Решение № 10696 от 13.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5282/2016 г.

ВАСVI отделение13.10.2016 г.докладчик Георги Георгиев

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Лилия Илиева Йорданова - прокурор в Окръжна прокуратура Монтана срещу решение на Висш съдебен съвет от 07.04.2016 г., т. 5 от протокол № 17. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред петчленен състав на ВАС в 14 дневен срок от съобщаването му по реда на чл. 138 АПК на страните.

Мотиви

Решение № 10696 от 13.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5282/2016 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава десета, раздел първи "Оспорване на индивидуални административни актове" от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 323 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Образувано е по жалба от Лилия Илиева Йорданова прокурор в Окръжна прокуратура гр. Монтана срещу решение на Висш съдебен съвет от 07.04.2016 г., т. 5 от протокол № 17 относно произнасяне по решение на дисциплинарен състав по дисциплинарно дело № 45/2015 г. по описа на ВСС. С него се "Налага на Лилия Илиева Йорданова - заместник окръжен прокурор в Окръжна прокуратура гр. Монтана дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 5 предложение второ от ЗСВ - освобождаване от длъжност "заместник на административния ръководител" за извършено нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ". Поддържат се доводи за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му. Изразяват се в нарушение на материалния закон, нарушение на административно производствените правила и несъответствие с целта на закона. Свеждат се до оспорване на констатациите от фактическа страна, оспорва се квалификацията на действията й във връзка с изпълнение на служебните задължения - тези по закон като наблюдаващ прокурор и като заместник на административния ръководител и тяхното смесване. Твърди се и нарушение на материалния закон относно съставомерността на нарушението и правилата за определяне на дисциплинарното наказание. Ответникът, Висш съдебен съвет, Прокурорска колегия, чрез процесуален представител оспорва жалбата с подробни съображения. Заинтересованата страна - административен ръководител на АП София не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 320 от ЗСВ и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред Висшият съдебен съвет е образувано по повод решение № 10-00-013/22.03.2016 г. на дисциплинарен състав на ВСС, определен с решение по протокол № 58/26.11.2015 г. по дисциплинарно дело № 45/2015 г. С това решение се предлага на ВСС да наложи наказание на Лилия Илиева Йорданова, заместник на окръжен прокурор в Окръжна прокуратура Монтана наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ, "порицание" за извършено нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ. От фактическа страна е установено, че разследването по ДП № 482/2008 г. по описа на Окръжна прокуратура Монтана е образувано от прокурор Лилия Илиева с постановление от 12.05.2008 г. срещу неизвестен извършител - длъжностно лице при МБАЛ Монтана за това, че поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност, е причинил смъртта на З. К. от гр. Монтана - престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК. На 15.09.2008 г. разследващия орган е постановил извършване на тройна съдебно медицинска експертиза възложена на Централна съдебна медицина и деонтология" гр. София с посочен срок за изготвяне - 20.10.2008 г. и на 18.09.2008 г. ДП е изпратено посочената катедра. Срокът за разследване е бил трикратно удължаван от компетентен прокурор, включително и от Главния прокурор, считано от 12.11.2008 г. На 05.02.2009 г. прокурор Лилия Илиева е издала постановление за спиране на производството без да са били на разположение материалите по него и без изготвено заключително постановление с мнение за спиране от орган на досъдебното производство и без да уведоми за това действие наследниците на пострадалия. На 17.07.2015 г. в Софийска апелативна прокуратура е получено писмо от Университетска многопрофилна болница за активно лечение "Александровска" ЕАД със съдържание, че в ръководството в Клиника по съдебна медицина и деонтология е намерен от комисия по приемане на документация в кабинета на проф д-р С. Х. плик съдържащ материалите по процесното досъдебно производство, което е върнато на ОП Монтана на 20.07.2015 г. Установено е, че с постановление от 01.10.2015 г. прокурор Лилия Илиева е възобновила разследването по ДП 482/2008 г. и отново назначената в УМБАЛ Александровска ЕАД експертиза е върната ведно с ДП на 22.10.2015 г. с отговор като предходния път, че експертите в клиниката не могат да изготвят исканата СМЕ. Изготвянето на експертизата е било възложено Медицински университет Плевен, където ДП е пратено на 26.11.2015 г. Също така е установено, че към датата на изготвяне на справката по дисциплинарно дело 21.10.2016 г. заключението на СМЕ не е получено от органите на досъдебното производство, а срокът на разследването продължен. Дисциплинарният състав е квалифицирал действията на прокурор Лилия Илиева като нарушение на задълженията по чл. 196 НПК което е довело до забавяне на разследването по досъдебното производство с повече от 7 години и неразкриване на извършителя, като е довело и до нарушаване на правата на наследниците на пострадалото лице. Формулирано е е от фактическа и правна страна обвинение за извършване на дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ в приложимата му редакция, което неоправдано забавя производството, като е предложено на ВСС да наложи наказание порицание - чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ /приложимата редакция/. С обжалваното решение ВСС при разглеждане на предложението на дисциплинарния състав е наложено по тежко наказание от предложеното от дисциплинарния състав, а именно по чл. 308, ал. 4, т. 5 пр. 2 от ЗСВ в приложимата му редакция преди изменението с ДВ бр. 62 от 2016 г. в сила от 09.08.2016 г. Решението е постановено при спазване на законовите изисквания за издаването му и като такова не съдържа пороците сочени в жалбата като отменителни основания по чл. 146 АПК. Разпоредбата на чл. 196 от Наказателно процесуалния кодекс /НПК/ предвижда, че при упражняване на ръководство и надзор прокурорът може да контролира непрекъснато хода на разследването, като проучва и проверява всички материали по делото, дава указания по разследването, участва в извършване или извършва действия по разследването, отстранява разследващия орган ако е допуснал нарушение на закона или не може да осигури правилно провеждане на разследването, изземва делото от един разследващ орган и го предава на друг, възлага на съответните органи извършването на отделни следствени действия свързани с разкриването на престъплението, отменя постановленията на разследващия орган като непосредствено следи за законосъобразното провеждане на разследването и приключването му в определен срок. Тези правомощия в съчетание с функцията на прокуратурата и функционалните задължения и правомощия на всеки прокурор не дават възможност за използване на защитна теза, че поради бездействие на друг орган в случая за извършване на СМЕ не е могъл да изпълни задълженията възложени му от закона и не може да упражни правомощията си по чл. 196 НПК. Именно във връзка с ефективността на разследването на престъпленията са предоставени тези законови правомощия по чл. 196 НПК, поради което няма извинителна причина за продължаващо над седем години изчакване извършването на съдебно медицинска експертиза. В случая същата е била необходима както и при всяко престъпление за да се определят установят факти относно механизма на извършване, средството и оръдието на престъплението, както и относно личността на извършителя за да може да се установят параметрите при които той да бъде издирван и установен. В случая това не е било направено при установено бездействие от страна на жалбоподателката, която в неоснователна защитна тези поддържа обратното, че след като извършителят не е бил намерен се налагало спиране на разследването, което е извършила съобразно закона. Наред с това и спирането на производството е направено в нарушение на производствените правила тъй като жалбоподателката не е разполагала с материалите по делото и не е уведомила пострадалите по официален начин за това действие, с оглед охрана на законовите им права. При това поведение установено в хода на дисциплинарното дело и при направените обсъждания преди вземане на обжалваното решение ВСС при спазване на процесуалните правила е квалифицирал дисциплинарното нарушение и е наложил по тежко наказание от предложеното от дисциплинарния състав. Правомощията на ВСС съгласно чл. 320, ал. 3 от ЗСВ в приложимата редакция е, че може да отхвърли предложението на дисциплинарния състав или да наложи дисциплинарно наказание без да е обвързан от предложението на дисциплинарния състав нито от неговите фактически и правни установявания. Изискването е решението на ВСС да се мотивира за което могат да служат и мотивите в решението на дисциплинарния състав. В случая са налице мотиви и на дисциплинарния състав и такива на ВСС в изказванията на членовете на ВСС преди вземане на решението. Наказанието е наложено при обсъждане и определяне на вида на дисциплинарното нарушение и вида, тежестта и индивидуализиращите характеристики при налагане на дисциплинарното наказание. Възраженията за изтекли давностни срокове са неоснователни тъй като в случая е налице продължаващо бездействие което във всеки един момент осъществява дисциплинарното нарушение и само поради липса на такъв състав в теорията и практиката, се явява само отежняващо обстоятелство което не е отчетено изрично от ВСС, но този е факт е в полза на жалбоподателката и не следва да се обсъжда по нейната жалба. Неоснователни са и доводите, че дисциплинарното нарушение е неправилно квалифицирано при смесване на качествата на жалбоподателката като заместник на административния ръководител и в качеството на наблюдаващ прокурор извън тази функция. Следва да се отбележи, че функциите на прокурор и качеството на административен ръководител в случая са в неразривна връзка поради което неизпълнението на задълженията на прокурор, който е и едновременно с това и административен ръководител прави нарушение по укоримо. Този факт също не е обсъждан от ВСС като отежняващо обстоятелство и това отново е в полза на жалбоподателката поради което не следва да се обсъжда. Предвид изложеното жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена поради което и на основание чл. 323, ал. 3 ЗСВ ВАС шесто отделение

Цитирани разпоредби

1