Решение № 11162 от 30.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 248/2010 г.

Решение № 11162 от 30.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 248/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Светослав Атанасов Чиликов от гр. Габрово срещу решение № 75 от 2.11.2009 г., постановено по адм. дело № 3492/2009 г. от Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 256 от 31.10.2007 г. на заместник-председателя на Патентното ведомство на Република България (ПВ), с което е отменена регистрацията на марка рег. № 36262 ЕНИГМА (ENIGMA). Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, което счита за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Ответникът - ПВ оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира разноски - юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Иванка Пакиданска, чрез процесуалния си представител също оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Чиликов против решение № 256 от 31.10.2007 г. на заместник-председателя на ПВ, с което е отменена регистрацията на марка рег. № 36262 ЕНИГМА (ENIGMA), след като при извършената служебно проверка за законосъобразността на оспорения пред него административен акт намерил, че същият е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Решението е правилно. Законосъобразно в обжалваното решение е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Закона за марките и търговските означения (ЗМГО) искането за отмяна на регистрация на марка поради неизползването и съгласно чл. 19 ЗМГО може да бъде предявен от всяко лице. Въз основа на събраните по делото доказателства правилно съдът е приел, че в случая реално използване на марката не се установява. От представените лицензионен договор - предварителен от 11.01.2002 г., сключен между Чиликов и Мариян Тотев и договор за пълно рекламно обслужване, включващо изработка на художествен проект на опаковки, етикети, брошури, каталози на стоки с търговски марки, за които възложителят е получил лиценз за използване и други, сключен между Мариян Тотев и Валентин Ангелов, както и представена декларация от лицето Георги Узунов не може да бъде обоснован извод за реално използване на марката по смисъла на чл. 19 ЗМГО, изискващ реалното й използване на пазара за стоките, за които е била регистрирана. От посочените доказателства следва единствено извод, че са били предприети действия по подготовката за използването й, но не и реално такова. Правилно в тази насока съдът е изложил съображения, че реалното използване на марката означава използването й в търговска дейност, което следва да бъде публично проявено, със степен и интензитет, съответстващ на естеството на стоките или услугите, които марката следва да отличава, а подготовката за това не е равнозначно на използване. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответниците направените деловодни разноски, както следва - на ответника ПВ в размер на 150 лв., представляващо юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, съобразно нормата на чл. 143, ал. 4 АПК а на ответника Иванка Пакиданска хонорар за един адвокат в размер на 500 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение