСП (отм.), по чл. 42, ал. 2, т. 1 и т. 7 от ЗИХУ и целеви помощи за отопление (отоплителни сезони 2008/2009 г., 2009/2010 г., 2011/2012 г. и 2012/2013 г.), същата е декларирала и представяла пред административния орган отмененото в частта относно процента на трайно намалена работоспособност ЕР на ТЕЛК. Въз основа на тези данни административният орган е приемал, че Шерифе Хасан отговаря на условията за отпускане на исканите социални помощи. При определяне на ДМДО е съобразяван коефициентът, регламентиран в чл. 2, ал. 4, т. 15 от наредбата: за лице с трайно намалена работоспособност 70 и над 70 на сто - 223,2 на сто от ГМД, поради което касаторът е отпускал исканата целева помощ за отопление. Правилно съдът е приел, че в случая е следвало да се приложи нормата на чл. 2, ал. 4, т. 14 от наредбата - 183,6 на сто от ГМД. От данните по делото е видно, че във всеки от случаите на отпускане на исканите от лицето помощи и добавки се касае за невярно деклариране (с изключение на тези за транспортни услуги, изплатени през периода 2005 -2006 г., за които макар и при невярно декларирани обстоятелства, е приета незаконосъобразност на оспорената заповед на друго основание), поради което е налице непозволено увреждане по смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, вината за което се предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. В тежест на Шерифе Хасан е било да докаже, че няма вина за невярната информация в подадените от нея молби- декларации, което в случая не е направено. Следователно, налице са всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, вкл. и субективният момент - вината. Според чл. 114, ал. 3 от ЗЗД за вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца. В случая това е 29.05.2013 г. - датата на първия констативен протокол, съдържащ констатации за получената от НЕЛК информация за постановеното ЕР, с което степента на увреждане е намалена на 50%, както и за неправомерно получени от лицето помощи и месечни добавки по реда на ППЗСП, ППЗИХУ и Наредба № РД 07-5/2008 г. След като помощите са получени недобросъвестно, при осъществяване на фактическия състав на непозволеното увреждане, то лихвата се начислява от датата на увреждането и правилно административният орган е постановил, че същата е дължима, считано от датата на всяка неправомерно получена сума. При така установените по делото факти следва да се приеме, че погасителният 5 - годишен давностен срок по чл. 110, ал. 1 от ЗЗД не е изтекъл. По изложените съображения изводът на съда, че се касае за неоснователно обогатяване, поради което погасени по давност са всички помощи и добавки, получени повече от пет години преди датата на издаване на заповедта (когато според съда давността е прекъсната), т. е. преди 08.07.2008 г., като погасяването по давност на главното вземане обуславя и недължимост на лихвите съгласно чл. 119 от ЗЗД, е неправилен. В цитираното в обжалвания съдебен акт решение по адм. дело № 12881/2013 г. на ВАС, шесто отделение, в което частното държавно вземане е разгледано на плоскостта на неоснователното обогатяване, няма данни за невярно декларирани от лицето обстоятелства (в резултат на което неправомерно са изплатени исканите помощи и добавки), наличието на които в конкретния случай обуславя приложението на института на непозволеното увреждане. Затова, като е отменил оспорената заповед за сумата от 1910,22 лв. до 2238,72 лв. главница и за сумата от 408,03 лв. до 839,10 лв. лихви или общо в размер от 2318,25 лв. до 3077,82 лв., Административен съд - Шумен е постановил решението си в обжалваната част в нарушение на материалния закон, поради което съдебният акт следва да бъде отменен в тази част и вместо него - постановен друг, с който жалбата на Шерифе Осман Хасан в тази част бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение,