Решение № 8781 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13792/2012 г.

Решение № 8781 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13792/2012 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Елена Алекджеймс Тимурян от гр. Пловдив, чрез пълномощника й адв. Св. Бъчваров, срещу решение № 1733/18.07.2012 г. по адм. д. № 1978/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против Ревизионен акт № 161004836 от 11.03.2011 г., издаден от ст. инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 433 от 26.05.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Отправя се искане да бъде отменено решението и по същество отменен обжалвания РА. Претендират се разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив, е изразил становище за неоснователност на касационната жалба в представена писмена защита след проведеното съдебно заседание пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение АС - Пловдив е приел, че правилно и законосъобразно след извършена ревизия на Елена Тимурян за периодите от 2006 г. до 2009 г. относно задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ, органите по приходите са установили надвнесени данъци от лицето както следва: данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 1 619.43 лв. и лихви - 104.22 лв. и данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 812.54 лв. и лихви от 70.54 лв. Съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от материално компетентен орган на данъчната администрация в хода на ревизионно производство, надлежно възложено по реда на ДОПК и осъществено в съответствие с правилата му. Достигнал е до извода, че въз основа на събраните в хода на административното и съдебно производства доказателства, ревизиращите органи са достигнали до правилен извод. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Фактите, установени от ревизиращите органи в хода на ревизията, са подробно описани и обсъдени в мотивите на обжалваното решение. Административният съд правилно е установил, че по делото не е бил налице спор по фактите, установени в ревизионното производство. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка съдът е изградил правните си изводи, които настоящата инстанция споделя напълно. Правилно е приет от съда, че спорът между страните е правен и се концентрира върху естеството на заплатените от "Море Селекшън" ЕООД по договор за наем от 1.12.2007 г. и декларирани от Елена Тимурян по реда на ЗДДФЛ за 2008 и 2009 години суми от по 17 993.64 лв. Спорът се свежда до това дали тези суми представляват придобит от Елена Тимурян облагаем доход за съответната година, каквато е тезата, поддържана от ревизираното лице, или не подлежат на облагане с данък върху дохода - становище, застъпено от приходната администрация. Както в хода на първоинстанционното производство, така и в касационната жалба, Елена Тимурян твърди, че притежава право на ползване върху 1/3 ид. част от имота, отдаден под наем, поради което източник на декларираните от нея доходи са наемни правоотношения, установени с "Море Селекшън" ЕООД, гр. София, по силата на които дружеството, в качеството на наемател, е заплатило на всяко едно от трите лица (баща, дъщеря и син) ".... съответната 1/3 ид. част от правото на ползване върху обекта ...". С оглед твърденията на лицето, в мотивите на обжалваното решение административният съд е разгледал понятието "право на ползване" в светлината на спорните отношения между страните. Посочил е, че с това понятие се означава както едно от ограничените вещни права, така и едно от трите правомощия, субсумиращи се в правото на собственост. Със същото понятие се означава и правото, възникващо на облигационно основание, по силата на което се предоставя една вещ за временно ползване, например наем (чл. 228 ЗЗД), заем за послужване (чл. 243 ЗЗД), аренда, концесия. При съобразяване на тези правни постановки, съдът е отчел, че в разглеждания казус сключеният договор за наем от 1.12.2007 г. е между Алекджеймс Тимурян, като наемодател, и "Море Селекшън" ЕООД, като наемател, като въз основа на така постигнатото съглашение наемодателят е отдал на наемателя под наем магазин № 1, представляващ партер с площ от 120.75 кв. м и 83 кв. м галерия в сградата на ул. "К. Иречек" № 9 в гр. Русе. При тези данни правилно съдът е приел, че титуляр на облигационното право на ползване на магазина е "Море Селекшън" ЕООД, а не жалбоподателката- касатор в настоящото производство. Обоснована е и преценката на първостепенния съд, че такъв извод не следва и от съглашенията, постигнати по договора от 30.12.2007 г., сключен между баща, син и дъщеря. По силата на цитирания договор, за Елена Тимурян не възниква право на облигационно ползване на имота, а бащата не учредява в полза на децата си ограничено вещно право на ползване върху процесния магазин. Няма и съгласие децата на Алекджеймс Тимурян да извършват действия по обикновено управление на имота, в резултат на които да получават възнаграждение. Извършеното правно действие е дарение, а срещу паричната сума, равняваща се на съответната част от наемната цена, която децата на Алекджеймс Тимурян са се съгласили да получават, те не са поели каквото и да е насрещно задължение. Така, правилно е прието от съда, че волята на страните по договора от 30.12.2007 г. не е да се установят между тях наемни отношения, поради което и не е възможно Елена Тимурян да придобие "облигационното право на ползване" по силата на този договор. Само в потвърждение на всичко гореизложено е и представеният по делото Анекс от 3.01.2008 г. към договор за наем от 30.12.2007 г., в който е обективирано съглашението дължимата от "Море селекшън" ЕООД наемна цена да се заплаща по равно (т. е. по 1/3 ид. част) съответно на Алекджеймс, Елена и Роман Тимурян. Тази договореност е постигната между "Море селекшън" ЕООД и Алекджеймс Тимурян, като волеизявлението на наемодателя по договора за наем от 1.12.2007 г. 1/3 от наемната цена да се заплаща на него, 1/3 от наемната цена да се заплаща на Елена Тимурян и съответно останалата 1/3 да се заплаща на Роман тимурян, е прието изцяло от наемателя по договора. С оглед на това е сключен и обсъждания Анекс без да се променят нито страните, нито някои от съществените условия на договора от 1.12.2007 г. Както обосновано са приели приходната администрация и първоинстанционният съд, Анексът представлява споразумение между наемателя и платеца на наемната цена част от дължимите от последния плащания да се получават от трети лица - хипотеза, която попада в обхвата на нормата на чл. 11, ал. 3 ЗДДФЛ. Съгласно цитираната разпоредба, доходът се смята за придобит от физическото лице и когато по негово нареждане или по споразумение между него и платеца на плащането или престацията са получени от трето лице". Противно на твърденията в касационната жалба, тези изводи на съда не могат да бъдат променени от изслушаните пред АС - Пловдив свидетелски показания на Алекджеймс и Роман Тимурян. Всъщност, гласните доказателства отново са само в потвърждение на изводите, до които е достигнал административният съд. Предвид изложените мотиви, правилни се явяват изводите на органите по приходите, споделени от административния съд, че заплатените суми от "Море селекшън" ЕООД по договор за наем от 1.12.2007 г. и декларирани от Елена Тимурян по реда на ЗДДФЛ за 2008 г. и 2009 г. от по 17 993.64 лв. не следва да бъдат квалифицирани като доход от наемни правоотношения, придобит от жалбоподателката и съответно подлежащ на облагане по реда на ЗДДФЛ. С оглед на горното, настоящият състав на Върховния административен съд, намира, че обжалваното съдебно решение като правилно, законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила на основани е чл. 221, ал. 2 от АПК. По водене на делото ответникът не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора му се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, което е присъдено в пълен обем от първостепенния съд и не следва да бъдат определяно допълнително, независимо от направеното искане пред касационната инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд, Осмо отделение,