Решение № 4825 от 12.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3810/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Х. А., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, подадена чрез пълномощника адв. Манолова, срещу Решение 1573/21.02.2025 г., постановено по адм. дело 135/2025 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата на лицето против Решение 12715/04.12.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС). В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът е извършил неправилна преценка относно бежанската история на кандидата, като не е съобразил, че бидейки войник по време на режима на Башар Асад, е налице реална опасност от преследване и дори за живота му с оглед новата власт в страната по произход. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго, с което да бъде уважена жалбата, а делото върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне. Ответникът Председателят на ДАБ при МС, чрез пълномощника юрк. Кръстева, в съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила първоинстанционното решение. Прилага писмени доказателства. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Хасково, е било Решение 12715/04.12.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на Х. Х. А., на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Установено е, че с молба вх. 2229/07.08.2024 г. на РПЦ Харманли, лицето, гражданин на Сирия, родено на [дата]; вероизповедание [заличен текст]; семейно положение женен, с четири деца; образование основно; е поискало предоставяне на международна закрила от Република България. Поради липса на документи за самоличност данните за чужденеца са снети въз основа на декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ. С чуждия гражданин е проведено интервю на 05.09.2024 г., обективирано в Протокол рег. УИ33743/05.09.2024 г. в присъствието на преводач от/на арабски език. Заявил е, че е напуснал Сирия нелегално на 17.07.2024 г. и преминал в Турция, където останал няколко дни и тръгнал за България, като на 23.07.2024 г. влязъл в страната нелегално през телената ограда, след което бил превозен с автомобил до София, където се предал на полицията. Не е бил арестуван или осъждан в държавата по произход или друга държава, нямал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, не му било оказвано насилие или отправяни заплахи, не членувал в политическа партия и е отбил военната си служба в периода 2011 2013 г. Съпругата му, четирите им деца, майка му, заедно със сестрите и братята му се намирали в Сирия. Роден и живял в [населено място], обл. Халеб, където е живял до 2015 г., след което се преместил в бежански лагер в гр. Халеб, където е останал до напускане на страната. Споделя, че в Халеб не е имало сражения, но са липсвали елементарни битови условия в лагера. Напуснал страната си по произход заради войната и трудните условия на живот. Заявява още, че не би се върнал в Сирия, защото нямало сигурност и войната не била свършила, а подал молба за международна закрила в България, защото била мирна европейска страна. Със становище рег. УП-33743/26.11.2024 г. на младши експерт в РПЦ Харманли, след преценка на събраните по преписката доказателства, е предложено на лицето да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В оспорения административен акт, за да откаже предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Х. Х. А., органът е приел, че спрямо кандидата не са налице необходимите законови предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Изложени са съображения, че лицето не е направило релевантни твърдения за осъществено спрямо него преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини, включително и за бъдещо такова. Формиран е решаващ извод, че в случая не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за такова, търсещо по-добър живот, съответно му е отказано предоставяне на бежански статут. Приета е липса на предпоставките, предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, тъй като липсват основания да се приеме, че кандидатът за закрила е бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, които да обосноват предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Въз основа на справки ЦУ-1841/23.08.2024 г. и 1852/27.08.2024 г. на Дирекция Международна дейност на ДАБ при МС, е формиран извод, че по отношение на кандидата не се установява и опасност от тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, поради което му е отказано предоставяне на хуманитарен статут. В хода на съдебното производство са приети като писмени доказателства още Справка на Директора на Дирекция Международна дейност ДАБ при МС относно Сирийска арабска република с вх. МД-02-20/14.01.2025 г. и Удостоверение за разпознаване 320/15.07.2021 г. на арабски език с превод на български език. Първоинстанционният съд, при така възприетата фактическа обстановка и след извършена проверка по чл. 146 във вр. чл. 168 АПК, е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По съществото на спора е формирал извод за материална законосъобразност на административния акт. Мотивирано, при съобразяване приложимото право на ЕС, са споделени правните изводи на административния орган, че по отношение на кандидата за международна закрила не се установяват законовите предпоставки, предвидени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, поради което законосъобразно на лицето е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Този извод съдът е формирал съобразно извършен анализ на общодостъпни информационни източници относно обществената и политическата ситуация в страната по произход на лицето Сирия, както и съобразно представените от административния орган справки. Съобразена е и настъпилата промяна в Сирия с оглед падане режима на Башар Асад, като са изложени съображения, че не е налице промяна в негативен аспект, както и че същата не засяга кандидата по начин, който обосновава предоставяне на търсената закрила. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които се споделят и от настоящата касационна инстанция. Правилно съдът, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на Х. Х. А.. Лицето не е направило релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и относно това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на кандидата липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Правилно административният съд е приел и че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно е отчетено от съда и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Основното възражение на касатора се свежда до наличие на опасност от преследване с оглед смяната на властта в Сирия, настъпила след издаване на оспорения адмминистративен акт. Посочено е, че с оглед обстоятелството, че Х. Х. А. в периода 2011 2013 г. е бил войник от националната армия, в момента е търсен и ще бъде преследван от новата власт. В съдебно заседание лицето заявява, че е заплашвано от убийство, като е информирано от роднина, че е издадена заповед за ареста му, но не представя такава. В настоящия случай в конкретната бежанска история не се откриват предпоставки предоставяне на бежански статут, включително при съобразяване разпоредбата на чл. 8, ал. 6 ЗУБ, съгласно която опасенията от преследване може да се основават на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен когато тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон. Видно от бежанската история на търсещия закрила, не са налице основателни опасения от преследване въз основа на религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. По отношение на него или семейството му не са били са били отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия, както е видно от протокола от проведено интервю. Твърдения в обратен смисъл лицето излага едва в открито съдебно заседание от 14.02.2025 г. Следва да се посочи, че са налице противоречия в обясненията, дадени пред интервюиращия орган, и тези пред съда, което компрометира бежанската история. Така например, от една страна, по време на интервюто, лицето посочва единствено, че е отбило редовна военна служба от 2011 г. до 2013 г., като едва впоследствие, пред съда, сочи, че е било войник през 2011 г., като е отвлечен през 2012 г. по време на отпуск, след което е държан в плен до 2014 г. Успял да избяга, след което отива да живее в бежански лагер между Турция и Сирия. В протокола от интервюто обаче е посочено, че през 2015 г. селото, в което е живеело лицето, е било бомбардирано, като къщата на семейството му е била разрушена, което е причината да се премести в бежански лагер. Противно на изложените в касационната жалба твърдения, съдът е обсъдил представеното Удостоверение за разпознаване, като правилно е прието, че от документа не следва извод, обуславящ преследване, като самият Х. Х. А. е разяснил, че документът е във връзка с ежемесечно подписване от негова страна. От справка вх. МД-02-160/14.03.2025 г., представена от ответника по касация, се установява, че съществува възможност за уреждане статута, както и амнистия по отношение на военен персонал на предходната власт в страната. Твърденията на лицето, че по отношение на него е издадена заповед за арест са неподкрепени от доказателства. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение като правилно постановено следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение