Решение № 89 от 8.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4663/2024 г.

Решение № 89 от 8.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4663/2024 г., VI о., докладчик председателят Николай Гунчев Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столичната здравноосигурителна каса (СЗОК), действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Шкодрева, срещу решение № 1474 от 6.03.2024 г., постановено по административно дело № 5533/2022 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е: 1) обявена нищожността на заповед за налагане на санкции /прекратяване на договор/ № РД-15-556/4.05.2022 г. на директора на СЗОК (Столичната здравноосигурителна каса) по жалбата на "АИППМП – С.-В." ЕООД; 2) осъдена Столичната здравноосигурителна каса да заплати на "АИППМП – С.-В." ЕООД сумата в размер на 1250 лв., представляваща разноски по делото. По съображения за неправилност, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли съдебното решение да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Оспорва извода на първоинстанционния съд за нищожност на процесната заповед поради липса на компетентност на издалия я е орган, във връзка с което представя писмени доказателства. Възвежда претенция за репариране на сторените разноски за заплащане на държавна такса по касационното оспорване и прави възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс за прекомерност на заплатеното/претендирано от другата страна адвокатско възнаграждение. Ответникът "АИППМП – С.-В." ЕООД, действащ чрез пълномощника адвокат Симеонова, моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението на АССГ да се потвърди като правилно, в подкрепа на което развива подробни съображения. Претендира присъждане на направените деловодни разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и предлага атакуваното с нея съдебно решение да се отмени като неправилно. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. С процесната заповед за налагане на санкции от 4.05.2022 г., предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство, издадена от "за директор на СЗОК" от заместник-директора на СЗОК Е. В. (посочено "съгласно заповед № РД-09-131/4.02.2022 г."), на лечебното заведение "АИППМП – С.-В." ЕООД е наложена санкция "частично прекратяване на договор № 22-5003/2020 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ", за отчетена от изпълнителя дейност, която реално не е извършена, по отношение на медицинската дейност на д-р В. С. В. За да постанови решението си Административен съд – София-град е аргументирал теза, че оспореният пред него административен акт е недействителен, опорочен под формата на нищожност и е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК. Съдът е приел, че заповедта е издадена при липса на компетентност, защото по делото няма доказателства, че подписалият я при условията на заместване зам. директор на СЗОК е бил надлежно и своевременно оправомощен да замества титуляра (директорът на СЗОК) при негово отсъствие, а и не са представени доказателства за отсъствието на титуляра, за да може заместващият да реализира своите правомощия по смисъла на Устройствения правилник на НЗОК. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Основателен обаче е доводът на касатора, че то е неправилно поради допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело и до неговата материална незаконосъобразност. От данните по делото явства, че в нарушение на чл. 152, ал. 2 от АПК административната преписка не е представена в цялост по първоинстанционното дело (липсва заповед № РД-09-131/4.02.2022 г.), като съдът не се възползвал от правомощието си по чл. 152, ал. 4 от АПК да изиска окомплектоването й, с оглед обективните предели на предмета на съдебната проверка, очертани в разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК. При наличие на изрично посочване в санкционната заповед на оправомощаваща за целта подписалото я лице друга предхождаща заповед (с посочени номер и дата), съдът е следвало да изпълни служебното си задължение по чл. 9, ал. 3 във връзка с чл. 171, ал. 5, предл. 2 от АПК, като укаже на ответника да представи цитираната в оспорения пред него индивидуален административен акт заповед № РД-09-131/4.02.2022 г., а не при несъбрана в цялост административна преписка да прави необоснован преждевременен извод дали е налице материална компетентност у издателя на акта. Съблюдаването на посочените по-горе императивни процесуални норми се явява гаранция за правилното установяване на релевантните факти и прилагането на относимата материалноправна уредба. Изпълнението на служебното задължение на съда да даде указания по реда на чл. 171, ал. 4, предл. 2 от АПК на съответната страна за кои конкретни правнорелевантни факти от значение за изхода на спора не сочи доказателства, е условие за прилагане на тежестта на доказване, а нарушаването му винаги е съществено. В случая са останали неизяснени обуславящи изхода на спора въпроси и е поставена под съмнение истинността на правнозначими за законосъобразността на процесната санкционна заповед факти. Изложеното налага да се приеме, че съдът е формирал решаващия си извод, без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за изхода на спора, като по този начин делото е приключено, без да е изяснено от фактическа страна. Установяването на правнозначимите факти в първоинстанционното съдебно-административно производство е от съществено значение за преценката на законосъобразността на акта на административния орган, с оглед обективните предели на предмета на съдебната проверка, очертани в разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК. От мотивите на проверяваното решение не личи съдът действително да е изпълнил задължението си по чл. 168, ал. 1 от АПК да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Преценката на административния орган в частта й, пряко относима към законосъобразността на индивидуалния административен акт, също е следвало да бъде проверена от съда касателно редовността на формирането й. За пълнота на изложението трябва да се посочи, че в производството пред ВАС е представена посочената по-горе заповед от 4.02.2022 г., издадена от управителя на НЗОК, ведно с други писмени доказателства касателно компетентността на административния орган. Съгласно въведената с императивната разпоредба на чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Доколкото по силата на чл. 218, ал. 2, предл. 3 от АПК, за съответствието на решението с материалния закон съдът следва да следи даже и служебно, неизяснеността на спора от фактическа страна преклудира на свой ред възможността за извършване на касационна проверка от настоящата инстанция в дължимия обем, още повече че АССГ не е обсъдил всички относими към предмета на спора аргументи и възражения, които са от съществено значение за преценката на материалната законосъобразност на атакувания пред него акт. От гореизложеното се налага извод и за нарушаване на процесуалното правило по чл. 172а, ал. 2 от АПК. Мотивите на съдебния акт задължително трябва да съдържат какво приема съдът за установено относно фактическите положения, като посочи след обсъждане и от преценката на кои доказателства той идва до тази фактическа обстановка. Когато има разноречиви доказателства, съдът трябва да посочи, кои възприема и кои отхвърля, а също и да обясни защо приема едните, а отхвърля другите. От мотивната част на съдебния акт трябва да личи и преценката на съдебния състав на установените факти и приложението на закона към тях. Неизлагането на мотиви и правни изводи в дължимия обем и смисъл винаги представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК решение, което обуславя отмяна на обжалвания съдебен акт по реда на чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 2 от АПК. Налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК след отмяна на неправилното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд, който да разгледа по същество жалбата на лечебното заведение срещу оспорената от него санкционираща го заповед. При новото разглеждане на делото съдът трябва да извърши цялостна преценка на всички относими и допустими доказателства, които са събрани по делото, като обсъди доказателствената им сила, съществуващите противоречия между тях и да обоснове фактическите и правните си изводи относно релевантните по спора факти и обстоятелства. При този изход на спора, макар страните да са направили своевременно искания за присъждане на деловодните разноски за производството пред тази инстанция, присъждането на такива не следва да се обсъжда, тъй като с настоящото решение не се решава окончателно въпроса за законосъобразността на оспорения административен акт, поради което и предвид нормата на чл. 226, ал. 3 от АПК, по искането за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото, който ще ги възложи съобразно изхода на спора. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение