Решение № 2860 от 24.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8972/2019 г.

Решение № 2860 от 24.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8972/2019 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" – К. (ОД на ДФЗ), подадена чрез юрисконсулт Илчева срещу решение № 157 от 7.06.2019 г., постановено по адм. дело № 48/2019 г. по описа на Административния съд – К., с което по жалба на Д. Н. е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 09/112/10095/3/01/04/01 от 9.01.2019 г. на директора на ОД на ДФЗ - К., с който е определено за възстановяване публично държавно вземане в размер на 48 892 лева, представляващо първо и второ плащане по договор № 09/112/10095 от 13.05.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007-2013 г. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са подробни съображения относно законосъобразността на акта и спазването на материалния и процесуалния закон при издаването му. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество като бъде оставен в сила АУПДВ. В зависимост от изхода на делото се претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът по касационната жалба – Д. Н., чрез пълномощникът си адв. Якимов, в писмен отговор оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда да постанови решение, с което остави в сила решението на Административен съд – К.. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Административен съд – К. е отменил АУПДВ № 09/112/10095/3/01/04/01 от 9.01.2019 г. на директора на ОД на ДФЗ – К., с който на Д. Н. е определено за възстановяване публично държавно вземане в размер на 48 892 лв., представляващо първо и второ плащане по договор № 09/112/10095 от 13.05.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. От фактическа страна съдът е приел, че по сключения договор за отпускане на финансова помощ са извършени две плащания, всяко в размер на 24 446 лв., като общата изплатена субсидия възлиза на 48 892 лв. От приетия като доказателство одобрен бизнес план, с който Недкова е кандидатствала за финансиране е установено, че началният икономически размер е 4, 09 икономически единици като в процесното стопанството са се отглеждали 110 броя зайци. В бизнес плана е предвидено икономическият размер на стопанството да стане 12, 27 икономически единици. Съдът подробно е анализирал съдържанието на плана и поставените с него цели и основни дейности. По делото е установено, че на 24.08.2018 г. от служители на ДФЗ е извършено посещение на място, при което е констатирано, че в стопанството са налични общо 156 бр. зайци, от които 146 бр. зайкини майки и 10 бр. мъжки зайци, както и са установени налични 50 бр. клетки за зайци, 85 бр. хранилки за зайци и 100 бр. поилки за зайци. Резултатите от проверката са отразени в контролни листове, като в първия от тях е вписана забележка от ползвателя, че поради внезапно заболяване липсват бройки от зайците. Издадено е Писмо с изх. № 01-090-6500/256/11.09.2018 г. на директора на ОД - К. на ДФЗ, с което Недкова е уведомена, че на основание чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 34, ал. 3 АПК, ДФЗ открива производство по издаване на АУПДВ. В писмото е посочено, че са установени нарушения, изразяващи се в неподдържане на икономическия размер на стопанството, за което е получено второ плащане. Срещу писмото е подадено възражение от ползвателя на финансовата помощ, в което е посочено, че поради епизоотично заболяване на животните, същите са започнали да измират след 19.08.2018 г. като в периода от 19.08.2018 г. до 23.08.2019 г. са умрели 154 бр. зайци. Към възражението са приложени 5 бр. протокола, съставени и подписани от тричленна комисия, с участието на секретаря на Кметство на с. Г. К., в които са отразени намерения и установен брой трупове на зайци по дни. Издаден е оспореният АУПДВ № 09/112/10095/3/01/04/01 от 9.01.2019 г., с който на Д. Н. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 48 892 лв., представляващо сумата от полученото първо и второ плащане по Договор № 09/112/10095 от 13.05.2014 г. В мотивите към АУПДВ е посочено, че възражението на Недкова и представените към него документи не опровергават първоначалната констатация за допуснатото от ползвателя неспазване, а именно: 1. Не е изпълнено договорно задължение, разписано в т. 4. 35. от договора - да бъде уведомен Фонда "незабавно за настъпването на обстоятелства от значение за изпълнение на договора", след като твърдяното обстоятелство засяга пряко изпълнението на договора; 2. Изтъква се епизоотично заболяване на животните, започнало след 19.08.2018 г., но липсват доказателства за изпълнение на задължението за незабавно писмено уведомяване на ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект за умрели животни, както и за уведомяване на БАБХ при съмнение за наличие на заразна болест. При така установената фактическа обстановка решаващият състав е стигнал до извод, че АУПДВ е издаден от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, с необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. Съдът е изложил мотиви, че измирането на зайците се признава от административния орган, но същият не го зачита като "форсмажорно обстоятелство" по смисъла на § 1, т. 21 от ДР на Наредба № 9 от 3.04.2008 г., тъй като липсват доказателства за писмено уведомяване на ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, както и за уведомяване на БАБХ. Съдът е приел, че такива задължения – за уведомяване на ветеринарен лекар и на БАБХ, не са разписани никъде в сключения договор № 09/112/10095 от 13.05.2014 г. за отпускане на финансова помощ. Мотивирал се е, че единствено в т. 8. 4. от същия е посочено, че за случаите на възникнали форсмажорни обстоятелства ползвателят или упълномощено от него лице е длъжно да уведоми писмено Фонда за възникване на обстоятелствата и да приложи достатъчно доказателства във връзка с това в рамките на 10 работни дни, считано от датата, на която е в състояние да го направи. В тази връзка съдът е счел, че от административния орган е направена неправилна преценка относно липсата на основания за приложението на разпоредбите на чл. 33, ал. 1, във връзка с чл. 8а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г., а именно за връщане на изплатени суми по договор № 09/112/10095 от 13.05.2014 г. за отпускане на финансова помощ, заедно със законните лихви към тях, поради което АУПДВ не съответства на целта на закона и в частност на целите, регламентирани в чл. 2 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. Решението е правилно. Настоящият съдебен състав намира, че решението на първоинстанционния съд е съобразено със събраните по делото доказателства и с Наредба № 9 от 3.04.2008 г. Между страните не се спори, че е налице надлежно сключен договор от 13.05.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от ПРСР за периода 2007 – 2013 г. Според чл. 3, ал. 1 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г., помощта се предоставя за изпълнение на заложените в бизнес плана дейности, инвестиции и цели, необходими за развитието на земеделското стопанство и допустими за подпомагане. В чл. 8а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. е предвидено, че ползвателят на помощта възстановява цялата сума на получените по чл. 6 плащания, заедно със законната лихва към тях, когато бъде установено, че не поддържа икономическия размер на стопанството, за което е получил плащането по чл. 6, т. 2, а според чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната агенция (РА) може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Първоинстанционният съд е обсъдил всички писмени и гласни доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост като е достигнал до обосновани правни изводи за незаконосъобразност на обжалвания АУПДВ. Спрямо релевантните и установени факти, съдът е приложил правилно материалния закон. Правилно е прието, че основният спор по делото касае материалната законосъобразност на акта и се свежда до даване отговор на въпроса дали Д. Н. е уведомила писмено ДФЗ за възникването на форсмажорните обстоятелства и представила ли е достатъчно доказателства във връзка с това в срок до 10 работни дни от датата, на която е в състояние да го направи. От приетите като доказателства по делото 5 бр. протоколи, издадени от Кметството на с. Г. К., община Кирково се установява, че измирането на зайците е настъпило в периода от 19 до 23 август 2018 г. Тези протоколи като частни свидетелстващи документи не са оспорени по установения ред и съдържанието им не е опровергано. Правилно съдът е счел, че настъпването на форсмажорното обстоятелство се признава и от административния орган, но същият не го зачита като такова по смисъла на § 1, т. 21 от ДР на Наредба № 9 от 3.04.2008 г. като посочва, че липсват доказателства за изпълнение на задължението за незабавно писмено уведомяване на ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, както и за уведомяване на БАБХ при съмнение за наличие на заразна болест. В § 1, т. 21 от ДР на Наредбата е дадена легална дефиниция за "Форсмажорни обстоятелства", който са: смърт на ползвателя; продължителна професионална нетрудоспособност на ползвателя; тежко природно бедствие, въздействало сериозно върху земята в имота; разрушаване на животновъдните постройки в имота в резултат на инцидент; епизоотично заболяване, засегнало изцяло или частично животните на земеделския производител; експроприация на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е подписан договорът за отпускане на финансова помощ. В тази връзка съдът е изследвал съдържанието на сключения между страните договор, като е стигнал до правилното заключение, че в него не се съдържат такива задължения за ползвателя на помощта. Единствено в т. 8. 4. от договора е посочено, че за случаите на възникнали форсмажорни обстоятелства ползвателят или упълномощено от него лице е длъжно да уведоми писмено Фонда за възникване на обстоятелствата и да приложи достатъчно доказателства във връзка с това в рамките на 10 работни дни, считано от датата, на която е в състояние да го направи. Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 8а, ал. 3 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г., при неизпълнение на договорни задължения младият фермер не възстановява сумите, получени по чл. 6 в случай на форсмажорни обстоятелства, а съгласно ал. 4 на същия чл. 8а, ползвателят или упълномощено от него лице е длъжен писмено да уведоми РА за възникването на форсмажорни обстоятелства и да приложи достатъчно доказателства във връзка с това в срок до 10 работни дни от датата, на която е в състояние да го направи. Обосновани са изводите на съда, че обжалваният административен акт е издаден в несъответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Както правилно е посочил решаващият състав - в тежест на административния орган е да докаже фактите, твърдени в оспорения акт. Настоящият съдебен състав, споделя заключението на съда, че директорът на ОД на ДФЗ – К. неправилно е счел, че земеделският стопанин не е поддържал икономическия размер на стопанството, както и че Фонда не е уведомен за възникването на форсмажорни обстоятелства. Видно от събраните по делото доказателства, към м. 07.2018 г. в стопанството на Недкова са били налични 310 бр. зайци, обстоятелство удостоверено от официален ветеринарен лекар към ОДБХ - К. (л. 55), а при извършената на 24.08.2018 г. проверка безспорно е констатирана смъртност на отглежданите в обекта зайци. Към момента на извършването на проверката това форсмажорно обстоятелство е било налице, като същевременно не е бил изтекъл и 10-дневният срок за съобщаване на настъпилите обстоятелства. При липсата на яснота, коя дата се приема от административния орган като крайна такава за представяне на доказателства за възникването на форсмажорното обстоятелство, правилно съдът е приел, че приложените по делото 5 бр. протоколи, издадени от Кметството на с. Г. К., община Кирково са представени своевременно. С уведомяването на кмета на населеното място за смъртта на животните и загробването им на място, определено от Кметство на с. Г. К., земеделският стопанин е изпълнил и задължението си, предвидено в чл. 132 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД), за което свое задължение същият се е задължил с декларация (л. 145), с която сам е декларирал, че е запознат с изискванията на чл. 132, ал. 1, т. 4-7, 10, 19 и 21 ЗВМД, като е посочил, че незабавно писмено ще уведоми за умрели животни ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект и кмета на населеното място, и обекта за обезвреждане на странични животински продукти, обслужващ съответната територия. Видно от доказателствата по делото Д. Н. е осъществила своя бизнес план, извършила е заявените инвестиции за закупуване на необходимата техника и инвентар за поддържане на стопанството, като извършените през периода две проверки на място не са установили нередности и неизпълнение на поети задължения по договора. Точно обратното – от данните по делото е видно, че при посещение на място на 7.07.2017 г. е установено, че в стопанството се отглеждат общо 310 бр. зайци, от които 300 бр. зайкини майки и 10 бр. зайци мъжки, съответстващи на ръст от 8, 18 икономически единици спрямо първоначалния ръст от 4, 09 икономически единици, като общият икономически размер на стопанството при второто плащане е нараснал на 12, 27 единици. При това положение, административният орган е допуснал нарушение на целта на закона, изразяваща се в стимулиране на младите земеделски стопани за развитие на стопанствата им. От друга страна от доказателствата по делото става ясно, че това стопанство е отглеждано и поддържано 4 години и половина, като през този период са били извършени две проверки на място, при които не са установени нередности и неизпълнение на поети задължения по договор. Съдът се е позовал и на показанията, дадени от разпитания по делото свидетел, че стопанството е било възстановено в цялост, вследствие на закупуване със собствени средства на необходимото количество зайци и възстановяването на изискуемия по договор брой на отглежданите животни. Видно от протокола от проведеното съдебно заседание на 8.05.2019 г., процесуалният представител на ОД на ДФЗ – К. е изразил несъгласие със соченото от свидетеля, но не е поискал назначаване на експертиза, която евентуално да обори дадените показания, с оглед на което, съдът правилно е кредитирал изложеното при разпита. При тези данни и като е достигнал до извод за материалната незаконосъобразност на оспорения АУПДВ, Административен съд – К. е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. При този изход на делото ответникът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Такива се претендират в размер на 2 000 лв., заплатено адвокатско възнаграждение. Направеното възражение за прекомерност на претендираните разноски е неоснователно, тъй като същото е в размер към минимума съгласно чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение