Решение № 5090 от 11.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9478/2013 г.

Решение № 5090 от 11.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9478/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна моли да бъде отменено решение № 1238/17.05.2013 г. по адм. д. № 3172/2012 г. на Варненския административен съд, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 271104150/28.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ЦУ на НАП - Варна, потвърден с Решение № 360/20.07.2012 г. на изпълняващ правомощията на Директора на Д-я "ОДОП" - Варна при ТД на НАП, в частта в която на "Ноу компетишън" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. "Лилия" № 4, вх. А, ет. 3, в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 22 234.81 лв., за данъчен период м. 11.2007 г. - м. 05.2010 г. е определен ДДС за внасяне общо в размер на 16 124.70 лв. и лихви за просрочие - 5 805.54 лв. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Ноу компетишън" ООД, редовно призован, не изпраща представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. За да отмени частично обжалвания ревизионен акт, в мотивите си първоинстанционният съд е приел, че че са налице основания за непризнаване право на ДК по процесните фактури, отговарящи на изискванията на ЗСч, тъй като същите обективират получени от жалбоподателя облагаеми доставки, данъкът по тях е начислен и подлежи на приспадане. В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя е допусната ССЕ. Съгласно заключението, жалбоподателят е фактурирал и отчел приходи от дейност по екскурзионни разходки с ветроходната яхта и от отдаване под наем на яхтата. По отношение данъчна фактура № 191/1.05.2009 г., същото приема, че се касае за техническа грешка, тъй като такава фактура не е налична в счетоводството на жалбоподателя. "Яхтсервиз България" ООД е издал фактура с получател "Ноу компетишън" ООД със същия номер - 191, но от дата 12.03.2009 г. с предмет "ремонти вследствие на щети от буря" на "Бавария 37 круизер" на стойност 2640.37 лв. и ДДС 528.07 лв. Допуснати са до разпит трима свидетели, като от показанията на първите двама свидетели се установява, че въз основа сключени договори за наем, първият от тях в края на м. 07.2008 г., а вторият - "лятото на 2008 г." са ползвали яхтата заедно с колеги от дружествата и представители на други фирми от бранша, за круиз по Българското Черноморие, като са тръгвали и са се връщали на Морска гара - Варна. От показанията на третия се установява, че същият се е грижил за яхтата през първата година когато е била на пристанище Варна, а впоследствие, тъй като има капитанско право е управлявал същата и е присъствал на круизите, извършвани от жалбоподателя при отдаване под наем на яхтата на трети лица, като последните години /лятото/, същите основно са се осъществявали в Гърция. Курсовете са били от 2-3 дни, като е имало по направление о. Тасос-о. Минос-о. Самотраки. След изявление, направено от процесуалния представител на ответника в молба от 8.03.13 г., че описаните на стр. 25-28 от РА фактури не са събрани при ревизията и право на данъчен кредит по тях е отказано единствено поради обстоятелството, че дружеството не е осъществявало облагаеми доставки с притежаваната от него яхта, жалбоподателят е представил същите в последното по делото заседание. Съдът е приел, че от заключението на вещото лице се установява, че фактурите, по които е отказан ДК, са свързани само с разходи във връзка с яхтата. която е свързана с неговата стопанска дейност, т.е. налице са облагаеми доставки. Настоящата инстанция счита решението за Административен съд гр. Варна за обосновано и правилно. Съдът правилно е приложил материалния закон и е постановил законосъобразен съдебен акт. В хода на съдебно-административното производство пред Административен съд - Варна (т.е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесния акт на администрацията и на обуславящите го такива), са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Спорът в производството по делото е дали жалбоподателят и ответник по касация е извършвал облагаеми доставки по издадените от него фактури, свързани с осъществяваната от него икономическа дейност или закупуването на яхтата е за лични нужди и фактурите обективират "привидни" сделки. Правилно първоинстанционният съд е приел, че единственото обстоятелство, поради което органът по приходите е приел, че събитията, посочени в предмета на фактурите, фактически не са извършени, е това, че същите не са намерили отражение в корабния дневник. Отбелязано е, че две от фактурите са вписани в корабния дневник, като е извел правилния извод, че липсата на вписване на някои събития в корабния дневник в конкретния случай, не може да обоснове липса на доставки на услугите посочени във фактурите, предвид наличието на останалите представени доказателства. Съдът е изследвал детайлно фактическата обстановка и аргументите на страните, като основателно е приел, че закупуването на яхтата е във връзка с осъществяваната от дружеството икономическа дейност, като фактурите, по които е отказан данъчен кредит са свързани само с разходи във връзка с яхтата. Изводите на решаващия съд се подкрепят и от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза и свидетелските показания. Процесните фактури удостоверяват осъществени облагаеми доставки, по които е начислен правомерно данък и които формират данъчен кредит за приспадане по смисъла на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, осмо отделение