Решение № 5106 от 9.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11025/2011 г.

Решение № 5106 от 9.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11025/2011 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Таня Тодорова Стефанова - началник на Общинска служба по земеделие /ОСЗ/ - гр. Балчик, против решение № 93/30.06.2011 г., постановено от Административен съд - гр. Добрич по адм. д. № 140/2011 г. Жалбата е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното определение административният съд е обявил за нищожен изричния отказ на началника на ОСЗ - Балчик за издаване на решение за възстановяване правото на собственост по преписка № 3162/11.09.1991 г., обективиран в писмо изх. № ПО-04-31/14.02.2011 г., с който е отказано постановяване на решение по чл. 27 от ППЗСПЗЗ, поискано с молба вх. № ПО-04-31/26.01.2011 г., по жалбата на Стелиян Димитров Пенев и е върнал преписката на ОСЗ - Балчик за издаване на решение на наследниците на Димитър Пенев Проданов по преписка № 3162/11.09.1991 г. съобразно доказателствата по нея и указанията на съда в мотивите на решението. В касационната жалба се правят следните доводи: Неправилно съдът е възприел оспореното писмо като индивидуален административен акт, тъй като същото представлява едно уведомление до жалбоподателя. Ако въпреки тези съображения се приеме, че писмото представлява индивидуален административен акт, съдържащ в себе си отказ за издаване на решение, то същият е правилен по изложените от жалбоподателя доводи в писмения отговор на жалбата пред първоинстанционния съд. Ответната страна: Стелиян Димитров Пенев, с писмен отговор и в съд. заседание чрез пълномощника си - адв. Алексиев, оспорва подадената касационна жалба като неоснователна, със следните доводи: Административен съд - Добрич правилно е приел обжалваното писмо за административен акт, тъй като с него се уведомява Стелиян Димитров Пенев, че му се отказва издаването на решение по чл. 27 ППЗСПЗЗ, т. е. административният орган го уведомява, като заинтересован от реституционната процедура лице. Тъй като началника на Общинска служба "Земеделие" се е произнесъл еднолично, относно права на наследник в процедура по издаване на решение по реда на чл. 27, то това писмо не отговаря на изискванията за форма и не е издадено от компетентен орган, а именно Общинска служба "Земеделие", поради което е и нищожно, като нищожността правилно е обявена от съда. Съдът е приел, че следва да бъде издадено решение по чл. 27 от Правилника от надлежния орган, а именно Общинска служба "Земеделие" в предвидената форма при съобразяване на всички материални предпоставки, предвидени в закона. В развилото се производство пред съда на два пъти се опитаха да укрият от Общинска служба "Земеделие"документи, които би следвало да се съдържат изначално в преписката, образувана по повод заявеното искане от Стелиян Димитров Пенев. Пред угрозата да бъдат глобени, едва тогава представиха удостоверението, това е доказателството, намиращо се на л. 61 по делото, на база на което, би следвало да се възстанови изцяло заявеното право в пълен обем 125 дка, а не само частично. В този смисъл, моля, да потвърдите постановеното съдебно решение, като валидно, законосъобразно, правилно и обосновано. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Решението е обосновано и законосъобразно. Съдът е изяснил добре фактическата обстановка, съобразил се е с всички искания и доводи на страните, и е приложил правилно нормативната уредба. Съгласно чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, на основание на влезлия в сила план за земеразделяне общинската служба земеделие издава решение за възстановяване правото на собственост, в което описва размера и категорията на имота, неговото разположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността с посочване основанията за тях. В случая, с решение № 10/22.05.1993 г. общинската служба се е произнесла за 75 дка, представляващи част от заявеният общо 125 дка земеделски имот, с което е налице започнала, но недовършена процедура за възстановяване на имота. Съгласно цитираният текст от ППЗСПЗЗ, същата е била длъжна да се произнесе за целия имот и в случай, че има пречка за това, мотивирано да откаже възстановяването на останалата част, което решение лицето да може да обжалва пред съда. Предвид на това, правилно съдът е приел, че писмото подписано от началника на службата, с което е отказано възстановяване на тази част от имота е нищожен индивидуален административен акт, издаден от лице без надлежната за целта материалноправна компетентност. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдебният акт следва да остане в сила. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът правилно е преценил характера на оспореното писмо и правилно е приел, че същото съдържа изричен отказ за издаване на решение по чл. 27 от ППЗСПЗЗ, поради което е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Производството по възстановяване на правото на собственост върху бившите зем. земи се провежда чрез последователни етапи, всеки от които завършва с решение на ОСЗ, включително и с решение по чл. 27 от ППЗСПЗЗ. Задължение на ОСЗ е да се произнесе с решение и не може да отказва произнасяне. Решението може да е позитивно или да представлява отказ по изложени в него мотиви, но то следва да бъде издадено от компетентния орган - ОСЗ. В конкретния случай отказът е постановен индивидуално от Началника на ОСЗ, без да е налице постановено решение на ОСЗ, което да е съобщено с писмото на жалбоподателя, за да се приеме, че оспореното писмо представлява уведомление. Началникът на ОСЗ не е компетентен да се произнася еднолично и вместо компетентния колективен орган - ОСЗ по направено искане за зем. реституция в производството по ЗСПЗЗ. Правилно съдът е приел, че оспореното писмо на Началника на ОСЗ, с което е отказано постановяване на решение по чл. 27 от ППЗСПЗЗ представлява нищожен административен акт поради постановяването му от некомпетентен орган. Решението като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,