Решение № 6890 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12409/2015 г.

Решение № 6890 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12409/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 34, ал. 6 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на българските граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето. С решение № 5062 от 16.07.2015 г. по административно дело № 7611/2014 г. Административен съд - С.-град е отхвърлил жалбата на Н. В. И. от гр. А. срещу заповед № РД-20-99 от 9.07.2014 г. на заместник-министър на здравеопазването. Така постановеният съдебен акт е оспорен с касационна жалба от Н. В. И., подадена чрез надлежно упълномощения адвокат Д. По съображения за неправилност, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли обжалваното от него решение да бъде отменено, като се отмени и заповед № РД-20-99 от 9.07.2014 г. на заместник-министъра на здравеопазването или делото да се върне на Административен съд - С.-град за разглеждане от друг състав. Ответникът по касация - заместник-министър на здравеопазването, действащ чрез процесуалния си представител юрисконсулт Любомирова, оспорва касационната жалба и аргументира теза за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира за установено следното: Фактическата обстановка по казуса не е спорна. Със заявление за финансиране със средства от бюджета на Министерството на здравеопазването вх. № 95-00-168 от 16.06.2014 г., към което са били приложени изискуемите документи от чл. 21, ал. 1 от Наредба № 12, Н. В. И. с диагноза аденокарцином на колона - IV-ти стадий, е направил искане за отпускане на сумата от 24 062.07 евро за извършено лечение с дендритични ваксини в Университетска клиника Навара, Испания. Комисията за лечение в чужбина (КЛЧ) е разгледала документите на Иванов, в това число наличната медицинска документация по случая, издадена от съответните лечебни заведения, в които му е провеждано лечението, и е поискала становища от външен експерт. В становището си от 24.06.2014 г. привлеченият като външен експерт доц. д-р. Д. К., национален консултант по медицинска онкология, сочи, че имунотерапията на колоректален карцином с ваксини, основани на автоложни дендритни клетки, която е проведена на пациента в Испания, е експериментален метод, не е стандарт на поведение при метастатичен колоректален карцином, а лечението в случая може да се извършва с поддържаща терапия в лечебни заведения в България, ако не се налага терапевтична пауза с проследяване, поради което не препоръчва на КЛЧ одобрение за финансиране на лечение в чужбина. На базата на медицинската документация и становището на националния консултант по онкология Комисията за лечение в чужбина е взела решение, обективирано в протокол № 23 (петима от осемте членове на комисията са се подписали под протокола) от проведено заседание на 30.06.2014 г., с което е дала отрицателно становище по заявлението на Н. И., тъй като методът, за който кандидатства заявителят, е експериментален (чл. 3, т. 2 от Наредба № 12). С доклад председателят на Комисията за лечение в чужбина д-р Л. Д. е изразила отрицателното становище на комисията по заявлението за финансиране на лечение в чужбина. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № РД-20-99 от 9.07.2014 г. на основание чл. 34, ал. 2, ал. 4 и ал. 6 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на българските граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето, във връзка с протокол № 23 от 30.06.2014 г. от заседание на Комисията за лечение в чужбина, на което е разгледано и обсъдено заявление с вх. № 95-00-168/16.06.2014 г., приложените към него документи и цялата образувана по заявлението преписка, заместник-министърът на здравеопазването д-р Ч. С., надлежно оправомощен за целта от министъра на здравеопазването (чл. 34, ал. 2 от Наредба № 12), е отказал на Н. В. И. исканото от последния заплащане на лечение в чужбина от бюджета на Министерството на здравеопазването, като е изложил мотиви, че имунотерапията на колоректален карцином с ваксини, основани на автоложни дендрилни клетки, е експериментален метод и не е стандарт на поведение при метастатичен колоректален карцином. На тези фактически основания е прието, че не е налице правното основание по чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето за заплащане на лечение чрез необходим за конкретния пациент метод, който не е приложим в Р. Б., когато същият се прилага в чужбина и е с доказана ефективност на лечението в световната медицинска практика, защото случаят попада в хипотезата на чл. 3, т. 2 от същата наредба, според която разпоредба експериментални методи на лечение и трансплантация не се заплащат от бюджета на Министерството на здравеопазването. За да не уважи жалбата срещу заповедта за отказ, Административен съд - С.-град е проверил съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК законосъобразността й на всички основания по чл. 146 от АПК, и обосновано е приел, че тя е законосъобразна като издадена от компетентен орган и в изискуемата форма, без допуснати процесуални нарушения и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. По основният дискусионен между страните и обуславящ изхода на спора въпрос съдът е приел, че методът, чието заплащане се претендира от жалбоподателя, е експериментален, поради което попада в приложното поле на цитираната в заповедта забрана за финансиране по чл. 3, т. 2 от Наредба № 12. Изводите му са базирани на надлежно събрания доказателствен материал по делото и на компетентно изготвените заключения от вещите лица (експерти по онкология) по възложените им от съда съдебно-медицински експертизи, които са потвърдили констатациите на административния орган. Подложеното на касация първоинстанционно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт е и правилен. Изводите на съда кореспондират с правилно установените факти по делото, а наведените доводи от касатора не могат да бъдат споделени. Съдебният акт на първоинстанционния съд е материално законосъобразен и убедително аргументиран. Правните изводи, които са изложени от решаващия съдебен състав, се основават на закона и на събраните по делото доказателства, на които съдът е извършил задълбочен анализ поотделно и в съвкупност. Изследвани са всичките предпоставки по чл. 146 от АПК. Изяснена е коректно фактическата обстановка по случая. Събрани са и са налице категорични и непротиворечиви доказателства по отношение на спорния въпрос, а той е за експерименталния характер на заявеното от жалбоподателя лечение чрез имунотерапия в Университетска клиника в Навара, Испания. Както прецизно е отбелязано в мотивите на проверяваното решение, съгласно чл. 82, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със заплащане на лечение за заболявания по ред, определен от министъра на здравеопазването. Редът за заплащане със средства от бюджета на Министерството на здравеопазването на лечение в чужбина за заболявания на български граждани на възраст над 18 години е регламентиран в Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето, издадена от министъра на здравеопазването по законова делегация от чл. 82, ал. 1, т. 8 и ал. 5 от Закона за здравето, обн., ДВ, бр. 1 от 3.01.2012 г. На основание чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. по установения в нея ред се заплаща лечение в чужбина, извън посоченото в т. 1 (трансплантации), чрез необходим за конкретния пациент метод, който не е приложим в Р. Б., когато същият се прилага в чужбина и е с доказана ефективност на лечението в световната медицинска практика. От данните по случая явства, че методът на лечение, чието заплащане претендира касаторът, е експериментален, което е правоизключващо заплащането му от бюджета на Министерството на здравеопазването основание по чл. 3, т. 2 от Наредба № 12. В цитираната разпоредба нормотворецът изрично е посочил, че наредбата не се прилага по отношение на експериментални методи на лечение и трансплантация. От приобщената ведно с административната преписка медицинска документация е видно, че заявителят по повод на колоректален карцином е третиран с хирургична резекция, но е развил впоследствие рецидив с данни за метастази. По водещата диагноза освен оперативното лечение на пациента са проведени и терапевтични курсове с медикаменти, както и химиотерапия, а в Университетска болница Навара са му поставяни и ваксини с дендритични клетки, чието заплащане претендира. Имунотерапията на метастазирал колоректален карцином с ваксини, основани на автоложни дендрилни клетки, която е проведена на пациента в Испания, обаче е експериментален метод не само според становището на националния консултант по онкология и на Комисията за лечение в чужбина. Категорична индиция в тази насока се съдържа и в компетентно изготвените две заключения от вещите лица по назначената съдебно-медицинска експертиза, както и в разказаното от експертите в съдебно заседание, което недвусмислено потвърждава медицинските констатации и правните изводи на административния орган. Вещите лица са извършили задълбочено изследване на заболяването на жалбоподателя, проведеното му лечение, какви методи съществуват за лечение в България и в чужбина за лечение в подобни случаи, и са привели убедителни аргументи в насока, че в конкретния случай на Н. В. С., лечението, което е провел в Испания и чието заплащане иска от бюджета на Министерството на здравеопазването, е експериментално и не е с доказана ефективност в световната медицинска практика. Касаторовите възражения не могат да обосноват извод за наличие на предпоставки за уважаване на искането за заплащане на проведеното лечение в чужбина с бюджетни средства. Тези възражения се свеждат основно до това, че съдебно-медицинската експертиза, на базата на която, заедно с писмените доказателства, е основано съдебното решение, е била назначена и извършена в нарушение на чл. 171 от АПК и чл. 198 от ГПК, която теза не би могла да бъде подкрепена. Съгласно чл. 171, ал. 2 от АПК, по искане на страните съдът може да събира и нови доказателства, допустими по Гражданския процесуален кодекс. В. лица, оглед или освидетелстване той може да назначава и служебно.