Решение № 2377 от 6.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8121/2014 г.

Решение № 2377 от 6.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8121/2014 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на полицейски орган при отдел "Пътна полиция" СДВР срещу решение № 2358 от 09.04.2014 г. по адм. д. 8297/2013 г. на Административен съд София-град, с което по жалба на Даяна Цветанова е отменена принудителна административна мярка - преместване на паркирано моторно превозно средство - лек автомобил марка БМВ, модел 316, с посочен ДК, без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, наложена с разпореждане на полицейски орган при отдел "Пътна полиция" - СДВР, на основание чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. Ответната страта счита жалбата за неоснователна. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена от надлежна страна в законоопределения срок. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени разпореждането за налагане на принудителната административна мярка, съдът е приел, че процесното МПС е било паркирано правилно, според разпоредбата на чл. 94, ал. 4 от ЗДвП и не е пречело на останалите участници в движението, поради което не е било необходимо принудителното му преместване. Безспорно е установено, че автомобилът е бил паркиран успоредно на пътя в ляво, без да е налице забрана за това, поради което съдът приел, че е от значение дали автомобилът е затруднявал останалите участници в движението. Посочено е, че административният орган не е представил доказателства в тази насока, поради което са възприети показанията на свидетелят Топалов, които съдът кредитирал като точни, последователни, непротиворечиви и съответстващи на останалите, събрани по време на производството писмени доказателства, независимо от факта, че същият живее във фактическо съжителство с оспорващата. Свидетелят посочил, че е паркирал автомобила на процесната дата от ляво на пътното платно по посока на движението. Улицата по принцип е много натоварена, защото по нея преминават много автомобили, идващи от центъра, камиони, зареждащи магазини и колите, извозващи боклука. Улицата е широка и по нея се преминава без проблеми, дори когато има спрели автомобили и от двете страни. Решението е правилно като правен резултат. Член 171, т. 5, б."б" от ЗДвП предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се налага принудителна административна мярка преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Административният орган е изложил мотиви за налагане на мярката в докладната записка от 08.08.2013 г. - автомобилът е репатриран, тъй като е паркиран в нарушение на чл. 94, ал. 4 от ЗДвП - от ляво на еднопосочна улица. От докладната записка на полицай Петрова, както и съставения акта за установяване на административно нарушение се установява, че автомобилът е бил паркиран в нарушение на чл. 94. ал. 4 ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба на път с еднопосочно движение се допуска престой и от лявата страна по посока на движението, ако това не пречи на движението на пътните превозни средства. Нормата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП посочва правилото за паркиране в населени места - възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движение и успоредно на оста на пътя. В случай, че улицата е еднопосочна автомобилите могат да паркират само от дясно на платното за движение и по посока на движението. Доколкото нормата на чл. 94, ал. 4 от ЗДвП изрично разрешава само престой от лявата страна на път с еднопосочно движение по аргумент от противното следва да се приеме, че на път с еднопосочно движение е разрешено паркиране само от дясно по посока на движение. Не е разрешено паркиране от ляво, а само престой по смисъла на чл. 93, ал. 1 от ЗДвП (ППС е спряно за ограничено време в присъствието на водача на автомобила). На 08.08.2013 г., в 13.10 часа автомобилът на жалбоподателката е паркиран в нарушение на цитираните правила за движение по ЗДвП - от ляво на еднопосочна улица, доколкото ЗДвП не разрешава в тази хипотеза паркиране от ляво. Не е спорно, че превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение и че мястото не е обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, следователно не е налице първата хипотеза на разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движение по пътищата, която предпоставя двете кумулативни предпоставки. Няма данни по преписката автомобилът да е създавал опасност или да е правил невъзможно преминаването на другите участници в движението, поради което не се установяват и другите хипотези, при които законът допуска принудително преместване на МПС. В касационната жалба също не се сочи, че принудителната административна мярка е наложена при хипотезата на чл. 171, т. 5, б. "б", предложение второ от ЗДвП, автомобилът да е създавал опасност за участниците в движението. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение