Решение № 1998 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11663/2020 г.

Решение № 1998 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11663/2020 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуален представител юрисконсулт Захариева, против решение № 3997/20.07.2020 г. по адм. дело № 12668/2017 г. на Административен съд София - град, с което е отменена като незаконосъобразна негова заповед № 03-РД/3550/27.09.2017 г. в частта й по раздел II, предл. първо и трето за отказано финансиране на разходи по подадено проектно предложение от "Блуплан" ЕООД, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Релевирани са доводи за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, по които се претендира отмяната на решението. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от другата страна. Ответната страна - "Блуплан" ЕООД, в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалбата на "Блуплан" ЕООД гр. София, срещу заповед № 03-РД/3550 от 27.09.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в частта й относно отказаното финансиране на разходи, по заявление за подпомагане ИД № 23/04/1/0.0.1516/06.12.2016 г. по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за разходи за "Реконструкция на селскостопанска сграда" в УПИ V 493, кв. 1 с. Доганово и разходи за "Преустройство на склад за насипно зърно с навес в склад за насипно зърно" в УПИ IХ - 497, 498, кв. 1 с. Доганово, със стойност на проекта 1 886 483, 80 лв. Размерът на одобрените от ДФЗ разходи е 1 845 781, 51 лв., а субсидията - в размер на 1 107 468. 90 лв. С процесния акт на изпълнителния директор на ДФЗ е отказано финансирането на проекта относно разходи в размер на 30 771, 58 лв. за разликите между поискана стойност и референтни разходи, на основание чл. 33, т. 15 от Наредба № 9/21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделските стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. (наричана по-долу Наредбата), във вр. с чл. 48, § 2, б. "д" от Регламент (ЕС) № 809/2014 г., с оглед прилагането на референтни разходи при определяне на обосноваността на предложените разходи. За изясняване на релевантните по делото факти от съда са допуснати единична СТЕ, както и тройно и допълнителна тройна СТЕ. Съдът е възприел в решението си заключението на тройната такава, съгласно която е прието, че се касае за реконструкция на съществуваща сграда и навес, които се обединяват в една нова сграда с различно предназначение, за което жалбоподателят е предвидил разходи за извършване на строително - монтажни дейности по обекта, за които е отказано частично финансиране, включени в списъка на активите, за които са определени референтни цени. Приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Въз основа писмените доказателства по делото и заключението на приетата тройна СТЕ, административният съд е стигнал до извода, че заповедта е материално незаконосъобразна в частта й по раздел II, предл. първо и трето, тъй като предвидените разходи са за реконструкция и са съобразени с референтните цени, определени със заповед № 03 - РД/2735 от 26.09.2016 г. на изпълнителния директор на ДФ"Земеделие". Отделно от изложеното е счел, позовавайки се отново на заключението на тройната СТЕ, че дори да се приеме, че предвидените разходи за СМР са за основен ремонт, то същите отново са съобразени с референтните цени, определени със заповедта на изпълнителния директор на ДФ"Земеделие". Така постановеното решение е правилно при следните допълнителни мотиви. Отказът на административния орган за финансиране на заявлението за подпомагане, относно разходите за "Реконструкция на селскостопанска сграда" в УПИ V 493, кв. 1 с. Доганово и разходи за "Преустройство на склад за насипно зърно с навес в склад за насипно зърно" в УПИ IХ - 497, 498, кв. 1 с. Доганово, в частта им, надвишаваща одобрените разходи, е основан на чл. 33, т. 15 от Наредба № 9/2015 г., във връзка с чл. 48, § 2, б. "д" от Регламент (ЕС) № 809/2014. Оспорената пред административния съд заповед е постановена при липсата на мотиви. В същата са посочени единствено правните основания, но не и фактически основания за постановяване на оспорения отказ за финансиране. Според изложеното в нея става ясно, че отказаното финансово подпомагане е на основание чл. 33, т. 15, от Наредба № 9/2015 г. във връзка с чл. 48, § 2, б. "д" от Регламент (ЕС) № 809/2014. Следва да се има предвид, че в мотивите към оспорваната заповед следва да е ясно какви са определените референтни разходи по всяко перо, за които те са отказани, както и следва да бъде посочен актът (актовете), с които тези референтни разходи са определени. Това би позволило на жалбоподателя да упражни правото си на защита срещу оспорваната заповед, а освен това би позволило на съда да извърши контрол за законосъобразност на тази заповед, като провери дали и с колко стойностите на заявените от земеделския производител разходи са над определените референтни разходи. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. С оглед тази процесуална норма не може да се приеме, че в хода на съдебното оспорване, с допустими доказателствени средства, може да се санира пропуска на административния орган да изложи фактическите основания за издаване на оспорения акт. Според ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите за издаване на административния акт могат да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В случая това означава, че в оспорваната заповед или в документ към административната преписка трябва да бъде направена препратка към определена част от акта (актовете), с които референтни разходи са определени – в част от неговото /тяхното/ съдържание, относима към съответните пера, по които е отказано финансово подпомагане. По делото е представена заповед № 03 - РД/2735 от 26.09.2016 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която са определени референтни цени в лева без ДДС като пределни разходи при извършване на строително - монтажни работи по видове СМР с цена на кв. метър за ново строителство и реконструкция и основен ремонт като процент от тези цени, но тази заповед не е посочена като основание за постановяване на оспорения отказ и сама по себе си не може да санира пропуска на административния орган да изложи фактическите основания за издаване на оспорения акт. Предвид изложеното оспорената заповед е издадена в нарушение на изискванията за форма, предвидени в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, а именно не са посочени фактическите основания за постановения отказ, което я прави немотивирана и издадена при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, което е самостоятелно основание за отмяната й. Независимо от изложеното с оспореното решение, съдът е разгледал основанията за материалната законосъобразност на оспорената заповед и е стигнал до извод, че същата е незаконосъобразна. Изводите на административният съд се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Правилно съдът е дал вяра и е кредитирал заключението на приетата тройна съдебно - техническа експертиза, като обективно и компетентно дадено, предвид дадените противоречиви заключения на единичните експертизи, които са били оспорени от страните. От така приетото заключение безспорно се налага извода, че предвидените от "Блуплан" ЕООД разходи по проекта касаят реконструкция по смисъла на ЗУТ и на подзаконовите нормативни актове. По отношение на разходи за ремонт и преустройство на склад за насипно зърно в УПИ IХ - 497, 498, кв. 1 с. Доганово, относно съществуващите в имота сграда и навес, вещите лица са дали категоричен отговор, че разходите представляват реконструкция, тъй като се предвижда събаряне на стени, изграждане на нови стоманобетонни основи и фасадни стени, нови инсталации и стоманобетонни настилки, с което се увеличава носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежа. По отношение на СМР по съществуващата сграда в УПИ V 493, кв. 1 с. Доганово, според вещите лица и съгласно одобрените проекти към разрешението за строеж от 22.07.2015 г., същите представляват основен ремонт. Видно от заключението, размерът в който следва да бъдат одобрени заявените за финансиране разходи по проекта "реконструкция на селскостопанска сграда в УПИ V 493, кв. 1 с. Доганово е 179 340, 42 лв., а заявените за финансиране разходи по проекта "разходи за преустройство на склад за насипно зърно с навес в склад за насипно зърно в УПИ IХ - 497, 498, кв. 1 с. Доганово е 196593, 51 лв. С оглед изложеното с обжалваната заповед неправилно са отхвърлени за финансиране посочените в раздел втори, предложение първо и трето разходи за реконструкция на селскостопанска сграда в УПИ V 493, кв. 1 с. Доганово в размер на 13 828, 57 лв., поради прилагане на референтни разходи на основание чл. 33, т. 15 от наредба № 9/2015 г. във връзка с чл. 48, § 2, б. "д" от Регламент (ЕС) № 809/2014 и разходи за преустройство на склад за насипно зърно с навес в склад за насипно зърно в УПИ IХ - 497, 498, кв. 1 с. Доганово, в размер на 17 243, 01 лв. на основание чл. 33, т. 15 от наредба № 9/2015 г. във връзка с чл. 48, § 2, б. "д" от Регламент (ЕС) № 809/2014, поради прилагане на референтни разходи с оглед определяне на обосноваността. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът не е обсъдил заключенията на приетите експертизи и писмените доказателства по делото, като е посочил, че кредитира единствено тройната СТЕ и изключва предходните експертизи, с което е допуснал процесуално нарушение. Както беше посочено по - горе в решението, оспорената заповед е издадена в нарушение на изискването за форма на административния акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като отказа за финансиране е постановен при липсата на мотиви - не са изложени фактическите основания на органа по всяко перо, за което е постановен отказ за финансиране. Неспазването на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е самостоятелно основание за отмяна на заповедта, което съдът не е констатирал, но предвид установеното в настоящата инстанция допуснато нарушение на тази норма, сочените от касатора съществени процесуални нарушения, допуснати от съда не се отразяват на постановения краен съдебен акт и не могат да послужат като основания за неговата отмяна. По тези съображения, настоящият състав счете, че обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила, предвид изложените от касационната инстанция допълващи мотиви. Ответникът по касационната жалба "Блуплан" ЕООД, в представения отговор по касационната жалба, е направил искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, но не е представил доказателства, че такива действително са направени, поради което искането следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение