Решение № 9278 от 20.10.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Пловдив /ОДМВР Пловдив/, подадена чрез юрк. И. Пенкова, против решение 656/15.04.2022 г., постановено по адм. дело 2463/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е осъдена да заплати на А. Божанов обезщетение в размер на 70 лева за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.07.2021 г. до окончателното плащане. Излагат се доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, поради и което се иска неговата отмяна. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, евентуално, възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Ответната страна А. Божанов, чрез адв. Г. Вълев, с писмено становище оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за адвокатско представителство съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд Пловдив ОДМВР Пловдив е осъдена да заплати на А. Божанов сума в размер на 70 лева за причинени му имуществени вреди, представляващи глоба по отменен впоследствие електронен фиш серия К 3293423/07.05.2019 г. на ОДМВР Пловдив, с влязло в сила съдебно решение по АНД 1164/2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ведно със законна лихва върху тази сума за периода от 21.07.2021 г. /датата на влизане в сила на решението, с което е отменен ЕФ/, до окончателно й изплащане Първоинстанционният съд посочил, че въпросът за допустимостта на исковата молба е разрешен с определение 848/01.02.2022 г., постановено по адм. дело 12274/ 2021 г. по описа на ВАС, поради и което преминал към решаване на спора по същество. Прието е, че предявеният от А. Божанов иск е основателен поради това, че са налице всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ налице е отменен административен акт електронен фиш /ЕФ/ серия К 3293423/07.05.2019 г. на ОДМВР Пловдив, отменен с влязло в сила съдебно решение по АНД 1164/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив; установена е вреда заплатена глоба в размер на 70 лева; налице е и причинно-следствена връзка между отменения ЕФ и настъпилата вреда, доколкото че вредата не би настъпила, ако не е бил издаденият незаконосъобразен ЕФ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният иск за заплащане на обезщетение за вреди във връзка с отменен ЕФ намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменен с влязло в сила съдебно решение ЕФ, правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Административният съд правилно и обосновано е формирал извод, че предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се явява основателен и доказан. Заплатената от ответника сума за глоба по ЕФ се явяват имуществена вреда за него в причинна връзка с отменения ЕФ. Както правилно е посочено ако не е бил издаденият електронен фиш серия К 3293423/07.05.2019 г. на ОДМВР Пловдив, отменен с влязло в сила съдебно решение по АНД 1164/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, то А. Божанов не би заплатил глоба в размер на 70 лева. Установените по делото факти сочат наличието на фактическия състав по чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за ангажиране на имуществената отговорност на ответника. Намалението на имуществото на ищеца е настъпило във пряка и непосредствена причинна връзка с административното разпореждане по издадения фиш, който законът приравнява на наказателно постановление. А. Божанов е платил част от глобата, наложена с електронния фиш в съответствие с предвиждането по чл. 189, ал. 9 ЗДП, който допуска предварителното изпълнение на акта, макар той да не е влязъл в сила. Неоснователни са възраженията, развити в касационната жалба, че съществува отделен ред за възстановяване на недължимо платените разходи. Разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ изключва прилагането на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение. Цитираните от административния съд разпоредби не предвиждат специален начин на обезщетение. Съгласно чл. 128, ал. ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Твърденията на ищеца не се отнасят до платена от него глоба, наложена от органите по приходите, поради което позоваването на разпоредбата на чл.128, ал.1 ДОПК е неуместно. По изложените по-горе съображения обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за адвокатско представителство пред настоящата инстанция, което е осъществено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА поради близки приятелски отношения. В представения списък по чл. 80 ГПК адвокат Г. Вълев е заявил присъждане на разноски в размер на 360 лева. В адвокатското пълномощно е посочено, че е предоставена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е близък на адвоката. В процесния случай е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Същото е основателно поради това, че спрямо материалния интерес по делото, приложима е нормата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, където е посочено, че при интерес до 1000 лв. адвокатското възнаграждение е 300 лв. Именно този размер следва да се присъди в полза на адв. Вълев, а не претендираният от него 360 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с чл.222, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение