Решение № 4342 от 26.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12544/2011 г.

Решение № 4342 от 26.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12544/2011 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Шефке Ахмедова Бинбашова от с. Средногорци, община Мадан, срещу решение № 240 от 12.08.2011 г. по адм. дело № 186 от 2011 г. по описа на Административния съд - гр. Смолян. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - директорът на РУ "Социално осигуряване" - град Смолян, не е взел отношение по спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 240 от 12.08.2011 г. по адм. дело № 186 от 2011 г. Административният съд - гр. Смолян, е отхвърлил жалбата на Шефке Ахмедова Бинбашова от с. Средногорци, община Мадан, против решение № 18 от 4.05.2011 г. на директора на РУСО - гр. Смолян, и потвърденото с него разпореждане № 4909086052 от 10.03.2011 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при РУСО - гр. Смолян. Съдебният акт не е постановен в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В хода на административното производство органите на НОИ са извършили многократни проверки относно трудовия и осигурителния стаж на Бинбашова. В констативен протокол № 44 от 11.02.2011 г., изготвен от финансов ревизор при РУСО - гр. Смолян, се съдържа детайлно изследване на целия стаж, положен в ТКЗС - с. Върбина, по разплащателни ведомости. Това доказателство не е било оспорено от жалбоподателката, нито от нея са представени други доказателства, от които би могъл да се направи друг извод. Правилно и въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че данните в трудова книжка № 291 и в удостоверение обр. УП-3 № 202 от 21.10.2002 г. относно отразения в тях стаж на Бинбашова не съответстват на данните в разплащателните ведомости за част от периодите, поради което доказателствената сила на трудовата книжка като официален документ е оборена. Освен това за периода, в който касаторката е работила като тютюнопроизводител в ТКЗС - с. Върбина, в трудовата книжка не е попълнена графа 4 "Дневно/месечно основно трудово възнаграждение". Такива данни в трудовата книжка има след 1995 г., когато лицето вече е работило на други места. Следователно трудовата книжка не доказва осигурителен доход. Съгласно чл. 40, ал. 1 НПОС, осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данни от персоналния регистър на осигурените лица. Документите по ал. 1 се издават въз основа на разплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд - чл. 40, ал. 2 НПОС. В чл. 40, ал. 5 НПОС изрично е казано, че в случаите, когато документите по ал. 2 липсват, осигурителите или техните правоприемници могат по изключение да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение и въз основа на други автентични документи, ако те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и осигурителния доход. По принцип тезата на касатора, която е в смисъл, че могат да се ползват и документите, посочени в § 1 от допълнителната разпоредба на Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на разплащателните ведомости на прекратени осигурители без правоприемник, се възприема от настоящия тричленен състав на Върховния административен съд, но такива документи в случая не са представени, а доказателствената тежест за установяване на осигурителния стаж и осигурителния доход с оглед оборването на доказателствената сила на официалните документи - трудова книжка и удостоверение обр. УП-3 № 202 от 21.10.2002 г., е паднала върху жалбоподателката по първоначалното дело. Разпоредбата на § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО съдържа следните кумулативно дадени изисквания: навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО; на лицата да не достигат до пет години осигурителен стаж за придобиване на право на пенсия и внесени осигурителни вноски. Бинбашова не отговаря на второто изискване - недостигащият й стаж е 8 г., 9 м. и 11 дни. Стигайки до същите фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените в настоящите мотиви съображения се оставя в сила. Пред касаторката съществува правната възможност евентуално да докаже недостигащия й осигурителен стаж по реда на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, обн., ДВ, бр. 26 от 29.03.2011 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,