Решение № 340 от 4.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1816/2007 г.

Решение № 340 от 4.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1816/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е образувано по касационна жалба на Б. С. М. срещу решение № 432 от 10.11.2006 г. по гр. д. № 704/2006 г. на К. окръжен съд. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) и се иска отмяната му. Ответницата по жалбата Р. С. Н., чрез пълномощника й адв. С, изразява становище за неоснователност на жалбата. Ответницата по жалбата В. С. И. не е изразила становище. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок, срещу подлежащо на касационен контрол решение и е процесуално допустима. С обжалваното решение К. окръжен съд е отменил решението от 28.07.2006 г. по гр. д. № 861/2005 г. на Кюстендилския районен съд в частта по допускане на съдебна делба между Б. С. М., В. С. И. и Р. С. Н. на масивен гараж с площ от 21 кв. м., от които 7 кв. м. попадат в УПИ *Х-26 в кв. 34 по плана на с. Н., а останалите 14 кв. м. в съседния УПИ Х-25 в кв. 34, при равни квоти на съделителите, и ги е определил за Б. М. и В. И. по 1/9 ид. ч и за Р. Н. 7/9 ид. ч. Установено е по делото, че процесният гараж е изграден с площ от 21 кв. м., от които 7 кв. м. попадат в УПИ IХ-26 в кв. 34 по плана на с. Н., а останалите 14 кв. м. в съседния УПИ Х-25. ПИ IХ-26 е останал в наследство на страните при равни права - по 1/3 ид. ч., от тяхната майка Ц, поч. на 12.03.2003 г., а с нот. акт № 117 от 12.05.2005 г. В. И. е продала своята 1/3 ид. ч. от този имот, ведно с намиращите се в него паянтова жилищна сграда и стопанска постройка също останали в наследство от майката на страните, на брат си Б. М., но без гаража. Съседният УПИ Х-25 е собственост на сестра им Р. Н. по силата на дарение от баща им С. Илиев с нот. акт № 18 от 9.05.1974 г. Въззивният съд е приел, че процесният гараж е съсобствен на страните. Статутът на собствеността се определя от правата върху терена, на който е разположен съобразно разпоредбата на чл. 92 ЗС. Съдът е приел, че гаражът подлежи на делба независимо, че е незаконен строеж, щом като няма заповед за премахването му. Приел е, че квотите са по 1/9 ид. ч. за Б. М. и В. И., която не му е прехвърлила правата си в гаража, и 7/9 ид. ч. за Р. Н., която е изключителен собственик на УПИ Х-26, в който са разположени 2/3 от гаража. Жалбата е неоснователна. Правилно съдът е приел, че процесния гараж подлежи на делба. Въпросът за законността на строежа е без значение за допустимостта на делбата. Налице е утвърден архитектурен проект през 1979 г. за гаража, но няма останалите строителни книжа, вкл. и разрешение за строеж. Няма данни за процедура по премахване на незаконния строеж по предвидения законов ред. Касае се за търпим строеж, който е изграден въз основа на одобрен архитектурен план и е отговарял на строителните правила и норми към момента на изграждането му. Построен е през 1980 г., което следва от обстоятелството, че архитектурния проект е утвърден на 17.12.1979 г., както и констатациите в заключението на вещото лице, а и обясненията на на съделителката Р в първата инстанция. Изграден е върху части от два парцела, като 2/3 от него попадат в парцел ****, които е собственост на Р. Н., а 1/3 попада в парцел ****Х-26, останал в наследство от Ц. Илиева, чиито наследници са тримата съделители. Съобразно презумпцията на чл. 92 ЗС и доколкото в случая не е установено друго, следва, че гаражът е принадлежал на собствениците на двата парцела - на Р. Н. 2/3 ид. части от него, и на Ц. Илиева 1/3 ид. част. А след смъртта на Ц. Илиева нейната 1/3 ид. ч. се разпределя по равно между тримата й наследници съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН, т. е. по 1/9 ид. ч. В. И. е останала съсобственик на гаража и след продажбата на Б. М. на нейната 1/3 ид. част от парцел ****Х-26, паянтова жилищна сграда и стопанска постройка в нега с нот. акт № 117/2005 г., тъй като гаража не е предмет на сделката. При това положение квотите на съделителите са: за Б. М. и В. И. по 1/9 ид. ч. и за Р. Н. 7/9 ид. ч. /2/3 ид. ч. + 1/9 ид. ч./. Неоснователно е оплакването, че съдът не е зачел твърденията за наследствено правоприемство. Наследственото правоприемство от майката е зачетено, но наред с това са съобразени и правните последици на основанието, на което е придобита собствеността - чл. 92 ЗС. С оглед изложеното не са налице заявените касационни основания и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I г. о.