Решение № 8417 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3361/2014 г.

Решение № 8417 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3361/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Валентин Иванов Цоновски от гр. София срещу Заповед на министъра на вътрешните работи (МЗ) № К-789/28.01.2014 г. (л. 6). Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваната МЗ, на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, е прекратено служебното му правоотношение поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Недоволен от заповедта, жалбоподателят твърди, че тя е неправилна поради нарушение на материалния закон. Моли нейната отмяна. Претендира присъждане на направените от него разноски по делото. Ответникът - министърът на вътрешните работи (министъра/ът), чрез писмени бележки, изготвени от процесуалния му представител, взема становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по жалбата на Цоновски, ВАС приема за установена следната фактическа обстановка: Жалбоподателят, видно от обжалваната МЗ и Справка за осигурителен стаж рег. № У-23417/20.02.2014 г. (л. 7) е заемал длъжността "началник на отдел" в Главна дирекция "Национална полиция" - МВР, категория "Б". Към 27.01.2014 г. е прослужил като държавен служител в системата на МВР 28 години, 2 месеца и 16 дни. Към същата дата има общ осигурителен стаж от 34 години, 3 месеца и 15 дни. Т. е. той е придобил право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 2, т. 2 от КСО. При така установените факти, настоящият състав на ВАС прави следните изводи: Жалбата е неоснователна. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР орган - министъра на вътрешните работи и е подписана от него. Актът е постановен в предвидената в закона форма и съдържа изброените в чл. 269 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) реквизити. Поради това съдът приема, че са спазени административнопроцесуалните правила и в частност - изискванията на чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР. Заповедта е законосъобразна като издадена и в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 (в последната, актуална към издаване на МЗ редакция) от ЗМВР, служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия по чл. 69 от КСО по искане на служителя или по инициатива на органа по назначаването. Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от КСО, държавните служители по ЗМВР след 01.01.2012 г., придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по ЗМВР. С цитираната като правно основание при произнасянето на органа норма на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, законодателят изрично е регламентирал правото на административния орган по назначаването, по своя инициатива да освободи от служба служители, които имат изискуемия по чл. 69 от КСО трудов стаж, без оглед на възрастта, каквато е хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Единствената предпоставка е служителят да има 27 години общ осигурителен стаж, от които 2/3 действително изслужени като държавен служител в системата на МВР. Не се спори по делото, че към 27.01.2014 г. жалбоподателят е прослужил като държавен служител в системата на МВР 28 години, 2 месеца и 16 дни и има общ осигурителен стаж 34 години, 3 месеца и 15 дни. По този начин той е придобил право на пенсия, съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от КСО. След като Цоновски има изискващия се трудов стаж, прослужен в системата на МВР, е налице и законоустановената предпоставка за освобождаването му от служба на посоченото в заповедта основание по инициатива на органа по назначаване. От анализа на цитираните разпоредби и предвид установеното следва извод, че органът по назначението в рамките на своята оперативна самостоятелност обосновано е извършил преценка на законовите предпоставки и в съответствие с приложимото право е издал законосъобразен административен акт, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. Доводите, развити от Цоновски за допуснати нарушения на материалния закон са неоснователни. Твърдяното нарушение на чл. 268, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР), във вр. с чл. 185, ал. 1 във вр. с чл. 170, ал. 2, т. 2 от ЗМВР не съществува. В случая инициативата за провеждане на процедурата е предоставена на органа по назначаване - министъра, като органите по чл. 268а от ППЗМВР "могат" да правят предложение. Т. е. издаването на заповедта е изцяло в ръцете на органа по назначаване, който може да реализира инициативата си, но може и да не го направи, независимо от факта дали е направено предложение за това от органите по чл. 268а от ППЗМВР. В случая действително липсва направено предложение, но по инициатива на министъра е издадена обжалваната заповед. Не води до други изводи образуваното производство пред Комисията за защита от дискриминация (КЗД), доказателства за което има представени от жалбоподателя. Ако КЗД се произнесе в смисъл, че такава действително е налице, това би било основание за преразглеждането на въпроса за законосъобразността на обжалваната МЗ по реда на чл. 237 и сл. от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ВАС