Решение № 6504 от 17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6572/2017 г.

Решение № 6504 от 17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6572/2017 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Л. против решение № 53/28.04.2017 г. по адм. дело № 34/2017 г. на Административен съд - Л.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба, "Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина (АИППМПДМ) - д-р М. К. И." - М. К. И., от гр. Л. изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 53/28.04.2017 г. по адм. дело № 34/2017 г. Административен съд - Л. е отменил заповед за налагане на санкция № РД - 01 - 17/23.01.2017 г. на директора на РЗОК - Л., с която е наложена на АИППМПДМ - д-р М. К. И." - М. К. И., от гр. Л. на основание чл. 151, ал. 1, т. 1 от Национален рамков договор за дентални дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския зъболекарски съюз за 2016 г. (НРД ДД - 2016) и по чл. 74, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) - санкция "Финансова неустойка" в размер на 100,00 лева. Присъдил е разноски. Административният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че със заповед за налагане на санкция № РД - 01 - 17/23.01.2017 г. директорът на РЗОК - Л. е констатирал, че при извършена проверка на 14.11.2016 г. в амбулаторията на д-р М. К. И. - АИППМПДМ в гр. Л. д-р И. е нарушила изискванията по критерии за качество на лечението като е извършила и отчела в РЗОК - Л. обтурация (код 301) на зъб 26 на ЗОЛ в рамките на 12 месеца два пъти (с АЛ № 35/11.02.2016 г. и АЛ № 307/14.11.2016 г.). Административният орган е извършил последващ контрол. Позовава се, че по смисъла на легално дадената дефиниция в § 1, т. 27 от ДР на ЗЗО той се изразява в "проверка по документи на отчетената в РЗОК дейност след заплащането й". При извършването му длъжностното лице е установило, че Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина - д-р М. К. И." - М. К. И., от гр. Л. е отчела с амбулаторен лист № 307/14.11.2016 г. повторна обтурация на зъб 26 на ЗОЛ в рамките на 12 последователни месеца, дейност за която НЗОК вече е заплатила по АЛ № 35/11.02.2016 г. При тези фактически установявания директорът на РЗОК - Л. е приел, че е налице нарушение на Националния рамков договор за дентални дейности за 2016 г., което подлежи на санкциониране на основание чл. 97 и чл. 98 от НРД ДД- 2016. Съгласно чл. 118, ал. 3 от НРД - 2016 г. и чл. 33, т. 4 от ИД № 110511/09.05.2016 г. дейностите (с изключение на лечението на пулпити и периодонтити) извършени и отчетени повторно в срок от 12 последователни месеца от датата на извършване на дейността, не се заплащат от НЗОК. Пред административния съд са събрани писмени доказателства - амбулаторните листи изготвени от ИМП и извлечение от здравноосигурителната книжка на ЗОЛ по отношение на което е проведено лечението. Видно от същите е, че при изготвянето на АЛ № 35/11.02.2016 г. АИППМПДМ - д-р М. К. И." - М. К. И., от гр. Л. е посочила, че е извършила обтурация на зъб 27. Подобен е и записа в здравноосигурителната книжка. При подаване на данните по електронен път до РЗОК погрешно е посочена обтурация на зъб 26. Установени по този начин фактите сочат наличие на грешка при посочване и индивидуализиране на стоматологичната помощ и обосновано съдът е приел, че са налице обстоятелства различни от установените от контролните органи на РЗОК. Наложената финансова неустойка е за нарушения по чл. 97, т. 2 от НРД ДД - 2016 г., който изброява критерии за качество в лечебната дейност в денталната медицина в 8 подточки, като фактически описаната в заповедта направа и обтурация (код 301) на зъб 26 на ЗОЛ, не се субсумира под нито едно от основанията в разпоредбата, тъй като обективно не води до нарушение изискванията за качество на лечението. Правилно административният съд е отбелязал, че позоваването на разпоредбата на чл. 98 НРД ДД - 2016 би могло да обоснове евентуално санкциониране за превишаване на извършените дейности за 12 месеца или неспазване правилата за работа с медицинската документация, но не и до некачествено изпълнение на дентално лечение. Преценката на административния орган е извършена без да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и допуснатите нарушения на чл. 35 и чл. 36 АПК са съществени. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. В тежест на касатора следва да бъдат поставени извършените за касационната инстанция разноски от ответника по касационната жалба, които съобразно доказателствата в тази насока - договор за правна защита и съдействие от 26.05.2017 г. възлизат на сумата от 900,00 лева и предвид липсата на възражение за прекомерност следва да бъдат присъдени изцяло. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение