Решение № 438 от 11.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12588/2011 г.

Решение № 438 от 11.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12588/2011 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Подуяне", Столична община, подадена чрез мл. юрисконсулт Димитър Алексиев срещу решение от 20.10.2010 г. по адм. д. № 02508/2006 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, Трети "В" състав, в частта, с която е отменена заповед № РД-09-94 от 11.04.2006 г. на кмета на район "Подуяне", Столична община, с която е одобрен протокол № 1 от 03.02.2006 г. на комисията по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, т. 10 и е определена площ от 2922 кв. м., представляваща бивш имот пл. № 101979, к. л. № 275, като застроена, заета от реализирани мероприятия по действащия ПУП - изградена улица и жилищен блок и незастроен терен от УПИ II за училище - собственост на "Хидротурс-94" ООД, като е определена за незастроена част от бивш имот пл. № 101979, к. л. № 275 с площ по графични данни приблизително 2000 кв. м., обозначена по букви А-Б-В-Г-А и оцветена в червен цвят на скица към основното заключение на вещото лице инж. Т. Дачева, представляваща неразделна част от решението. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалните норми и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага, че са неправилни изводите на съда, че по отношение на процесната част от имота няма застрояване, като не е съобразен действащия ПУП преди издаване на заповедта. Излага, че в нарушение на съдопроизводствените правила са конституирани заинтересовани страни трети лица, поради което е налице отменително основание. Моли, да се отмени решението в обжалваната част. Ответниците - Цветанка Георгиева Павлова, Виолета Василева Русева, Янка Георгиева Николова, Гроздена Цветанова Апостолова, Димитър Цветанов Варадинов, Петър Киров Колев, Негра Кирова Петрова, Екатерина Иванова Тасева, Цветан Михайлов Колев, Николай Василев Колев /представляван от сина си Васил Колев/, чрез адв. Сиракова и адв. Михайлова, с писмена защита и съдебно заседание, оспорват жалбата като неоснователна и излагат доводи за правилност на обжалваното решение. Заинтересованата страна - Техноресурс" ООД, гр. Горна Оряховица, редовно призована не се явява и не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна - "Енеркемикал" ЕООД, гр. София, чрез пълномощника си адв. Александър Кашъмов, с писмено становище поддържа жалбата, като излага доводи за неправилност на решението в обжалваната част. Предлага, да се уважи жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на жалба. Излага, че производството по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е част от производството по реда на чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху земеделски земи, които се намират в границите на урбанизираните територии, като за целта на произнасянето ОСЗ е в зависимост и се съобразява със застрояването в имотите, както и с други обстоятелства, които се отразяват в удостоверение и скица, издадени от кмета на общината, след като влезе в сила заповедта му за одобряване решението на техническата служба, която служебно определя застроената площ. Излага, че от събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-техническите експертизи законосъобразно съдът е определил като незастроена част от бивш имот пл. № 101979, к. л 275, с площ по графични данни приблизително от 2000 кв. м., обозначена по букви А-Б-В-Г-А и оцветена в червен цвят на скица към основното заключение на вещото лице, поради това, че попада в терен с отреждане за ЖС, офиси, КОО, УПИ III и УПИ IV, като тези мероприятия не са реализирани и тази част от имота е незастроена. Излага, че в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се установява единствено дали е налице свободна от застрояване площ и е без правно значение дали осъществените мероприятия засягащи площта са изградени и реализирани при спазване на всички нормативни изисквания или не, както и дали в последствие са извършени преотреждания. Излага, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение от 20.10.2010 г. по адм. д. № 02508/2006 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, Трети "В" състав, е отменена заповед № РД-09-94 от 11.04.2006 г. на кмета на район "Подуяне", Столична община, с която е одобрен протокол № 1 от 03.02.2006 г. на комисията по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, т. 10 и е определена площ от 2922 кв. м., представляваща бивш имот пл. № 101979, к. л. № 275, като застроена, заета от реализирани мероприятия по действащия ПУП - изградена улица и жилищен блок и незастроен терен от УПИ II за училище - собственост на "Хидротурс-94" ООД, В ЧАСТТА, в която е определена като незастроена част от бивш имот пл. № 101979, к. л. № 275 с площ по графични данни приблизително 2000 кв. м., обозначена по букви А-Б-В-Г-А и оцветена в червен цвят на скица към основното заключение на вещото лице инж. Т. Дачева, представляваща неразделна част от решението, като по същество е определена като незастроена част от бивш имот пл. № 101979, к. л. № 275 с площ по графични данни приблизително 2000 кв. м., обозначена по букви А-Б-В-Г-А и оцветена в червен цвят на скица към основното заключение на вещото лице инж. Т. Дачева, представляваща неразделна част от решението, а за останалата част жалбата е отхвърлена като неоснователна. В производството съдът е назначил основна и допълнителна съдебно - технически експертизи /СТЕ/ и въз основа на заключенията на вещото лице с приложена скица, е установена свободна незастроена площ от около 2000 кв. м., тъй като няма реализирано мероприятие по отреждането, няма извършено фактическо строителство и няма изградени съоръжения от характер на посочените в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Съдът е приел, че в тази част заповедта е в нарушение на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, поради това, че отразеното в нея не съответства на действителното фактическо положение. По отношение на останалите части от имота с площ от около 922 кв. м. съдът е приел, че са извършени строителни дейности, не представляват свободни от застрояване площи, изпълнени са мероприятия - жилищни блокове, сервитут към тях и улица, поради което в тази част е отхвърлил жалбата. Решението на първоинстанционния съд в обжалваната част е правилно. Изложените от съда мотиви са подробни, обосновани и законосъобразни, които настоящият съдебен състав споделя напълно. От фактическа страна е установено, че с молба вх. № 94-П-141 от 23.11.2005 г. Петър Кирилов Колев, като наследник на Миладинка Христова Колева, е поискал от кмета на СО, район "Подуяне" да му бъде издадено удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ относно бивш имот пл. № 101979, к. л. № 275, м. "Малашевци", София. Със заповед № РД-09-94 от 11.04.2006 г. на кмета на район "Подуяне", Столична община, на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е одобрен протокол № 1 от03.02.2006 г. на комисията по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, т. 10 и е определена площ от 2922 кв. м., представляваща бивш имот пл. № 101979, к. л. № 275, като застроена, заета от реализирани мероприятия по действащия ПУП - изградена улица и жилищен блок и незастроен терен от кв. 23, УПИ II за училище - собственост на "Хидротурс-94" ООД. По назначени и приети първоначална и допълнителна СТЕ, решаващият съд е установил, че имотът попада в урбанизирана територия ПУП одобрен с протокол на СОС № 23/2001 г. на ж. к. "Левски - зона Г", кв. 19, УПИ I - "За комплексно жилищно строителство", кв. 23 УПИ II за училище, както и улица. Със заповеди № РД-09-50-360 от 28.03.2006 г. и № РД-09-50-1442 от 23.11.2006 г. на кмета на СО е одобрено изменение на ПР за кв. 23, като теренът с отреждане "за училище" по плана от 2011 г. е преотреден за "ЖС"- УПИ II; "ЖС, офиси и КОО"- УПИ III; "ЖС" - УПИ -IV; "ЖС и общ. обслужване"- УПИ - I. Въз основа на СТЕ е установено, че част от процесния имот с площ по графични данни приблизително 2000 кв. м., обозначена по букви А-Б-В-Г-А и оцветена в червен цвят на скица към основното заключение на вещото лице инж. Т. Дачева, е незастроено. По отношение на останалата част от процесния имот от около 922 кв. м. е установено, че попада в терен с осъществено строителство - жилищни блокове, сервитут към тях и улица. Правилно е прието от съда и не се спори от страните, че за тази част е безспорно установено застрояване, поради и което оспорването за нея е отхвърлено. По отношение на спорната част от имота с площ от около 2000 кв. м. правилно решаващият съд е приел, че е свободна от застрояване. Неоснователно е възражението на касатора, че за тази част съдът е съобразил последващо изменение на плана и не е съобразил, че за отреждането - "за училище" по ЗРП от 2001 г. има издадени строителни книжа и е отстъпено право на строеж за изграждане на училище. Първоинстанционният съд е съобразил изискванията на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ относно установяване на свободна от застрояване площ. В производството по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ се определя застроената, съответно свободна от застрояване част от имота, който попада в урбанизирана територия и за който се иска възстановяване от бившите собственици. В това производство не се изследват въпроси свързани с предвижданията по регулация, със законността на строителството, статута на съоръженията и възможността за възстановяването на собствеността. В § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ при условията на примерно изброяване са посочени строителните дейности и съоръженията, които не позволяват възстановяване на земеделска земя, включена в урбанизирани територии, и които са относими към преценката на административния орган за определяне на застроената, съответно незастроената част от имота. Самото определяне на застроена част, съгласно чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е предвидено да се извърши от техническата служба в общината при спазване на Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони / обн. ДВ бр. 3/13.01.2004 г./ и на хигиенните и противопожарните норми. По реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се определя единствено от техническа страна застроената и свободната от застрояване площ по смисъла на чл. 11, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, във връзка с ал. 2, т. 2 и 3, която процедура е само етап от процеса на възстановяване на собствеността. Единственото относимо в случая обстоятелство е, дали върху процесния имот има реализирана строителна дейност по смисъла на § 1в от ППЗСПЗЗ, а не предвижданията на строителни дейности по плана. В случая техническата комисия по чл. 11, ал. 2 от ППЗСПЗЗ не е установила, каквото и да е фактическо строителство в частта по отношение на която СТЕ е приела, че е налице свободна от застрояване площ. В производството пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция не е доказано от административния орган в съответствие с чл. 170, ал. 1 и чл. 219, ал. 1 от АПК извършени фактически строителните дейности и налични съоръженията по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, които да обуславят извод за застрояване на тази част от бившия имот претендиран за възстановяване по реда на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Неоснователно е възражението на касатора и за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради конституиране на трети заинтересовани лица в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Действително с ТР № 5 от 18.10.2011 г. по т. д. № 8/2010 г. на ОСК на ВАС изрично е прието, че в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ не могат да участват трети лица извън тези, заявили искане за реституция, и компетентният административен орган, като правата на третите лица, които при наличие на спор за материално право - при реализирано право на строеж или за приобретателите на обект в реституирания имот, могат да ги защитят в исков процес по общия ред. Цитираното решение обаче е прието след постановяване на обжалваното решение на СГС и несъобразяването му не обуславя допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила с участието на трети заинтересовани лица в производството. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че касационната жалба на кмета на район "Подуяне", Столична община против обжалваната част от решението на СГС е неоснователна, поради и което решението като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса и с оглед направеното искане от пълномощника на ответниците за заплащане на разноски по делото в съответствие с чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъде осъдена Столична община, район "Подуяне" да заплати на ответника Петър Киров Колев, направените разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 800,00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 0186233 от 24.01.2012 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение