Решение № 281 от 11.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 279/2009 г.
ВКСIII наказателно отделение11.06.2009 г.докладчик Красимир Харалампиев
Диспозитив
ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 787/2009 г. на Районен съд - Плевен и ОТМЕНЯВА постановеното по него, по реда на чл. 382, ал. 7 НПК, определение от 11.03.2009 г. г., като ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на РС - Плевен за отстраняване на допуснатото нарушение на закона, констатирано в съобразителната част на касационното решение. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 281 от 11.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 279/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев На основание чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, Главният прокурор на РБ е направил искане за възобновяване на НОХД № 787/2009 г. на Районен съд - Плевен, отмяна на постановеното по него определение от 11.03.2009 г. по реда на чл. 382, ал. 7 НПК по отношение на осъдения Р. Е. А. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В искането се твърди, че Районният съд е допуснал нарушение на закона при индивидуализиране наказанието на осъдения при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК - основание чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК за възобновяване на делото и отмяна на определението. Излагат се съображения, че за престъплението, по което А. е признат за виновен - по чл. 343в, ал. 2, във вр. ал. 1 НК не е предвиден най-нисък предел на визираното в него наказание "лишаване от свобода", поради което, щом е стигнал до изводите, че са налице предпоставките за приложение на чл. 55 НК, то съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б", алт. 1 НК и да замени лишаването от свобода с наказанието "пробация". Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Защитникът на осъдения изразява становище, че като основателно, искането следва да се уважи. Върховният касационен съд, като прецени изложените доводи и доказателствата по делото, проверявайки определението в пределите на искането за възобновяване, намира искането за процесуално допустимо, защото е подадено в срока, установен в чл. 420, ал. 1 НК от оправомощен от закона правен субект. Данните по делото сочат следното: По внесен в Районен съд-Плевен обвинителен акт и повдигнато срещу Р. Е. А. обвинение за извършено от него престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК е образувано НОХД № 787/2009 г. В съдебно заседание на 11.03.2009 г. след даване ход на делото, но преди приключване на съдебното следствие, на съда е представено споразумение сключено между подсъдимия, защитника му и прокурор при Районна прокуратура - Плевен по силата, на което А. се е признал за виновен в това, че на 18.02.2009 г. в с. П., общ. Д. Митрополия, без свидетелство за управление на МПС управлявал л.а.м. "ВАЗ-2101" с рег. № Е* в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление-престъпление по чл. 343в, ал. 2, във вр. ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. На основание чл. 382, ал. 7 НПК съдът одобрил представеното му споразумение, като за престъплението наложил на осъдения наказание лишаване от свобода в размер на три месеца, което определил при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил изпълнението му за срок от три години. Определението е влязло в сила на 11.03.2009 г. и не е проверявано по касационен ред. Настоящият касационен състав намира, че по същество искането за възобновяване на наказателното дело е основателно. Съдът е нарушил закона при индивидуализиране наказанието на А., тъй като не е съобразил, че за престъплението по чл. 343в, ал. 2, във вр. ал. 1 НК, законодателят не е предвидил най-нисък предел на санкцията "лишаване от свобода", при което приемайки, че са налице условията за налагане наказанието по реда на чл. 55 НК е следвало да го определи при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК и замени лишаването от свобода с пробация, а не да го определи като "лишаване от свобода" в най-ниския му, посочен в разпоредбата на чл. 39, ал. 1 НК, размер от три месеца. Допуснатото нарушение на закона е съществено и безусловно налага уважаване на направеното искане от Главния прокурор на РБългария за възобновяване на делото, отмяна на постановеното определение, в частта по предмета на искането и връщане на делото за ново разглеждане на Плевенския районен съд от друг съдебен състав. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, III н. о.