Решение № 4346 от 9.5.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП, срещу решение 2128/11.11.2021 г. постановено по адм. дело 1804/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт Р-16001619006118-091-001/02.04.2020г. на органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение 287/22.06.2020г на Директор на Дирекция ОДОП-Пловдив при ЦУ на НАП-София, с който на осн. чл. 21, вр. чл. 19, ал.2 от ДОПК на Н. Томбаков от гр. Пловдив, в качеството му на управител на "Адлер МК" ООД [ЕИК] е вменена отговорност за задължения на дружеството за ДДС за периода от 01.12.2013г. до 31.01.2018г. в размер на 334298.54 лева главница и прилежащи лихви 171477.73 лева, за задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2018г. в размер на 36095.86 лева главница и прилежащи лихви в размер 12277.29 лева, за задължения по ЗДДФЛ за периода от 01.01.2014г. до 31.07.2019г. в размер на 153527.52 лева главница и прилежащи лихви в размер на 41231.73 лева, за задължения за ДОО за периода от 01.12.2013г. до 31.07.2019г. в размер на 294058.41 лева и прилежащи лихви в размер на 91734.38 лева, за задължения за ЗОВ за периода от 01.12.2013г. до 31.07.2019г. в размер на 110691.38 лева главница и прилежащи лихви в размер на 35488.82 лева, за задължения за УПФ за периода 01.12.2013г. до 31.07.2019г. в размер на 32488.06 лева главница и прилежащи лихви в размер на 10716.20 лева и задължения за ППФ за периода 01.12.2013г. до 31.07.2019г. в размер на 1791.75 лева главница и прилежащи лихви в размер на 504.23 лева, всичко задължения в общ размер на 962 951.52 лева (главница) и 336 430.38 лева (лихва). Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли подадената жалба. Претендира се присъждане на деловодни разноски. Ответникът Н. Томбаков, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо, но неправилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение обаче не се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в разрез с приложимите за казуса материалноправни норми. С обжалваното решение е отменен Ревизионен акт Р-16001619006118-091-001/02.04.2020г. на органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение 287/22.06.2020г на Директор на Дирекция ОДОП-Пловдив при ЦУ на НАП-София, с който на осн. чл. 21, вр. чл. 19, ал.2 от ДОПК на Н. Томбаков от гр. Пловдив, в качеството му на управител на "Адлер МК" ООД [ЕИК] е вменена отговорност за задължения на дружеството за ДДС за периода от 01.12.2013г. до 31.01.2018г. в размер на 334298.54 лева главница и прилежащи лихви 171477.73 лева, за задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2018г. в размер на 36095.86 лева главница и прилежащи лихви в размер 12277.29 лева, за задължения по ЗДДФЛ за периода от 01.01.2014г. до 31.07.2019г. в размер на 153527.52 лева главница и прилежащи лихви в размер на 41231.73 лева, за задължения за ДОО за периода от 01.12.2013г. до 31.07.2019г. в размер на 294058.41 лева и прилежащи лихви в размер на 91734.38 лева, за задължения за ЗОВ за периода от 01.12.2013г. до 31.07.2019г. в размер на 110691.38 лева главница и прилежащи лихви в размер на 35488.82 лева, за задължения за УПФ за периода 01.12.2013г. до 31.07.2019г. в размер на 32488.06 лева главница и прилежащи лихви в размер на 10716.20 лева и задължения за ППФ за периода 01.12.2013г. до 31.07.2019г. в размер на 1791.75 лева главница и прилежащи лихви в размер на 504.23 лева, всичко задължения в общ размер на 962 951.52 лева (главница) и 336 430.38 лева (лихва). Разпоредбата на чл.19, ал.1 от ДОПК, регламентира отговорността на трети лица, в случая съдружник и управител на АДЛЕР-МК ООД на задължено лице по чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК , който е извършил недобросъвестни плащания в пари от имуществото на АДЛЕР-МК ООД, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, в резултат на което имуществото на дружеството е намаляло. За да вменят отговорността на ревизираното лице Н. Томбаков по реда на чл. 19, ал. 2 от ДОПК органът по приходите са установили няколко причини за това: Първата е, че са установени действия на управителя на АДЛЕР-МК ООД, свързани с продажба на ДМА, които реално са съхранявани в собствената база на дружеството, не са местени и транспортирани при продажбата им и не се използват от формално вписаните купувачи АКСЕНИЯ МК ООД и АДЛЕР ИН ООД( ползва базата на АДЛЕР - МК ООД по договор за наем ). Налице са и действия на управителя Н. Томбаков по предоставяне на заеми на трети лица ДЖЕНЕРАЛС АУТО ЕООД през 2015 г. в общ размер на 93 000,00 лв. и на ВИП СТИЛ ООД през 2015г. в общ размер на 69 000,00 лв., с които са отклонявани парични средства от касата на АДЛЕР - МК ООД, вследствие на което не са плащани декларираните от дружеството задължения за данъци и осигурителни вноски. През 2017 г. са изтеглени от управителя Н. Томбаков от касата на дружеството суми в общ размер на 774 389,96 лв., съгласно представени в хода на ревизията 12 бр. РКО /подписани от управителя/, за които се твърди, че са разходвани за изплащане на работни заплати от минали години. Установени са неправомерни действия от страна на управителя на АДЛЕР - МК ООД, с които той възпрепятства достъпа до активи, собственост на дружеството длъжник, при извършване на оглед и налагане на запор от страна на публичните изпълнители, подробно описани в справка с изх. С190016-181-0105654/21.11.2019 г. на дирекция Събиране при ТД на НАП Пловдив. Налице е финансиране на дейността на АДЛЕР - МК ООД, чрез предоставяне на заемни средства от свързаното лице АДЛЕР - ИН ЕООД, които счетоводно служат за покриване на разходите за труд в АДЛЕР - МК ООД. Впоследствие чрез фактуриране на извършени СМР от страна на АДЛЕР - МК ООД към АДЛЕР - ИН ЕООД се извършва прихващане на взаимно дължими суми, без реално постъпление на парични средства по банковите сметки или в касата на АДЛЕР - МК ООД. Общата стойност на така прихванатите суми по протоколи за прихващания на вземания и задължения между двете свързани дружества е в размер на 832 133,64 лв. /за периода 2016 г. 2018 г./. Всички тези действия са осъществени след като от публичните изпълнители са предприети действия по събиране на задълженията на АДЛЕР - МК ООД. При така установеното, се налага обоснованият извод, че Н. Томбаков е извършил разпореждане с имущество и парични средства, собственост на дружеството, като по този начин, умишлено задълженото лице е поставено в невъзможност да погаси задълженията си и имуществото му е намаляло. В конкретния случай е безспорно, че ревизираното лице е знаело за всички изискуеми данъчни и осигурителни задължения, тъй като те са се формирали от подписани и подадени от него /чрез КЕП/ СД по ЗДДС, ГДД и Декларации обр. 1 и обр.6. Всички действия на Н. Томбаков, извършени лично, в качеството му на управител на АДЛЕР - МК ООД, по безспорен начин доказват прякото му участие в намаляване на наличното имущество на предприятието. Той е изцяло отговорен за невъзможността да бъдат събрани публичните задължения на длъжника АДЛЕР - МК ООД. Спорът се концентрира върху наличието на субективния елемент от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 от ДОПК и върху изискуемото се по чл. 19, ал. 2 от ДОПК разпореждане с имущество и пари на дружеството, в резултат на което имуществото му е намаляло до степен на неплатежоспособност. В настоящия случай обосновано следва да се приеме, че целта на изброените по-горе действия на ревизираното лице е умишлено избягване на плащане на изискуемите данъчни задължения, с което е ощетен фиска, както и умишлено, дори целенасочено, представляващия дружеството е възпрепяствал публичните изпълнители да осъществят насрочените и предвидени описи и публична продан на запорираните вещи. Действията на публичните изпълнители са подробно описани в справка изх. С190016-181-0105654/21.11.2019г. на дирекция «Събиране» при ТД на НАП. От многобройните опити за реализацията на активите на АДЛЕР - МК ООД, чрез изнасянето им на продажба е безспорно, че причината за невъзможността да бъдат продадени, респективно задълженията към фиска да бъдат погасени, е поведението на Н. Томбаков, което е трайно и последователно насочено именно към постигането на този резултат. Същевременно, през този период ревизираното лице е извършило действия, чрез които умишлено е лишило дружеството от активи- предоставени договори за заеми през 2015г. в общ размер на 162 000 лв. за срок от 10 г., продажба на активи движими вещи от АДЛЕР - МК на АДЛЕР ИН ЕООД (свързано лице) през 2016г. за сумата от 34 362 лв. и през 2018г. на АКСЕНИЯ МК ООД за сумата от 44 950 лв., умишлено създадени търговски и финансови взаимоотношения между свързаните лица- АДЛЕР - МК ООД и АДЛЕР ИН ЕООД(регистрирано на 10.05. 2016г.), които се уреждат чрез Протоколи за прихващане на насрещни вземания за сума общо в размер на 832 133,64 лв. За тази сума АДЛЕР - МК ООД е издало фактури на АДЛЕР ИН ЕООД за извършени от първия СМР като подизпълнител, но поради съществуващи задължения на АДЛЕР - МК ООД към АДЛЕР ИН ЕООД не е извършено реално разплащане, а прехващане на сумите. Очевидно в случая ревизираното лице по този начин е отклонило паричните средства, които реално е следвало да постъпят по сметките на АДЛЕР - МК ООД, тъй като банковите му сметки от 2016г. са запориране за задължения към бюджета. Т.е при наличие на реално разплащане на сумите по тези протоколи, е била налице реална възможност за погасяване на задълженията на АДЛЕР - МК ООД, но това не е сторено. Другото целенасочено действие на Н. Томбаков е изтеглената от касата на АДЛЕР - МК ООД през 2017г. сума в размер на 774 389,96 лв. чрез 12 бр. РКО. Твърдението, че същата е разходвана за изплащане на заплати за минали периоди не се потвърждава от счетоводните разчети на дружество и дори посредством изготвената в съдебно производство съдебно-счетоводна експертиза. От така описаната на стр. 56, табл. 24 от заключението кореспонденция на сметки не се установява, че тази сума покрива задължения за персонал и то за минали периоди. По данни от представената в хода на ревизията Оборотна ведомост на АДЛЕР - МК ООД за периода 01.01.2016г. -31.12.2016г. начисления на ФРЗ, отразен като Дебит оборот по счетоводна сметка 604- Разходи за заплати е в размер на 320 979,25 лв. Същевременно в Отчета за паричните потоци по прекия метод за 2016г., приложен към ГФО в раздел А-парични хотоци, свързан с трудовите възнаграждения колона-плащания е отразена сумата от 236 хил. лв., в заключението на стр. 57, табл. 26- за сметка 421-Персонал за 2016г. са изплатени 227 591,89 лв. Т.е, налице е разлика от 9 хил. лв. между сумата на платените суми в Отчета на паричните потоци и посочената в заключението. Отделно от това не е ясно как вещото лице е установило, че плащанията са за стари периоди и кои точно, като в РКО липсва такава информация, а същевременно не са посочени конкретни документи, от които да е видна тази информация. Установяват се различия между публикувания Отчет за паричните потоци за 2017г. към ОПР за 2017г., в който са посочени парични потоци свързани с трудови възнаграждения в размер на 773 хил. лв. и посочения от жалбоподателя размер на изплатени през 2017г. работни заплати- 774 389,96 лв. Същевременно при извършените насрещни проверки на лица в трудово правни отношения с Адлер МК ООД /М. Иванов, С. Никифоров, В. Василев/, работниците са декларирали, че своевременно са получавали своите месечни трудови възнаграждения и не са им изплащани трудови възнаграждения със закъснения, в други месечни периоди и календарни години. В тази връзка съставените счетоводни записвания, касаещи изплатените трудови възнаграждения в следващи отчетни периоди не отговарят на действително установеното при насрещните проверки на лицата, работили по трудови правоотношения в Адлер МК ООД /подробно анализирани в РД/, а напротив - доказват изплащане на средства в полза на управителя Н. Томбаков. В подкрепа на това е обстоятелството, че за получател по съставените през 2017 г. 12 бр. РКО е посочен управителя Н. Томбаков, а не конкретно лице работник или служител в Адлер МК ООД, с посочено основание за кой месец и година се изплаща трудовото възнаграждението и неговият размер. С оглед на гореизложеното и поради обстоятелството, че изводите на вещото лице се базират на документи, които не са посочени и описани и поради това не може да бъде извършена проверка за правилността на изводите му, заключението не е следвало да бъде кредитирано от първоинстанционния съд. На практика то преповтаря изцяло твърденията на ревизираното лице, изложени в двете му жалби и липсват изводи собствени на вещото лице. С оглед на горното, следва да се приеме, че са установени всички предпоставки на чл. 19, ал. 2 от ДОПК за ангажиране на отговорността на управителя на дружеството до размер на намаленото имущество. Предвид изложеното оспореното съдебно решение е неправилно - постановено при нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което жалбата бъде отхвърлена. При този изход на делото е основателно искането на касатора за присъждане на разноски, които съобразно доказателствата за тяхното извършване се констатираха в общ размер на 28 718 лв. /двадесет и осем хиляди седемстотин и осемнадесет/ лв. за всички инстанции. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,