Решение № 1178 от 18.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3761/2007 г.

Решение № 1178 от 18.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3761/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна жалба от В. Д. Ф. срещу решение № 1 от 22.01.2007 г. по в. гр. д. № 260/06 г. на Хасковския окръжен съд. Жалбоподателката счита, че квотите на съделителите, между които е допусната съдебна делба на земеделските имоти, описани в п. 1, 2, 3, 4, 5, 7, 8, 9 и 10 от исковата молба, са определени в нарушение на материалния закон. Ответниците по касация М. Т. Г., А. П. И. и К. П. Г. не са взели становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с изложените в касационната жалба оплаквания, намира: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) от надлежна страна в процеса против подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. разгледана по същество е неоснователна. С жалбата се атакува въззивното решение в частта, с която е оставено в сила решение № 196 от 17.10.2003 г. по гр. д. № 315/2000 г. на Районен съд Свиленград, с което е допусната делба между съделителите В. Д. Ф., М. Т. Г. и С. Д. Р., заместена в процеса на основание чл. 120 ГПК (отм.) от своите наследници А. П. И. и К. П. Г., на следните земеделски земи, възстановени с план за земеразделяне: нива от 0.736 дка в м. "Ганеви дъбе" - имот № 3* нива от 13.002 дка в м. "Ч" - имот № 1* нива от 13 дка в м. " Широките келемета"- имот № 1* нива от 10.001 дка в м. " Копана могила"- имот № 2* нива от 1.709 дка в м. "У"- имот № 3* нива от 8.164 дка в м. "Д"- имот № 3* нива от 2.201 дка в м. " Юртищата"- имот № 4* изоставена нива от 8.006 дка в м. " Кудева речка"- имот № 4* и изоставена нива от 6.375 дка в м. "С", всички в землището на с. Б., Хасковска област, при права 4/6 ид. части за съделителката С петрова и по 1/6 ид. част за В. Д. Ф. и М. Т. Г.. Въззивното решение е постановено след като с решение № 139 от 18.04.2006 г. по гр. д. № 128/06 г. на ВКС, 5-чл. състав, на основание чл. 233, ал. 2 ГПК (отм.) са били отменени влезлите в сила решение № 469 от 16.06.2005 г. по гр. д. № 43/05 г. на ВКС, I г. о., и решение № 56 от 28.04.2004 г. по гр. д. № 111/04 г. на Хасковския окръжен съд. При новото разглеждане на делото въззивният съд е приел, че процесните имоти са останали в наследство от Д. Р. Т., поч. през 1916 г., а не от Д. Т. Д. За да направи този извод, съдът е взел предвид, че с влязло в сила решение по гр. д. № 233/01 г. на Районен съд Свиленград, постановено по иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, предявен от С. Д. Р. срещу М. Т. Г. и В. Д. Ф., е признато за установено, че земеделските земи, правото на собственост върху които е възстановено с протоколно решение № 1* от 06.03.1998 г. в полза на наследници на Д. Т. Д., към момента на образуване на ТКЗС са принадлежали на наследниците на Д. Р. Т. Въз основа на това решение ОСЗГ е постановила ново решение под № 245 от 25.05.2006 г., с което е възстановила собствеността върху тези земи с план за земеразделяне на наследниците на Д. Р. Т. Въззивното решение е обосновано и законосъобразно. При постановяването му са обсъдени всички събрани по делото доказателства и са зачетени релевантните за спора факти, които са се осъществили след първоначалното разглеждане на делото от въззивния съд. След успешно проведения иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и постановяването на ново решение от ОСЗГ Л., съдът правилно е приел, че процесните имоти са останали в наследство от Д. Р. Т. и делбата следва да се извърши между неговите наследници, с оглед на което е определил и наследствените им права. От данните по делото е безспорно установено, че Д. Р. Т. е починал през 1916 г. и е оставил за наследници М дъщеря С. Д. П., които са наследили поравно - по 1/2 ид. част. След смъртта през 1982 г. на М. В. Д. делът й е наследен от С. Д. П. - дъщеря от брака й с Д. Р. Т. и от Т. Д. Т. и В. Д. Ф. - деца от втория й брак с Д. Т. Д. / Д., при равни права - по 1/3, или по наследяване от М. Д. всеки от тях е придобил по 1/6 ид. част. Тоньо Д. Т. е починал през 1992 г. и е оставил за наследник М. Т. Г. - страна по настоящото дело. При това положение правата на съделителите са 4/6 ид. части за С. Д. П., 1/6 ид. част за жалбоподателката В. Д. Ф. и 1/6 ид. част за М. Д. Г., както правилно е приел и въззивния съд. По тези съображения въззивното решение като постановено в отсъствие на релевираното с касационната жалба нарушение на материалния закон следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът