Решение № 8560 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15188/2013 г.

Решение № 8560 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15188/2013 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби - на "Камеа - М" ООД, гр. Пловдив чрез адв. Миглена Станоева и на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Пловдив против решение № 2008 от 23.09.2013 г. на Административен съд, град Пловдив, постановено по адм. дело № 3042/2012 г. "Камеа - М" ООД гр. Пловдив обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 161202179/28.05.2012 г., издаден орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 1099/27.08.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно непризнат данъчен кредит за данъчен период м. 11.2010 г. в размер на 6 056.20 лева. В касационната жалба са изложени подробни съображения за неправилност на решението в тази част, като необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът по тази касационна жалба - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" град Пловдив я оспорва като неоснователна, по съображения, изложени в представените по делото писмени бележки на процесуалния му представител. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" град Пловдив обжалва решението в частта, в която е изменен ревизионен акт № 161202179/28.05.2012 г., издаден орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 1099/27.08.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно отказът на данъчен кредит за данъчен период м. 11.2010 г. за разликата над 6 056.20 лева до 7 076.80 лева. Този касатор счита решението за неправилно и необосновано, по съображения, подробно развити в касационната жалба и в представените по делото писмени бележки на процесуалния му представител. Основното оплакване се основава на твърдението, че предходният доставчик Дейли транс 2010 ЕООД не разполага с фактурираните количества шипки, които да достави на Мива Тон ЕООД, а последното дружество - да достави на ревизираното лице. Искането е за отмяна на решението в частта, в която е изменен ревизионният акт и да се потвърди изцяло ревизионния акт. Претендират се разноски. Камеа - М ООД оспорва касационната жалба на директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив като неоснователна, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Участващият в касационното производство прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, подадена от дружеството и основателност на касационните доводи на директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив. Върховният административен съд, първо отделение като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, срещу тази част от решението, която е неблагоприятна за тях и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими. При разглеждането им по същество, съдът съобрази следното: С оспорения ревизионен акт на Камеа - М ООД е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 7 076.80 лева и съответните лихви за данъчен период м. 11.2010 г. по фактура № 129/8.11.2010 г. с предмет на доставката 6 000 кг суха шипка; по фактура № 131/18.11.2010 г. с предмет 6100 кг суха шипка и фактура № 128/5.11.2010 г. с предмет на доставката 5592 кг суха шипка, всички издадени от Мива Тон ЕООД. При издаването на ревизионния акт, органите по приходите са приели, че липсват реални доставки на шипки по предходни доставки, между Дейли Транс 2010 ЕООД и прекия доставчик. Този извод се основава на констатации за липса на кадрова и техническа обезпеченост на предходния доставчик, нередовно съставени пътни листи за осъществен транспорт по тези доставки от Мива Тон ЕООД с наети транспортни средства /непопълнени данни за километраж, километри на пробега, време на извършването му, подпис на лицето, проверило и предало пътния лист./, както и липса на разрешителни за предходния доставчик да събира билки и диворастящи растения за 2010 г. При тези фактически данни в ревизионния доклад е прието, че не се доказва произходът на стоката и реалност на доставките от Мива Тон ЕООД към ревизираното лице Камеа - М ООД, поради което и на основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е отказано правото на данъчен кредит в размер на 7 076.80 лева. В резултат е намален размера на декларирания ДДС за възстановяване по СД по ЗДДС за м. 11.2010 г. от 58 624.75 лева на 51 547.95 лева. Първоинстанционният съд е изменил ревизионния акт като е приел, че кадровата обезпеченост на предходния доставчик Дейли Транс 2010 ЕООД от 12 лица, наети по граждански договори не позволява събирането на цялото фактурирано количество билки. Въз основа на констатациите в ревизионния акт на Мива Тон ЕООД, съдът е обосновал извод, че максималното количество билки, които може едно лице да събере дневно е 35 кг. При това положение е приел, че наетите от Дейли Транс 2010 ЕООД 12 физически лица са могли да съберат максимално количество плодове от шипки - 3 780 кг (12 лица х 35 кг х 9 дни). Умножено по единична цена от 1.35 на килограм, е приел, че стойността на добитото от предходния доставчик количество шипки е 5 103 лева, за покупката на което получателят (ревизираното дружество) има право да приспадне 1 020.60 лева. За разликата над тази сума до пълния размер на непризнатия данъчен кредит - 7076.80 лева ревизионният акт е законосъобразен и е отхвърлил жалбата в тази част. Касационната жалба на Камеа - М ООД е основателна. Решението в частта, в която е отхвърлена жалбата е неправилно постановено, в противоречие с доказателствата по делото и в нарушение на материалния закон. Видно от мотивите на ревизионния доклад, които правилно съдът е приел, че са неразделна част от ревизионния акт съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК, отказът на правото на данъчен кредит е мотивиран с доводи за липса на реалност на предходните доставки, поради липса на кадрова обезпеченост, разрешителни за събиране на билки, нередовности при съставянето на пътни листи във връзка с транспорта по доставките между Дейли Транс 2010 ЕООД и Мива Тон ЕООД. Органите по приходите и съдът, в мотивите на обжалваното решение не са коментирали доказателствата по преписката и тези, събрани в съдебното производство във връзка с осъществяването на преките доставки между Мива Тон ЕООД и ревизираното дружество Камеа - М ООД, в това число и доказателствата относно реалното им осъществяване. Доставката на стоки съгласно чл. 6 от ЗДДС се счита осъществена, към момента на прехвърляне правото на собственост. Когато предмет на доставките са стоки, определени по своя род, какъвто е и процесният случай, доставката се счита за осъществена, когато стоката бъде индивидуализирана по съгласие на страните или чрез предаването й съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. С този юридически факт законът свързва настъпването на данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, по силата на което за доставчика възниква задължението да начисли данъка, а нормата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС определя този факт като правопораждащ правото на данъчен кредит в полза на получателя. В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че процесните фактури са издадени и заприходени в счетоводството на доставчика и на получателя, като предаването и получаването на стоката е удостоверено от приложените по делото стокови разписки, подписани от страните по преките доставки. Транспортът на стоката е осъществен от ревизираното лице със собствено МПС - товарен автомобил, марка Мерцедес 814 с рег. № РВ 4015 ХН. Във връзка с превоза са представени пътни листи. В мотивите на ревизионния доклад е констатирано и по делото не е било спорно, че прекият доставчик разполага с билкозаготвителен пункт, находящ се в село Радилово, общ. Пещера, който стопанисва по силата на договор за наем от 1.09.2008 г., сключен със ЗК ЗОВ. Установено е също, че Мива Тон ЕООД притежава собствена сушилня в м. Кътево Кладенче, в землището на с. Радилово, придобита по силата на нотариален акт № 10/9.06.2010 г. Не е било спорно и обстоятелството, че във връзка с дейността си прекият доставчик е ползвал наети превозни средства - два товарни автомобила - Фиат Дукато и Пежо Боксер и един лек автомобил - Фолксваген Пасат, както и че е разполагал със собствен лек автомобил, придобит с договор за покупко-продажба от 6.03.2009 г. - марка Опел Астра. От представената разплащателна ведомост за м. 11.2010 г., доставчикът е доказал, че за този период има осигурени 9 лица. По предходните доставки на шипки от Дейли Транс 2010 ЕООД е установено, че стоката е предадена с приемо-предавателни протоколи и е транспортирана с МПС, наети от Мива Тон ЕООД, като за превоза за представени пътни листи. От заключението на ССЕ по делото е установено, че доставчикът е доставката по сметка 302 Материали аналитична партида "сухи шипки" с количество и стойност. Според експерта движението на стоките е отразявано в съответствие с изискванията на ЗСч. Установено е също, че в същия данъчен период ревизираното лице е осъществило ВОД на доставената суха шипка, което кореспондира със счетоводните записвания относно заприхождаване на стоки и изписването им по последващи доставки. Вътреобщностните доставки са признати от органите по приходите, въз основа на надлежно представени документи по чл. 45 от ППЗДДС, част от които са представени по делото. При тези фактически данни, съдът неправилно е обосновал законосъобразност на отказа на правото на данъчен кредит единствено с недостатъчна кадрова обезпеченост на предходния доставчик от 12 наети лица по граждански договори. При доказано получаване на стоката и последващото й използване във връзка с облагаемата дейност на лицето, реалността на доставките е доказана. Установените в настоящото производство факти съответстват на тези по съединени дела С-80/11 и С-142/11, поради което и с оглед липсата на твърдения за злоупотреба от страна на ревизираното лице, недостатъчната кадрова обезпеченост на предходния доставчик, не може да послужи като основание за отказ на правото на данъчен кредит по процесните доставки, чиято реалност е установена. По аналогични съображения следва да бъдат отхвърлени и доводите на директора на дирекция ОДОП град Пловдив, че доставчикът не е разполагал със стока съответстваща по вид и количество на фактурираната. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че решението в тази част е постановено в противоречие с доказателствата по делото, което е довело и до неправилна преценка на материалноправните предпоставки за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит по спорните фактури и отхвърляне на жалбата за сумата от 6079.20 лева. Това налага неговата отмяна. Спорът е изяснен от фактическа страна и следва да се реши по същество като се отмени ревизионния акт. Останалите доводите на Камеа - М ЕООД са неоснователни. Не е налице нарушение на формата на ревизионния акт, което да обосновава твърдяната нищожност. Следва да се отбележи, че изискванията за форма и съдържание на акта са уредени в нормата на чл. 120, ал. 2 от ДОПК и изискванията по чл. 59, ал. 2 от АПК не намират субсидиарно приложение съгласно § 2 от ДР на ДОПК. Съдът е отговорил на тези възражения и правилно е приел, че ревизионният доклад съдържа правните основания, въз основа на които е мотивиран отказът на правото на данъчен кредит, които са неразделна част от ревизионния акт съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК. Не е налице противоречие в мотивите на ревизионния доклад по приложението на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и правомерността на ползвания данъчен кредит. На стр. 3 от ревизионния доклад е посочено, че не са налице основания за неправомерно ползване на данъчния кредит по доставки на услугите по поддръжка, ремонт, транспорт. На стр. 13 от РД е прието, че е налице неправомерно начислен данък по процесните доставки, които са с различен предмет - доставка на стоки - сухи шипки. По отношение на възражението по чл. 92, ал. 10 от ЗДДС следва да се посочи, че съдът го е обсъдил в мотивите на решението, но правилно не се е произнесъл в диспозитива на решението. Действително в ревизионния акт не са определени лихви за определения данък за възстановяване. Видно от жалбата по административен ред, дружеството не е обжалвало акта в тази част, поради което и съгласно чл. 156, ал. 1 от ДОПК съдебният контрол относно приложението на чл. 92, ал. 10 от ЗДДС е недопустим. Касационната жалба на директора на дирекция ОДОП е неоснователна. Решението в частта, в която е изменен ревизионния акт и е признато право на данъчен кредит в размер на 1 020.60 лева е правилно като краен резултат, предвид изложените по-горе съображения за доказано реалното осъществяване на доставките. Следва да се отбележи, че съдът неправилно е изчислявал доставеното количество шипки и неговата стойност според кадровата обезпеченост на предходния доставчик и единичните цени по предходната доставка. В това отношение е основателно възражението на прокурора от ВАП, че съдът е объркал обстоятелствата, при които е извършена предходната доставка и тези, относими към преките доставки. Основното касационното оплакване на този касатор, че произходът на стоката е от значение за реалното осъществяване на доставките, е неоснователно. Прехвърлянето на правото на собственост, респективно на правото на разпореждане като собственик е доказано по делото, както и фактът на използване на стоките за последващи ВОД от ревизираното лице, поради което обстоятелството дали доставчикът е разполагал със стоката, може да послужи като основание за отказ, само ако се установи въз основа на обективни данни, че ревизираното лице е действало недобросъвестно. В процесния случай не се твърдят и не се установяват такива данни, поради което решението в частта, в която е изменен ревизионния акт като е намален размера на непризнатия данъчен кредит от 7076.80 лева на 6056.20 лева е правилно като краен резултат и в тази част следва да се остави в сила. При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта на присъдените в полза на дирекция ОДОП Пловдив разноски 492.25 лева. На Камеа - М ООД се дължат съдебни разноски в пълен размер на двете съдебни инстанции въз основа на обжалвания материален интерес - в размер на 2180.30 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,