Решение № 3183 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13876/2017 г.

Решение № 3183 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13876/2017 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационни жалби на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП и на Г. П. П., чрез процесуалния си представител адв. Петров, против Решение № 5792/02.09.2016 г., постановено по адм. д. № 12300/2013 г. по описа на Административен съд С.-град, съответно в частта му, с която по жалба на Г. П. П. е изменен РА № 2141302119-1/02.08.2013 г., издаден от орган по приходите на ТД на НАП С., потвърден и изменен с Решение № 1973/18.11.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП, в частта му, с която е намален определения по ЗОДФЛ /отм./ за 2005 г. от 45 184 лв на 18 307, 28 лв., както и частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА. В касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" С. се поддържа, че решението в отменителната му част е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението в посочената част, отхвърляне на жалбата против РА в тази част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази жалба - Г. П. П. не изразява становище. В касационната жалба на ревизираната лице се поддържа, че съдебното решение в останалата му част е неправилно. В допълнение към касационната жалба, въвежда твърдение за незаконосъобразност на РА, поради изтекла абсолютна погасителна давност на търсените задължения на основание чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Ответникът по тази жалба-Директорът на Дирекция "ОДОП" С., чрез юрк. Минкова, я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата на ревизираното лице по отношение на направеното възражение за изтекла абсолютна давност. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими, а по съществото им съобрази следното: С ревизионният акт, предмет на настоящото производство за а периодите от 01.01.2004 г. до 31.12.2005 г., органите по приходите са определили на Г. П. П. допълнителни данъчни задължения по Закона за облагане доходите на физическите лица (отм.), в общ размер на 90 940,86 лева и съответни лихви, в размер на 85 466,42 лева. Същият ревизионен акт е изменен с обжалваното Решение № 5792 от 02.09.2016 г. от АС-С. - град, като за 2004 г. същият му е определил данък, в размер на 32 458.39 лева, ведно със следващите се за това лихви, а за 2005 г. - в размер на 18 307.28 лева ведно с лихвите върху тях. Относно направеното възражение за изтичане на 10-годишния давностен срок за погасяване на установените с обжалвания ДРА публични вземания, настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира следното: Съгласно чл. 171, ал. 2 от ДОПК, с изтичането на 10 - годишен давностен срок, считано от 01 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични задължения независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено, или изпълнението е спряно по искането на длъжника. В случая задължението не е отсрочено или разсрочено и изпълнението не е спряно по искане на П. Предвид на това, 10 - годишният срок за погасяване на определените му задължения за 2004 г. е започнал да тече от 01.01.2006 г. и е изтекъл на 31.12.2016 г., а за задълженията му определени за 2005 г. - от 01.01.2007 г. и е изтекъл на 31.12.2017 г. С оглед на това обстоятелство съдебният акт се явява издаден в нарушение на материалния закон, по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде отменен. С оглед изложените по - горе съображения, обсъждането на касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" С., с която се обжалва решението на първоинстанционния съд, в частта му относно допълнително определения данък върху доходите на ревизираното лице за периода 2005 г., в размер на 18 307.28 лева, ведно със следващата се от това лихва и на частната му жалба срещу решение № 5508 от 29.09.2017 г. по същото дело по описа на АССГ, с което е отхвърлено искането му за изменение на основното решение в частта на разноските, както и на касационната жалба на П., става безпредметно. Разноски за касационната инстанция следва да се присъдят на Г. П. П. в размер на 6 505 лв. предвид представен списък с разноски по смисъла на чл. 80 от ГПК. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение