Решение № 8 от 10.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2224/2023 г.

Решение № 8 от 10.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2224/2023 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по подадените в срок касационни жалби от Б. Е. М. от [населено място], чрез пълномощника й адв. С. В. от АК – П. и от М. И. Т., З. П. М., А. Н. П. и К. Н. П., чрез пълномощника им адв. Ст. Д. от АК – П., срещу въззивното решение № 352 от 2.11.2022 г. по гр. д. № 16/2022 г. на Пернишкия окръжен съд. С него, след частична отмяна на първоинстанционното решение от 29.10.2021 г. по гр. д. № 9273/2018 г. на Пернишкия районен съд, е признато за установено по отношение на ответниците М. И. Т., А. Н. П., З. П. М., К. Н. П. и Б. Е. М., че ищците Г. С. Р., С. П. М. и Б. П. М. са съсобственици въз основа на наследствено правоприемство и реституция на реална част от 435 кв. м. от имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], [жк], м. "М. ", заключен в защрихованата с единична щриховка между буквите А, Б, В, Г, Д и А част по скицата на вещото лице, приподписана от съда и неразделна част от решението /л. 198 от първоинстанционното производство/, частично идентичен с УПИ *- * в кв. 13 по регулационния план на [населено място], възстановен с решение № 2128 от 23.10.2009 г. на ОбСЗ-Перник на М. И. М. от бившия негов имот, представляващ част от нива от 1. 270 дка в землището на [населено място], махала "М. ", при посочените граници. Със същото въззивно решение е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт № 25/2005 г., издаден на част от ответниците, праводатели на касаторката Б. М. по разпоредителната сделка между тях с нот. акт № 16 от 7.02.2006 г. Въззивният съд приел възражението на последната за придобиване на спорния имот по давност на основание добросъвестно владение от 7.02.2006 г. за неоснователно по съображения, че давността започва да тече от възстановяването на собствеността по ЗСПЗЗ с решението от 23.10.2009 г., като се е позовал и на забраната да се придобива по давност реална част от УПИ, съгласно чл. 200 ЗУТ. Касаторите поддържат оплаквания за недопустимост, респ. неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост с искане за обезсилване, респ. отмяна на обжалваното решение и вместо това предявените искове се отхвърлят или делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, както и присъждане на направените разноски. Ответниците по касационната жалба, ищци в производството - Г. С. Р., С. П. М. и Б. П. М., чрез пълномощника им адвокат Бл. Б., по изложените в писмената защита съображения считат решението за правилно и искат същото да се потвърди. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 1943 от 19.04.2024 г. в приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК с оглед произнасяне по вероятната негова недопустимост. Въз основа на изложените в него съображения и като прецени данните по делото във връзка с доводите на страните, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС, приема следното: Предявен е положителен установителен иск за собственост върху процесния имот, представляващ УПИ *-*. В исковата молба и уточненията към нея са изложени твърдения, че този имот не е възстановен по реда на ЗСПЗЗ в полза на ищците, но е част от собствения на техния наследодател бивш имот, представляващ нива от 1. 270 дка, находяща се в землището на [населено място], махала "М. ". Предявяването на иска срещу ответниците, наследници на П. Т., е обоснован с обстоятелството, че същите неправилно са се снабдили с констативен нотариален акт за спорния имот, който не е бил на техния наследодател, на основание давностно владение и наследство, а впоследствие са го и продали на конституираната като ответник Б. М.. Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск, като приел, че спорният имот е придобит на основание добросъвестно владение от приобретателката Б. М., считано от сключване на сделката с ответниците през 2006 г., респ. и на основание недобросъвестно владение, тъй като до предявяването на иска е изтекъл десетгодишен срок. Въззивният съд приел това възражение за неоснователно, като за да отмени първоинстанционното решение в частта му, с която е бил отхвърлен иска за собственост на реална част от имот с идентификатор № ***, частично идентичен с УПИ *-*, въззивният съд приел, че спорът е за собствеността на имота към настоящия момент, като приел, че и двете страни се позовават на възстановяването му по ЗСПЗЗ. Въз основа на представеното от ищците решение на поземлената комисия с № 2128 от 23.10.2009 г. съдът обосновал извод, че ищците, наследници на М. М., се легитимират за собственици на спорния имот, описан като № * по кадастралния план от 1983 г. /стр. 11 от мотивите/, като част от описаната в нотариалния акт от 1947 г. нива. Ответниците също се легитимират като собственици на възстановен в тяхна полза като наследници на П. Т. имот от 0. 135 дка, представляващ част от имоти * и * по кадастралния план от 1956 г., а за разликата до заявения размер на притежавания от наследодателя им земеделски имот е постановен отказ. Съдът се е обосновал със заключението на тройната експертиза при направения извод за идентичността между процесния имот – незастроен УПИ - *, кв. 13 с площ 463 кв. м. и нивата от 1. 270 дка, представляваща имот * по плана от 1983 г., от който са образувани два парцела * – * и *- *. Приел, че показаната на скицата към това заключение защрихована с кръстосана щриховка част отразява възстановения с решението № 755 от 8.08.2003 г. на наследниците на П. Т. имот, а с единична щриховка е отразена възстановената с решението от 23.10.2009 г. нива от 0. 435 дка. Видно от решението възстановеният имот представлява имот * по кад. план от 1983 г., при описаните граници, между които е и имот *, а на скицата на л. 198 от делото, защрихованата част е именно имот *, т. е. съседния на възстановеният на ищците имот. Следователно, направеният от въззивния съд извод за идентичност на спорния имот с възстановения на ищците е необоснован и неправилен, тъй като същият е съседният на възстановения на ищците с решението на поземлената комисия. Това обстоятелство кореспондира и с твърденията им, че спорният имот не им е възстановен по ЗСПЗЗ, което намира израз и в поддържаното от тях основание за собствеността им върху тази част от бившата нива – наследство от М. М. и давностно владение /с. з. на 18.12.2020 г. /. Вместо да се произнесе по твърденията на ищците относно претендираното право върху спорния имот, основано на придобиването му по наследство от наследодателя им, евентуално по давностно владение, въззивният съд приел, че ищците се легитимират като собственици на основание възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, т. е. излязъл е извън пределите на дължимите от него действия в изпълнение на принципа на диспозитивното начало по чл. 6 ГПК, като е преценявал правата на ищците извън релевираните от тях основания. Изложението на обстоятелствата от страна на ищците както в исковата им молба, така и в допълнителните уточнителни молби /намиращи се на л. 71, л. 76, становището в откритото съдебно заседание от 18.12.2020 г. на пълномощника им, позоваването на удостоверение № 8/-ТР 11541-5 от 23.10.2009 г. на Община Перник/ сочи на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ – спорът между страните е към миналия момент - преди коопериране на земята в стопанството кой е бил собственик на спорния имот, за който ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт. Ищците не се позовават на възстановяването му по ЗСПЗЗ, напротив твърдят, че процедурата по възстановяване не била спазена, но имотът е част от собствената на техния наследодател нива, за което се позовават на нотариалния акт от 1947 г. В това производство съдът следва да обсъди има ли постановен отказ да се възстанови собствеността по ЗСПЗЗ, с оглед представените по делото писмени доказателства, т. е. ще следва да прецени допустимостта на този иск /ТР № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС/. Вместо да се произнесе по иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, с оглед заявените от ищците обстоятелства, въззивният съд се е произнесъл по незаявени такива относно спор за собственост на процесния имот към настоящия момент, като приел наличие на възстановяване по ЗСПЗЗ на отделни части от имота и на двете страни по делото. Действително, установено е по делото, че имотът представлява земеделска земя, за част от която е постановен отказ за възстановяване, но по заявлението на ответниците, а на ищците постановеният отказ за възстановяване не касае спорния имот, а съседния такъв. Твърденията на ищците и представените доказателства обосновават и несъответствие с формулирания от тях петитум относно индивидуализацията на спорния имот, която следва да е съобразена с актуалния му регулационен статут към релевантния за спора момент, като условие за редовност на исковата молба. В случая въззивният съд не е констатирал това несъответствие между обстоятелствената част на исковата молба относно претендираните права и петитума относно спорния имот, което също е довело до постановяване на процесуално недопустимо решение. Същото следва да се обезсили и делото се върне за ново разглеждане на въззивния съд, като се укаже на ищците да отстранят нередовността в исковата молба, като приведат петитума на иска в съответствие с обстоятелствената част на исковата молба и произнасяне по предявения иск. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по въпроса за направените в настоящето производство разноски, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК в зависимост от изхода по делото. По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 3 и ал. 4 ГПК, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС