Решение № 12163 от 7.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2174/2023 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда, подадена чрез процесуалния представител Д. Ошавкова началник отдел АИПО, с която се оспорва Решение 1725/19.12.2022 год., постановено по адм.д. 1553 по описа за 2022 год. на Административен съд Варна. Касационният жалбоподател излага подробни оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното съдебно решение - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което прави искане за неговата отмяна и отхвърляне на жалбата против оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба УМБАЛ Света Марина ЕАД, гр. Варна, [ЕИК], представлявано от изпълнителния директор проф. д-р С. Андонова Атанасова, дмн, чрез гл.юрк. М. Ганева е представила писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му. В съдебно заседание касационният жалбоподателя се представлява от А. Иванов началник отдел Методология на административнонаказателната и инспекционната дейност на ИА Главна инспекция по труда, правоспособен юрист, който поддържа подадената касационна жалба по изложените в нея съображения. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и при условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от противната страна. Ответникът по касационната жалба се представлява от адв. С. Стоянов с надлежно пълномощно, който излага доводи за неоснователност на касационната жалба, представя писмени бележки с подробно развити съображения и претердира присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция, за които представя списък по чл.80 от ГПК. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Варна е отменил по жалба на УМБАЛ Света Марина ЕАД наложената с Протокол за извършена проверка ПР2220267/27.06.2022 г. на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда София принудителна административна мярка задължително предписание, с която на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ, във вр. чл.22 от ЗАНН е предписано на УМБАЛ Света Марина ЕАД да предостави в 5-дневен срок, считано от датата на получаване на протокола, на г-жа М. Илиева председател на УС на Синдиката на българските медицински специалисти необходимите ѝ документи, изискани с писмо вх. ВК 1761/23.05.2022 г. Съдът е установил коректно релевантните факти по делото и е достигнал до обосновани правни изводи. Установено е от фактическа страна, че производството пред АО е образувано по сигнал на г-жа М. Илиева председател на УС на Синдиката на българските медицински специалисти, в който се твърди, че при извършване на проверки на лечебни заведения във връзка с правомощията по чл.406 от КТ представляващите синдикалната организация не са получили съдействие от ръководството и администрацията на УМБАЛ Света Марина ЕАД гр. Варна. Изложени са твърдения за наличие на дискриминационно отношение към СБМС и е направено искане до изпълнителния директор на ИА Главна инспекция по труда гр. София да бъде извършена проверка на лечебното заведение за установяване мотивите на ръководството му за това отношение. Към сигнала са приложени 2 бр. констативни протоколи от 22.05.2022 г. и 23.05.2022 г., удостоверяващи извършени проверки от представители на синдикалната организация, при които от лечебното заведение са били изискани множество подборно изброени документи, които не са били предоставени. Вместо това изпълнителният директор на УМБАЛ Света Марина ЕАД с писмо изх. АД-2264/03.06.2022 г. е уведомил синдикалната организация, че не може да удовлетвори искането им за предоставяне на въпросните документи, тъй като са налице императивни правни норми, които не позволяват това и е отправил искане до представляващия синдикалната организация да представи документ, който надлежно да удостовери, че към датата на отправяне на искането 23.05.2022 год. същият разполага с правомощия валидно да представлява СБМС, както и че синдикатът е вписан в регистъра на синдикалните организации, воден при Окръжен съд Перник. Във връзка със сигнала на председателя на УС на Синдиката на българските медицински специалисти касаторът е извършил проверка в лечебното заведение, за която е издал Протокол за извършена проверка /ПИП/ ПР2220267/27.06.2022 г., в който е изложил съображения за легитимността на синдикалната организация, приел е наличие на нарушение по чл.406, ал.2, т.2 от КТ, във връзка с което и на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ, във вр. чл.22 от ЗАНН е наложил оспорената принудителна административна мярка задължително предписание. Срокът за изпълнение на същото е удължен по искане на лечебното заведение. Така приетото за установено не се оспорва от страните и кореспондира със събраните в хода на съдебното производство доказателства. Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореното предписание е издадено от компетентен орган, тъй като разпоредбата на чл.404, ал.1, т.1 от КТ регламентира правомощието на контролните органи на инспекцията по труда да прилагат принудителни административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици, като т.1 от разпоредбата регламентира именно възможността да бъдат издавани задължителни предписания на работодателите. В конкретния случай АО е приел наличие на допуснато нарушение на чл.406, ал.2, т.2 от КТ, регламентиращ правомощието на синдикалните организации да изискват от работодателя обяснения и представяне на необходимите им сведения и документи, преустановяването на което е предпоставка за издаване на процесната ПАМ. По делото не е налице и спор във връзка с обстоятелството, че е при издаване на административния акт са спазени изискванията на чл.59, ал.2 от АПК, същият има изискуемите от закона реквизити и в него са посочени правните и фактическите основания за налагането на ПАМ. За да постанови отмяната на наложената принудителна адм. мярка първостепенният съд е приел, че лечебното заведение своевременно е направило възражение във връзка с наличието на синдикална организация на Синдиката на българските медицински специалисти в УМБАЛ Света Марина ЕАД гр. Варна, обсъдил е представените в тази връзка писмени доказателства и е счел, че от същите не се доказва съществуването на такава, съответстваща на чл.7.3 от Устава на СБМС. Ето защо е изложил доводи, че правото по чл.406, ал.2, т.2 от КТ принадлежи само на легитимната при работодателя синдикална организация, поради което и с оглед обстоятелството, че АО не е установил при извършената проверка съществуването на такава, както и че не е доказал наличието на такава в рамките на проведеното съдебно производство /с оглед тежестта на доказване/, оспорената ПАМ е издадена при допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.146, т.3 от АПК. Горното се споделя от настоящия съдебен състав. Съобразно разпоредбата на чл.168 вр. чл.142, ал.1 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия. Към момента на извършване на проверката, приключила с издаване на оспорения АА, административният орган не е събрал доказателства относно съществуването на синдикална организация при работодателя, което е в нарушение на чл.35 от АПК. Доказателства за съществуването на такава са събирани едва в хода на съдебното производство, като решаващият съд обосновано е приел, че с тях не е доказан фактът за съществуването и функционирането при работодателя на легитимна съгласно чл.7.3 от Устава на СМБС синдикална организация към 23.05.2022 год.(датата на искането за предоставяне на информация). Във връзка с горното Административен съд Варна е изложил подробни мотиви, с които настоящият съдебен състав е съгласен и не намира за нужда да повтаря, поради което препраща към тях на основание чл.221, ал.2, изр. 2 от АПК. Съществуването на синдикална организация при работодателя е от съществено значение, тъй като липсата на такава предпоставя и липса на задължение от страна на работодателя по чл.406, ал.2, т.1 от КТ за предоставяне на исканата информация. Липсата на доказано по безспорен начин нарушение на чл.406, ал.2, т.1 от КТ води до извод и за липса на материална предпоставка за издаване на ПАМ, доколкото чл.404, ал.1, т.1 от КТ регламентира правомощието на контролните органи на инспекцията по труда да прилагат принудителни административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушения на трудовото законодателство. При тези съображения обосновано първоинстанционният съд е приел, че оспорената ПАМ е издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл.146, т.3 от АПК, с оглед което е постановил правилно решение. Не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което същото следва бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и заявената претенция на ответника за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на УМБАЛ Света Марина ЕАД, гр. Варна такива в размер на по 1000 лв. Те са в минималния размер по чл.6, ал.3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г., с оглед което възражението за прекомерност, направено от процесуалния представител на касатора е неоснователно. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,