Решение № 4441 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7972/2019 г.

Решение № 4441 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7972/2019 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба, подадена от Националната агенция за приходите гр. София, чрез пълномощник, срещу Решение № 899 от 19.04.2019 г., постановено по адм. дело № 3482/2018 г. от Административен съд Пловдив. В жалбата са развити съображения за неправилност и необоснованост на обжалвания акт, касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна, решаване на спора по същество и присъждане на понесените в производството разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – "Вижън Център" ЕООД, чрез пълномощника си адв. С. Хаджиева, в писмена защита и в о. с. з., възразява срещу основателността на касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение по подробно изложени съображения. Моли решението на първостепенния съд да бъда оставено в сила и претендира разноски за настоящата инстанция, обосновани с приложен списък и фактура. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице сочените от касатора отменителни основания. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд Пловдив е депозирана искова молба с подател "Вижън Център" ЕООД, с който е предявен иск срещу Национална агенция за приходите (НАП) – София, с искане да бъде осъдена да заплати на търговското дружество обезщетение за понесена имуществена вреда в размер на 3 250 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на възражение и жалба срещу отменен по административен ред ревизионен акт, ведно със законна лихва, считано от 12.05.2017 г. - датата на постановяване на решението на директора на Д"ОДОП" – София при ЦУ на НАП, с което е отменен ревизионния акт, до окончателното изплащане на сумата. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е осъдил НАП да заплати на "Вижън Център" ЕООД, на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, сумата от 3 250 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от Ревизионен акт № 22220316002822-091-001 от 09.03.2017 г., отменен с Решение № 724 от 12.05.2017 г. Директора на Д"ОДОП" – София при ЦУ на НАП, както и разноски за съдебното производство в размер на 512 лв. За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че претендираната сума 3 250 лв. представлява дължимо адвокатско възнаграждение от ищеца на Н. И., за съставяне на възражение срещу ревизионен доклад и жалба срещу ревизионен акт, която сума, видно от представения по делото Договор за правна защита и съдействие № 164843 от 15.02.2017 г. (л. 15 от делото на АС Пловдив), е заплатена в брой. По делото е приета и неоспорена съдебно счетоводна експертиза от която се установява, че извършеното плащане е осчетоводено в счетоводството на ищеца, включено е в подадената от процесуален представител ГДД за 2017 г., начислени са дължимите данъци по чл. 50 от ЗДДФЛ, както и счетоводството на ищеца е водено редовно. Въз основа на доказателствата по делото и фактическите установявания съдът е приел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за реализиране на отговорността на държавата – отменен по надлежния ред, административен акт; доказана имуществена вреда и причинна връзка между отменения административен акт и настъпилата за търговското дружество имуществена вреда и е постановил своя съдебен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е приложил правилно материалния закон. В глава осемнадесета на ДОПК – "Обжалване на ревизионния акт по административен ред", чл. 152 - чл. 155, законодателят не е разрешил въпроса с разноските в това производство. В глава шеста на общия процесуален кодекс - АПК "Оспорване на административните актове по административен ред" – също. В същото време фазата на административно оспорване на ревизионния акт е задължителен стадий от защитата срещу засягащите субекта констатации в него, тъй като чл. 156, ал. 2 ДОПК установява забраната да се оспорва по съдебен ред ревизионен акт, който не е обжалван по административен ред. За да организира и осигури провеждане на защита си пред горестоящия административен орган търговското дружество е направило имуществен разход, представляващ цената на иска, който разход е доказан с допустими по АПК и ГПК доказателства и този факт не се оспорва. Тълкуването на касатора досежно възникналите в случая правоотношения и приложимата материалноправна норма не могат да бъдат споделени, тъй като противоречат на тълкувателни решения на ВАС и ВКС, които по силата на чл. 130 ЗСВ са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. В мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по ТД № 2/2016 г. на ВАС, е изяснен въпросът за съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия – "пряка" и "непосредствена" последица от увреждането, тъй като законодателят не е дал легална дефиниция на тези понятия. Според правната доктрина, възприета в установената съдебна практика, водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на деликвента и вредите. Въз основа на това тълкуване се налага изводът, че разходите по ангажирането на адвокатска защита в производството по оспорване на административните актове по административен ред представляват непосредствена имуществена вреда от неправомерно издадения ревизионен акт, като прякото следствие от това е дължимостта на хонорара, който търговското дружество е заплатило за правната защита, гарантирана му от чл. 56 от Конституцията и Закона за адвокатурата. Ищецът не би понесъл посочения в исковата молба разход, ако срещу него не бе издаден незаконосъобразен ревизионен акт. Следователно изводите на съда, че в настоящия случай са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 на специалния закон – ЗОДОВ и безвиновната отговорност на държавата следва да бъде реализирана са обосновани и законосъобразни. След като е налице законодателна празнота в ДОПК и АПК досежно разходите на лицата в производството по обжалване на административните актове по административен ред, то няма друга законова възможност за репариране на понесените в тази връзка имуществени вреди, включващи и адвокатски хонорар по защитата, освен предвидения в специалния закон ред. Предвид изложеното възраженията на касатора, изложени в касационната му жалба се явяват неоснователни. Макар и отношенията между клиент и адвокат да са облигационни, в смисъл, че произтичат от сключения между тях договор, тези отношения не биха възникнали и този договор не би се сключил, ако административният орган незаконосъобразно не бе засегнал права и законни интереси на ищеца, принуждавайки го да потърси професионална правна помощ поради това, че няма правни знания. Отделно от това не става въпрос за отношенията между адвокат и клиент, а за правоотношение, възникнало между административен орган и "нарушител" от неправомерна административна дейност. Съгласно чл. 4, ал. 3 АПК, в който е установен принципа на законност, субектите на административния процес са длъжни да упражняват своите права и свободи, без да вредят... на правата, свободите и законните интереси на други лица. Затова държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са произтекли от незаконосъобразната им административна дейност и са нейна пряка и непосредствена последица, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. При тези мотиви касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията на ответника по касация за присъждане на понесените по делото разноски пред настоящата инстанция е основателна, но не следва да бъде уважена. Направени от страната разходи в производството по настоящото дело към момента на приключване на съдебното дирене пред ВАС не са установени. По делото пред не е представен изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд, от който да е видно дали е уговорено възнаграждение и какъв е неговият размер. Страната, претендираща разноски по делото следва в установения от закона срок да представи доказателства за реалното им извършване, което в случая не е сторено. Представения по делото списък по чл. 80 ГПК (л. 15) и фактура (л. 16) не са достатъчни, за да докаже реалното извършване на разход от ответника, за който касатора следва да бъде осъдена. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение