Решение № 4887 от 14.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 899/2010 г.

Решение № 4887 от 14.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 899/2010 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на Йонка Василева Цекова, чрез проц. представител адв. Петър Димитров Петров, срещу Решение № 30 от 18.11.2009 г., постановено по адм. д. № 503/2009 г. на Административен съд Враца. С доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението се иска неговата отмяна. Писмени възражения по жалбата са постъпили от Георги Цветанов Войчев и Александър Георгиев Войчев, както и от Община Враца, чрез проц. представител ю. к. Полина Кръстева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението да се потвърди като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, приема че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок, но разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Йонка Василева Цекова против Заповед № ДК-10-19/8.09.2009 г. на Началника на РДНСК Враца, с която е оставено в сила Разрешение за строеж № 161/1.08.2006 г. на Главния архитект на Община Враца за "Масивна ограда", находяща се изцяло в УПИ II-4348, кв. 233, жк "Околчица", гр. Враца. Съдът е отхвърлил жалбата като я е намерил за неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение, намира, че както административния орган при издаване на обжалвания административен акт, така и съдът, са отчели, че са налице основанията на нормата на чл. 48, ал. 4 от ЗУТ, както и са спазени изискванията на чл. 48, ал. 3, изр. 2 - 3 от ЗУТ. По делото са събрани доказателства, от които да е видно, че оградата е разположена изцяло в имота на възложителя и за това не се спори. Процедурата е стриктно спазена - издадена е виза за проектиране, изработен е проект, който е внесен за одобрение и съгласуване, издадено е разрешение за строеж, спазени са изискванията за отстояние, плътност, място за изграждане. Жалбоподателката, в качеството си на съсед, в чийто имот не се строи, не е била правно легитимирана да подаде жалба до РДНСК. Съобразно изискванията на чл. 149, ал. 2 ЗУТ и РДНСК правилно е отхвърлила жалбата като недопустима поради липса на правен интерес. Правният резултат от произнасянето на РДНСК и първоинстанционния съд е един и същ, в съответствие с правно релевантния и събраните по делото доказателства. Развитите в жалбата доводи навеждат на междуличностни и гражданско-правни отношения и не касаят настоящото административно производство. Неотносима към спора е разпоредбата на чл. 131 ЗУТ, тъй като предмет на делото не е съгласуване и одобряване на устройствени схеми и планове, и техни изменения. Касационната жалба не сочи пороци на атакуваното решение, съобразно изискванията на чл. 212, ал. 1, т. 4 от АПК които да се доказват в процеса на осъществяването на касационния контрол на съдебния акт. С оглед изложеното атакуваното решение като постановено при липсата на основания за отмята му по чл. 209, т. 3 АПК следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав,