Решение № 2656 от 21.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11995/2018 г.

Решение № 2656 от 21.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11995/2018 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1679 от 9.08.2018 г., постановено по адм. д. № 223/18 г. Административен съд - В., 6 състав, е отхвърлил жалбата "Темакс България" ЕООД, ЕИК *********, срещу ревизионен акт (РА) № Р-03000317000443-091-001/02.10.17 г. на органи по приходите при ТД на НАП-В., потвърден с решение № 438/20.12.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-В. при ЦУ на НАП, и е осъдил жалбоподателя да заплати на Д"ОДОП"-гр. В. разноски по делото в размер на 5113. 65 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Темакс България" ЕООД, ЕИК *********, чрез процесуалният му представител адвокат Т. Гюлер. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - В. и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В. чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Административен съд – В. е отхвърлил жалбата на "Темакс България" ЕООД, ЕИК *********, срещу ревизионен акт (РА) № Р-03000317000443-091-001/02.10.17 г. на органи по приходите при ТД на НАП-В., потвърден с решение № 438/20.12.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП"-В. при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени допълнителни задължения за ДДС за д. п. м. 08. 14 г. в размер на ЗЗ 925. 98 лв., д. п. м. 09. 14 г. в размер на 34 497. 89 лв., д. п. м. 10. 14 г. - 34 835. 18 лв., д. п. м. 11. 14 г. - 22 868. 99 лв. и д. п. м. 12. 14 г. в размер на 74 173. 17 лв. и съответните лихви, в резултат на непризнато право на данъчен кредит по доставки на "Виема 09"-ЕООД и "Рилиам"-ЕООД. Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по процесния ревизионен акт - издадените заповеди във връзка с провеждане на ревизията, извършените действия по събиране на доказателства и събраните такива, констатациите на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по процесните фактури. Прието е, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на допуснати нарушения на административно производствените правила. Решаващите мотиви на съда относно материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт са изложени на стр. 7 и сл. от решението. В съдебния акт е посочено, че жалбоподателят е отразил процесните фактури в счетоводството си, в дневник за покупки и СД за съответния данъчен период, както и че доставчиците му са отразили процесните фактури в дневник за продажби и СД за съответния данъчен период. Относно фактурите, издадени от "Виема 09" ЕООД, с предмет на ф. № 20/15.10.2014 г. с ДО- 112 146. 48 лв. и ДДС- 22 429. 30 лв. са изкуствени цветя, цветарник, шезлонг, отварачка, стъклени чаши, мушама силиконова и др. са представени протокол № 11/17.10.2014 г. за приемане/предаване на стоки, идентични с посочените във фактурата, ЕАД, инвойс от 06.10.2014 г. и Packing List, фактура № 100006634/07.10.2014 г. с доставчик "Би Лоджистикс"ЕООД с предмет на доставка "изготвяне на митнически документи", фактура за морско навло от 08.10.2014 г. от доставчик "Гебрюдер Вайс" ЕООД, като е посочен и изпращач Joy Best Asia LTD и получател "Виема 09" ЕООД, фактура за доставка и спедиторска обработка от 08.10.2014 г. от същия доставчик, товарителница № 030/13.10.2014 г. за транспорт на домашни потреби на 13.10.2014 г. от Варна Запад до гр. Д. с превозвач- "АС 7"ООД. Предмет на фактура № 23/31.10.2014 г. с ДО- 62 029. 39 лв. и ДДС- 12 405. 88 лв. са стоки за домашни потреби /подова постелка, спално бельо, изкуствени цветя, ръкавици и др. /, като относно доставката по нея са представени протокол № 16/31.10.2014 г. за приемане/предаване на стоките, ЕАД № МRN14 ВG002002 Н0107220/28.10.2014 г. за внос на стоки /подова постелка, спално бельо, изкуствени цветя, ръкавици и др. / с получател "Виема 09" ЕООД, а декларатор- "Би Лоджистикс" ЕООД, инвойс от 20.10.2014 г., фактура № 100006784/22.10.2014 г. с доставчик "Би Лоджистикс" ЕООД с предмет на доставка "изготвяне на митнически документи", фактура за морско навло от 23.10.2014 г. и фактура за доставка и спедиторска обработка от същата дата, издадени от "Гебрюдер Вайс" ЕООД, товарителница № 0001985/28.10.2014 г. за транспорт на контейнер на 28.10.2014 г. от пристанище Варна Запад за гр. Д., в която не са вписани изпращач и получател на стоката. Относно механизма за фактуриране на доставките съдът е приел, че "Виема 09" ЕООД внася стоката от различни страни до Пристанище В., ползван е митнически представител –"Би Лоджистикс" ЕООД и спедиторска фирма "Гебрюдер вайст" ЕООД, като последната е наемала транспортни фирми за транспортиране на стоката от Пристанище В.. Според съда доставчикът "Виема 09" ЕООД и жалбоподателят са представили копия на една и съща фактура с № 20, но с различно съдържание относно дата на данъчно събитие - в представената от "Виема 09" ЕООД е посочено 15.10.15 г., а в тази от жалбоподателя- 17.10.14 г. Констатирано е, че от доставчика не са представени товарителници/пътни листи за извършен превоз и доставка на стоките до негов обект, нито доказателства къде са разтоварени стоките и че са получени от негов представител. Установено е, че в представената товарителница № 030/13.10.2014 г. за изпращач е посочен Варна Запад, а за получател "Би Лоджистикс". Съдът е приел, че по делото не са налице данни за приемане на стоката от представител на жалбоподателя или на "Виема 09" ЕООД, нито къде е разтоварена стоката и на кого е предадена. Констатирано е, че в товарителница № 030/13.10.2014 г., представена от "Виема 09" ЕООД, е посочено място на разтоварване Д., а в тази от спедиторската фирма - гр. Ш.. Също така е установено, че в товарителница № 0001985/28.10.2014 г. /по ф. № 23/31.10.14 г. / за изпращач е посочен Пристанище Варна Запад, не е посочен получател, нито лице, което изпраща стоката, както и такова, което я е получило. Според съда доказателства за получаване на стоките от представител на ревизираното дружество или на доставчика "Виема 09" ЕООД не са събрани по делото, нито относно място на разтоварване. Не е установено и към датите на процесните фактури, че стоките са били налични у доставчика. Относно фактурите, издадени от "Рилиам" ЕООД, съдът е установил, че предмет на същите са стоки - врати, столове, маси, гранитогрес и др. строителни материали. Констатирано е, че за доставката на стоки е сключен рамков договор за покупко-продажба от 13.06.2013 г., съгласно който покупката става с писмена или устна заявка от купувача, като продавачът предоставя поръчаните стоки до 4 часа след поръчката и цената на стоките се определя съобразно издадените фактури франко склада на купувача, находящ се в гр. Д., бул. "Трети март"56, а приемането на стоките е в склада на продавача, в присъствието на представители на продавача и купувача. От обясненията съдът е приел, че складовете на двете дружества се намират на един адрес и преместването на стоките се извършва изцяло с техника и от служители на жалбоподателя. Съдът е приел, че относно произхода на стоките е посочен предходен доставчик "Виема 09"ЕООД. Според съда за фактура № 142/11.08.14 г. не са налице доказателства относно произхода на стоките. Установени са несъответствия в представените документи относно място на предаване на стоките. Посочено е, че съгласно представените приемо-предавателните протоколи мястото на предаване на стоките е в гр. В., а съгласно писмените обяснения на жалбоподателя и предходния доставчик "Виема 09"ЕООД - гр. Д., където са складовете им на един и същ адрес. О. представените товарителници от спедитора "Гербрюдер вайс" ЕООД съдът е установил, че същите не могат да бъдат обвързани с доставките, предмет на процесните фактури. Констатирано е, че в тях за изпращач е посочено друго лице, няма посочена дата на разтоварване, за да бъде съпоставена с представените приемо-предавателни протоколи и процесните фактури. В някои от товарителниците не е посочено и място на разтоварване – напр. товарителница № 003495/08.09.14 г. по заявка за контейнер № NYKU4873218. Изводът на съда е, че не са налице достатъчно доказателства, че доставчикът е получил стоките, както и че стоките, предмет на издадените на жалбоподателя фактури, са били налични у доставчика. Съдът е посочил, че изрично с влязъл в сила РА е прието, че не е налице реална доставка по фактурите издадени на "Рилиам" ЕООД от предходния му доставчик "Виема 09" ЕООД. Съдът е подчертал, че от събраните по делото доказателства не може да се установи датата и мястото на разтоварване на стоките /по ЕАД/, нито че към датата на издаване на фактурите стоките са били налични. Направен е краен извод за законосъобразност на ревизионния акт и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд – В. е не правилно като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано на събраните по делото доказателства. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд е възприел механично констатациите на органа по приходите за липса на реални доставки по фактурите на двамата доставчици, без да съобрази конкретните факти и обстоятелства и доводите на жалбоподателя, в резултат на което е приложил неправилно материалния закон и необосновано е отказал да признае право на данъчен кредит. Излагат се конкретни аргументи по всяка една от констатациите за липса на реални доставки, въз основа тях се гради извод, че събраните по делото доказателства установяват наличието на реални доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС, съответно право на данъчен кредит по тях. По наведените доводи и оплаквания на касатора настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Даденото тълкуване на закона относно значението на реалността на доставката като едно от задължителните условия за възникване на правото на данъчен кредит от страна на първоинстанционния съд е правилно и съобразно установената съдебна практика както на националните съдилища, така на Съда на Европейския съюз. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". Относимо в конкретния случай е и тълкуването, обективирано в Решението на СЕС от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, съгласно което националният съд следва да провери служебно дали установените обстоятелства сочат за наличието на измама и от обективните данни, предоставени от органите по приходите, дали се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама. СЕС сочи, че тази преценка е правна, поради което изводът на съда за наличие на измама или злоупотреба може да се основава и на данни, предоставени за пръв път в съдебното производство, без с това да се нарушава забраната за reformation in pejos. Решаващият съд е възпроизвел подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията и констатациите на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по процесните доставки. Правилно е формулиран и основният спорен въпрос между страните по делото - налице ли са реални доставки по процесните фактури на двамата доставчици. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е дал отрицателен отговор на спорния въпрос, като е прието, че ангажираните от дружеството-жалбоподател доказателства, в това число и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, не опровергават констатациите за нереалност на доставките. Настоящата съдебна инстанция не споделя този извод на административния съд и го намира за необоснован на фактите и доказателствата по делото и изграден в противоречие на материалния закон. По същество първоинстанционният съд е преповторил на констатациите на приходния орган, без да бъде извършен задълбочен анализ на установените факти и обстоятелства в хода на ревизията, събраните доказателства в хода на съдебното производство, доводите на жалбоподателя и без съобразяване на установената съдебна практика, в това число тълкуването на закона, дадено в решенията на Съда на Европейския съюз. В тази насока касационната инстанция съобрази следното: В хода на ревизията е установено, че "Темакс България" ЕООД има за основен предмет на дейност търговия на едро и дребно със строителни материали, стоки за дома, санитарни стоки, материали за ремонт и прочие, т. е. търговия със стоки, които са предмет на доставка по процесните фактури. Няма спор също, че търговската дейност се извършва във верига от хипермаркети, находящи се в градовете Д., Ш., Р., В. Т. и Т.. В хода на ревизията е установено още, че както ревизираното дружество, така и двамата доставчици "Виема 09" и "Рилиам"-ЕООД имат складове на един и същ адрес в гр. Д. – бул. " 3-ти март" № 56. Основанията на органа по приходите са непризнаване на право на данъчен кредит по доставките на "Виема 09"-ЕООД са изложени на л. 1043 – 1037 от първоинстанционното дело/преповторени в писмената защита на касатора на л. 32 от настоящето дело/ и систематизирани се изразяват в следното: в приемо-предавателните протоколи и в товарителниците /предоставени от доставчика/ стоките са предадени от доставчика на получателя на дата, която предхожда датата на освобождаване на придобитите от доставчика стоки от внос от територията на Митница В.; налице са разминавания в документите, предоставени от доставчика или трети лица – разминаване в датата на издаване на екземпляра от фактурата, предоставен от "Темакс България"-ЕООД и копието на доставчика "Виема 09"-ЕООД; в представената товарителница към фактура № 20/15.10.2.0114 г. не е посочен изпращач, съответно има разминавания относно мястото на получаване – Ш. или Д.; в представената товарителница към другата фактура не са били вписани имената на изпращача и крайният получател на стоката, не е посочено и къде точно в гр. Д. е доставена стоката; няма представени доказателства за съхранение на стоката; няма доказателства относно завеждането и изписването на стоките от доставчика. На база на изложеното е направен извод, че липсват годни доказателства, установяващи прехвърлянето на собствеността върху стоките от доставчика "Виема 09"-ЕООД на ревизираното лице – липсва информация за лицата, извършили стопанската операция, за мястото на предаване, за конкретната дата на предаване, липса на коректно издадена фактура. Основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по доставките на "Рилиам"-ЕООД се свеждат до следното: в представените към фактурите приемо-предавателни протоколи за място на предаване на стоката е записано гр. В., а доставчикът няма обект в този град и липсват доказателства за транспорт от В. до Д.; не е безспорно доказано кои са лицата, предаващи стоката; налице са редица несъответствия в товарителниците, документиращи предходните доставки; липсва аналитична отчетност по артикули, поради което не може да се проследи стоковия поток; датата на данъчното събитие предхожда датата на освобождаване на стоката от Митница В.; по отношение на доставчика "Рилиам"-ЕООД е налице влязъл в сила ревизионен акт от 21.12.2015 г., с който е прието, че липсват реални доставки от "Виема 09"-ЕООД към "Рилиам"-ЕООД. Така направените констатации на органа по приходите са възприети от първоинстанционния съд, който е направил извод, че те са обосновани на фактите и доказателства, събрани в хода на ревизията. Този извод на първоинстанционният съд не може да бъде споделен. Предаването на вещите от продавача на купувача при този вид търговски сделки е необходимо, понеже чрез него вещите - предмет на конкретната сделка, се индивидуализират и същевременно се изпълнява задължението на продавача да прехвърли собствеността върху тях - чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Без такова предаване да бъде извършено, не може да бъде прехвърлена собствеността върху стоките, т. е. не е налице осъществена от продавача престация по договора. Размяната на насрещно дължимите престации представлява изпълнението на сключената сделка, съответно на предмета на доставката по смисъла на ЗДДС. У. на предаването на предмета по доставката винаги е необходимо, за да се приеме, че е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 12 във вр. с чл. 6 ЗДДС и както правилно е приел съдът, в тежест на жалбоподателя е да установи положителни и благоприятни за него юридически факти по реалното изпълнение на доставките, при оспорена реалност в ревизионния акт. С оглед на данните по делото настоящата съдебна инстанция намира, че представените към процесните фактури приемо-предавателни протоколи удостоверяват факта на предаване на стоките от продавача на получателя. В хода на ревизията е установен по безспорен начин механизмът на извършване на доставките както от "Виема 09"-ЕООД, така и от "Рилиам"-ЕООД /стр. 17 и 27 от ревизионния доклад/. В писмените обяснения както на двамата доставчици, така и на ревизираното лице, се изяснява конкретния начин на предаването на стоката – доставчиците и получателят имат складови помещения на един и същ адрес, находящ се в гр. Д., като стоката се взема/премества от складовете на доставчиците с техника и персонал на получателя /в случая няма спор, че същият притежава такава техника и персонал/ в склад на "Темакс България"- ЕООД, от където впоследствие бива реализирана за последващи доставки. От данните по делото е видно, че транспортът на стоките от района на Пристанище – В. до мястото на складовете в гр. Д. или гр. Ш. е извършван чрез спедиторска фирма, т. е. ревизираното дружество "Темакс България"- ЕООД няма каквито и да е ангажименти по транспортирането на стоките. По тази причина съгласно установената съдебна практика последното не може да бъде държано отговорно за наличие на несъответствия в транспортните документи, което несъответствие се явява като един от решаващите аргументи на приходния орган за непризнаване на право на данъчен кредит. В същото време за несъответствията в транспортните документи са дадени конкретни обяснения от представителите на двамата доставчици. В тези обяснения се съдържат неизгодни за доставчиците обстоятелства, поради което същите могат да служат като годно доказателство за фактите, установявани в тях. Друг решаващ аргумент на приходния орган за обосноваване на извод за липса на реални доставки е обстоятелството, че за много от доставките е налице разминаване между датата, на която е предадена стоката на получателя /съответно е настъпило данъчно събитие/ и датата, на която същата тази стока е напуснала територията на Митница В. при извършения внос в страната. За изясняване на това обстоятелство задълженото лице е поискало от първоинстанционния съд издаването му на съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с друго такова от Митница В. относно това на кои дати е бил освободен /документално обработен/ вноса на стоката и на кои дати същата е напуснала територията на митническия склад/митницата. Въз основа на това удостоверение Митница В. е предоставила поисканата информация с писмо № 11887/29.06.2018 г. /т. 1, л. 61/, според което поради липса на място за съхранение фактическото изнасяне на стоките от територията на митническия склад е ставало преди датата, посочена в ЕАД като дата на освобождаване на същата. При извършване на съпоставка на събраните в тази насока доказателства /представени и приети без оспорване в съдебно заседание на 09.07.2018 г. / се установява, че датите на т. н. "нареждания за контейнерни операции" съвпадат с датите на предаване на стоката от доставчика на получателя, т. е. към тази дата доставчикът е бил в състояние да прехвърли собствеността върху родово определените вещи и настъпва данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Друг решаващ аргумент на приходния орган за обосноваване на извод за липса на реални доставки се явява обстоятелството, че в приемо-предавателните протоколи, съпровождащи фактурите издадени от "Рилиам"-ЕООД към "Темакс България"-ЕООД за място на предаване на стоката е посочен гр. В., а доставчикът не притежава обект в този град, съответно липсват доказателства за транспорт от гр. В. до склад на получателя. Тази констатация също е възприета от първоинстанционния съд. Настоящата съдебна инстанция не споделя изложените аргументи. На първо място, по изложените по горе мотиви в хода на ревизията е изяснен въпроса относно мястото на предаване стоката, поради което грешното изписване на мястото на предаване не може да се възприема като решаващ мотив, че такова предаване не е било извършено. На второ място, въпросът за предаване на стоката е фактически такъв, т. е. фактът на предаване на стоката може да бъде доказан с всички допустими доказателствени средства, а не единствено и само с т. н. "приемо-предавателен протокол". В конкретния случай от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява/ констатациите по въпрос № 2/, че получените стоки по доставките са аналитично заприходени в склад на "Темакс България"-ЕООД по начин, позволяващ пълното проследяване по последващата им продажба. За законосъобразното упражняване на правото на данъчен кредит, е необходимо получателят по доставките да докаже всички законови предпоставки по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 във връзка с ал. 2 ЗДДС. Задължение на носителя на посоченото право е да установи всички положителни факти, че по издадените му от доставчиците фактури са налице реално доставени стоки. То е свързано с постигане на неутралитета на косвения данък, какъвто е ДДС, поради което задължение на получателя като носител на това право е да установи категорично положителните факти, които му позволяват да се възползва от него, а именно, че действително е осъществен предмета по фактурите, издадени от доставчиците - стоките са били в доставчиците и те са се разпоредили с тях чрез предаването им. Предвид обстоятелството, че се касае за родовоопределени вещи, то тяхното индивидуализиране се осъществява чрез предаването им по аргумент от чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Събраните по делото доказателства установяват гореизброените обстоятелства – двамата доставчици са разполагали с въпросните вещи, те са се разпоредели със същите чрез предаването им на задълженото лице, което ги е приело и е използвало същите в последващата си икономическа дейност. В същото време в ревизионния акт не се съдържат констатации за недобросъвестно поведение на ревизираното дружество или за наличие на обективни данни, въз основа на които да бъде направен извод, че се касае за злоупотреба с право. Обстоятелството, че по отношение на "Рилиам"-ЕООД е налице влязъл в сила ревизионен акт за същия период е неотносимо към спора, доколкото съобразно установената съдебна практика "Темакс България"-ЕООД не носи отговорност за поведението на своите доставчици. Като е направил краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и е отхвърлил жалбата на "Темакс България" ЕООД като неоснователна, Административен съд – В. е постановил едно не правилно и незаконосъобразно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което ревизионен акт № Р-03000317000443-091-001/02.10.17 г. на органи по приходите при ТД на НАП-В., потвърден с решение № 438/20.12.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-В., с който на "Темакс България" ЕООД са установени допълнителни задължения за ДДС за д. п. м. 08. 14 г. в размер на 33925. 98 лв., д. п. м. 09. 14 г. в размер на 34497. 89 лв., д. п. м. 10. 14 г. - 34835. 18 лв., д. п. м. 11. 14 г. - 22868. 99 лв. и д. п. м. 12. 14 г. в размер на 74173. 17 лв. и съответните лихви, в резултат на непризнато право на данъчен кредит по доставки на "Виема 09"-ЕООД и "Рилиам"-ЕООД, следва да бъде отменен като незаконосъобразен. При този изход на процеса ответната по касация дирекция следва да бъде осъдена да заплати на дружеството касатор разноски по делото за двете съдебни инстанции в размер на 5 850 лв., съгласно представения на л. 25 от настоящето дело списък с разноски и доказателства към него за тяхното извършване. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,