Решение № 395 от 12.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7804/2009 г.

Решение № 395 от 12.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7804/2009 г., IV о., докладчик съдията Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба от Иван Захариев Иванов от Монтана срещу решение от 07.04.2009 г., постановено от Административен съд - Монтана по адм. д. № 723/2008 г. Поддържа се твърдение, че решението е постановено при грубо нарушение на материалния и процесуалния закони и е необосновано. Ответникът по жалбата - кметът на община Монтана я оспорва. Заинтересованата страна не е взела становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност. Според него сочените касационни основания са несъстоятелни. Счита, че при разглеждане на делото административният съд се е съобразил с указанията на ВАС, дадени в неговото отменително решение. Назначил е тройна техническа експертиза, която е потвърдила констатациите на техническата служба при общината, а именно, че процесният имот е изцяло застроен. Касаело се до промишлена зона на града, включваща сгради и съоръжения, съпътстваща инфраструктура и подземни комуникации по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, поради което дори да има незастроени площи между промишлените обекти, с оглед характера на застрояването същите не можело да се възстановят на собствениците. Позова се и на това, че с влязло в сила решение на административния съд по адм. д. № 277/2003 г., потвърдено от ВАС е определено, че целия имот № 7139 е застроен, което се ползува със сила на присъдено нещо. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима процесуално. По същество Върховният административен съд установи следното: С решение от 7.04.2008 г., постановено в производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ по адм. д. № 684/2007 г. по жалба на настоящия касатор Иван Захариев Иванов, Административният съд - Монтана е отменил като незаконосъобразна Заповед № 2705/23.11.2007 г. на кмета на Монтана, с която е одобрено решението на техническата служба за определяне на застроените части на бивш имот пл. № 526 и вместо това одобрил като незастроена частта от имот № 526 по плана на Монтана, по скица и контури А, 13, 12, С, В, А оцветен в зелено и с площ от 309 кв. м. и по контури М, N, Z, H оцветен в в зелено и с площ 490 кв. м. или общо 799кв. м. незастроени. Като застроена е определена частта от имота обозначена по скицата в контури D, F, 12, 13, D и A, B. C, N. M. 5, 1. оцветени в жълто и с обща площ 516кв. м. С Решение № 12024/11.11.2008 г., постановено по адм. д. 6693/2008 г., образувано по касационна жалба на кмета, Върховният административен съд е отменил решението на административния Прието е, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като съдът е отказал при оспорване на единична експертиза да допусне поискана тройна такава, която след изготвяне на скица, в която да се отрази действително застрояване на имота и направи проверка по действащия регулационен план от 1990 г., а не кадастралната карта от 1950 г., в която не бил отразен спорния имот и не са нанесени никакви сгради. В изпълнение отменителното решение на ВАС, административният съд повторно, от друг състав е разгледал делото, като е постановил ново решение, предмет на настоящата касационна жалба. Със същото първоначалната жалба на Иван Захариев Иванов срещу заповедта на кмета е отхвърлена като неоснователна. Прието е, че е законосъобразна. С нея било определено, че площите на бившия имот № 526 по стария кадастрален план от 1950 г. попадат върху част от бивш имот № 7139 от помощния план на поречието на р. Огоста. Същият бил определен изцяло за застроен със заповед № 218/06.03.2001 г. на кмета, която била влязла в сила с решение на Монтански окръжен съд от 26.04.2004 г. по адм. д. № 277/2003 г., потвърдено от ВАС. В него се определяли като застроени площи, подлежащи на обезщетение по чл. 10б от ЗСПЗЗ - 1315 кв. м. от бивш имот 526 от кадастралния план от 1950 г., включени в УПИ VI и УПИ 15, върху които към 31.03.1991 г. е изградено промишлено предприятие "Амбалаж" и предприятие ЕМУ Враца и нямало незастроени площи. За да постанови своето решение административният съд е взел предвид заключението на приетата от него тройна експертиза, назначена по указание на ВАС в отменителното решение. От констатациите на вещите лица е приел, че бивш имот № 526 заедно с три други попада в границите на бивш имот № 7139, за който с влязло в сила друго решение по друга заповед на кмета е прието, че площта му е изцяло застроена. Според касатора изводът на съда е неправилен, тъй като както кметът, така и съдът неправилно се позовават на влязлото в сила решение по адм. д. № 277/2003 г. и неговите предели на действие. Счита, че решението по това дело няма обвързваща сила спрямо настоящето, тъй като страните по него са различни, що се касае до жалбоподателя, макар кметът да е страна и в двете. Настоящият спор е повдигнат от страна, която не е била участник в другото дело. Позовава се на чл. 177 от АПК, разпоредбата на който в случая била нарушена. Оспорва и квалификацията на вещите лица предвид изготвеното от тях заключение и отговорите им, дадени при приемането му в съдебно заседание. Според ал. 1 от цитирания член решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Предмет на оспорване по адм. д. № 277/2003 г. е действително друг административен акт - Заповед № 218/2001 г. на кмета на община Монтана, касаеща бивш имот № 7139, който е бил определен с нея за изцяло застроен, което е потвърдено с влязлото в сила решение. Страните по това дело не са идентични с настоящето. Жалбоподателят не е бил страна по него. Според данните по делото, в това число заключението на тройната експертиза, бивш имот № 7139, за който е налице влязлото в сила решение, в което се приема, че целият е изцяло застроен, се състои от четири други, единият от които процесният - № 526. Според заключението и устните обяснения на вещите лица, дадени в съдебно заседание, макар четирите имота да попадат в № 7139, нямало пълно съвпадение между тях и него. Не било възможно определяне на точното местоположение на четирите имоти спрямо общия, образуван от тях, тъй като границите им се променяли според всеки план във времето назад. На място липсвали реални граници, а такива нямало по някои от плановете. Нямало достатъчни геодезични данни. В района нямало изготвен и поддържан подземен кадастър. Фактически е констатирано, че има действително застрояване на имота, което е отразено в плана от 1972 г. и на място, но поради изтъкнатите обективни причини не може да се установи върху такава част и площ. Според устните обяснения на вещите лица има части от имот № 526, които не попадат в имот № 7139, но не може да се установи кои са те и с каква площ. При тези данни Върховният административен съд намира, че постановеното решение е необосновано, постановено при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на процесуални норми. Въпреки дадените му с отменително решение на ВАС указания за изясняване на факти чрез експертиза, макар да е назначил такава, съдът не е стигнал чрез нея до обосновани изводи. Дадените от тройната експертиза констатации са неясни, неточни и съдържащи вътрешно противоречие. Единственото, установено от нея е, че имот № 526 не попада изцяло в бивш имот № 7139, а остават части извън него, които обаче не могло да бъдат установени. Съдът обаче не е взел предвид тази безспорна, заявена от трите вещи лица констатация, а приел точно противното, че изцяло попада в него. Този извод е неправилен, в противоречие с данните по делото. Неправилен е и изводът, че е налице сила на присъдено нещо спрямо този имот, тъй като не са налице условията на чл. 177 от АПК. В производството, по което е постановено влязлото в сила решение жалбоподателят не е участвал, поради което и след като с него не е отменен административния акт, същото няма сила на присъдено нещо по отношение него. Не е без значение и факта, че административният акт, по който е налице влязло в сила решение - заповедта на кмета № 218 е от 2001 г., заповедта, предмет на настоящето производство е от 2007 г. Това предполага възможност за промени в статута на имота, свързани със застрояването. При това първата заповед касае един имот, а втората друг, за който се твърди, но не е установено, че е изцяло част от него. Всичко това е основание да се приеме, че постановения от административния съд акт е незаконосъобразен, необоснован, постановен в противоречие с процесуални норми и като такъв следва да се отмени. Тъй като настоящето касационно производство е второ по ред и се налага повторна отмяна на решение на първоинстанционния съд, на основание чл. 227, ал. 1 от АПК Върховният административен съд следва да се произнесе по същество по първоначалната жалба, спрямо която с отмяната на решението се създава висящност. Предмет на първоначалната жалба е заповедта на кмета от 2007 г. - № 2705. Същата е издадена на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и с нея се определя като изцяло застроен бивш имот № 526. За да мотивира заповедта си кметът се е позовал на влязла в сила друга своя заповед - тази от 2001 г., касаеща друг бивш имот № 7139, определен за изцяло застроен и част от който е процесния имот № 526. Както се установи по-горе, от проведените съдебни производства по отношение този имот е установено, че същият не попада изцяло в имот № 7139. От това следва, че след като последният е обявен за изцяло застроен, това не означава, че изцяло застроен е и имот № 526, който само частично попада в него. Това е достатъчно да се приеме, че обжалваната заповед е незаконосъобразна. Изложените при издаването й мотиви касаят друг имот и са неприложими за имот № 526, който не се идентифицира изцяло с него, след като не попада изцяло в него. На това основание заповедта на кмета като незаконосъобразна следва да се отмени. Воден от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд в състав на четвърто отделение