Решение № 5598 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10109/2017 г.

Решение № 5598 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10109/2017 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 185 и следващите от АПК. Образувано е по жалби на Н. Русинов и Е. Милев против Правилник за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ПИД ППЗИНЗС/, обнародван в Държавен вестник бр. 14 от 10.02.2017 г. В жалбите се съдържат доводи за незаконосъобразност на оспорения нормативен акт поради допуснати съществени нарушения на административно – производствените правила в процедурата по неговото приемане. Твърдят се нарушения на чл. 26, ал. 2 и ал. 3, както и на чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове. На проведеното по делото открито съдебно заседание, жалбоподателите Н. Русинов и Е. Милев се явяват лично, като поддържат жалбите си и молят да бъдат уважени. Ответникът - Министър на правосъдието, чрез юрисконсулт Л. Димов оспорва жалбите и моли да бъдат оставени без уважение. Заинтересованата страна – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" се представлява от юрисконсулт М. Василева, която счита жалбите за неоснователни и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбите. Като взе предвид събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, установи следното от фактическа и правна страна: Жалбите са процесуално допустими, като подадени от лица имащи правен интерес от оспорването на подзаконовия нормативен акт, предвид факта, че същите са лишени от свобода и спрямо тях този акт е директно приложим. Разгледана по същество, жалбите са неоснователни. ПИД ППЗИНЗС /обн., ДВ бр. 14 от 10.02.2017 г. /, наричан по-долу правилника, е издаден от компетентен орган – Министъра на правосъдието при законовата делегация на § 12 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изпълнения на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, съгласно който изпълнението на закона се възлага на министъра на правосъдието, който издава правилник за прилагането му, респективно в негово правомощие е да изменя и допълва този правилник. Процесният правилник е в съответната форма и представлява подзаконов нормативен акт по чл. 7, ал. 1 ЗНА, който е издаден с цел да уреди прилагането на Закона за изпълнения на наказанията и задържането под стража. Не се сочат и не се установят несъответствия на правилника със ЗИНЗС или с други нормативни актове от по-висока степен. Основните доводи, поддържани от жалбоподателите касаят нарушения на административно-производствените правила при издаването на подзаконовия нормативен акт. След анализ на събраните по делото доказателства, представляващи представената от ответника преписка, настоящият съдебен състав счита, че в хода на производството по издаване на правилника не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да са от категорията на съществените такива. Производството по издаване на правилника е започнало по предложение на Главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" до Министъра на правосъдието, обективирано в писмо вх. № 92-15-434/21.10.2016 г., към което е приложен проекта и мотиви към него. В мотивите /л. 65 – 67 е обяснено подробно какво налага предложеното изменение и допълнение на ППЗИНЗС. Тъй като предмет на оспорване е подзаконов нормативен акт, на основание чл. 80 АПК е необходимо в хода на производството по издаването му да са спазени изисквания за това, уредени в ЗНА. В хода на административното производство е настъпила законодателна промяна в ЗНА /ДВ, бр. 34/03.05.2016 г., в сила от 4.11.2016 г. /, но съгласно § 9 от ПЗР към ЗИД ЗНА, изработените и съгласувани до влизането в сила на този закон проекти на нормативни актове се одобряват и приемат по досегашния ред. Тоест, към предметния правен спор са приложими разпоредбите на чл. 26 и чл. 28 ЗНА, в редакцията им преди посочената промяна. В този смисъл неоснователен е доводът за нарушение на нормата на чл. 26, ал. 3 ЗНА, тъй като същата не е съществувала преди посоченото изменение на ЗНА, тоест е неприложима за настоящия случай. Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗНА /в приложимата редакция - ДВ, бр. 46 от 2007 г. /, преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган, същият следва да бъде публикуван на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Това изискване е спазено - проектът заедно с доклада към него, изготвен от К. Филипова – Зам. министър на правосъдието, е бил публикуван на интернет страницата на Министерство на правосъдието на 27.12.2016 г., с цел предоставяне на възможност на заинтересованите лица да изразят предложения и становища по него. Освен чрез тази публикация на Интернет страницата на Министерство на правосъдието, проектът и докладът към него са били съобщени и на следните заинтересовани лица и институции посредством писмо изх. № 91-00-110/27.12.2016 г.: Председателя на Върховния касационен съд, Главния прокурор на Република България, Заместник министър – председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси, Министъра на труда и социалната политика, Министъра на здравеопазването, Омбудсмана на Република България, Председателя на Български Хелзински комитет. Предложения и становища по проекта и доклада към него, не са постъпили, което се установява от нарочно изготвена за целта справка. Правилника за изменение и допълнение на ППЗИНЗС е изпратен за обнародване в Държавен вестник с писмо изх. № 91-00-110/6 от 26.01.2017 г. и е обнародван в ДВ бр. 14 от 10.02.2017 г., тоест е спазен и 14-дневния срок, регламентиран в чл. 26, ал. 2 ЗНА. Настоящият съдебен състав счита, че е съобразена и другата сочена за нарушена разпоредба на чл. 28, ал. 2 ЗНА, която поставя изискване за съдържанието на мотивите, съответно доклада към проекта на подзаконовия нормативен акт, който следва да съдържа: причините, които налагат приемането му; целите, които се поставят; финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. От съдържанието на доклада на Зам. Министъра на правосъдието /л. 159 – 161/, обявен в хода на административното производство, стават ясни причините, които са наложили приемането му; целите които се поставят; средствата, необходими за прилагането му, както и очакваните резултати от това. В доклада не се съдържа анализ за съответствието с правото на Европейския съюз, но този пропуск, се явява несъществен в случая, с оглед предмета на регламентация с процесния правилник. С оглед на горните мотиви, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че не са налице основания за отмяна на оспорения подзаконов нормативен акт, поради което жалбите против него следва да се отхвърлят. Неоснователно е искането на процесуалния представител на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като тази страна не се явява страна, за която оспореният акт е благоприятен по смисъла на чл. 143, ал. 3 АПК. Ответникът – Министър на правосъдието, на който се дължат разноски, не претендира такива. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,