Решение № 10417 от 6.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3702/2015 г.

Решение № 10417 от 6.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3702/2015 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Делото е на фаза втора касация. Образувано е по касационна жалба на "Елима - 10" ООД гр. София срещу решение № 7921 от 17.12.2014 г. по адм. дело № 325/2013 г. на АССГ. Върховният административен съд е отменил решение № 441/30.01.2012 г. по адм. дело № 4843/2011 г. на Административен съд - София град, I отделение, 10 състав, и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - София град. При новото разглеждане на делото АССГ е постановил обжалваното в настоящето производство решение, като е отхвърлил жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 23 - 1007701 от 08.02.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 733/04.05.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ"- София при ЦУ на НАП. В касационната жалба срещу това решение са изтъкнати доводи, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и на РА. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София, чрез юрисконсулт Кожухарова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е намерил, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган. Относно доставчика "Пураген 40" ЕООД (старо наименование "Геопан 08") съдът е изложил мотиви, с които е обосновал извода си за недоказаност на реалността на доставката въпреки събраните при повторното разглеждане на делото доказателства - СТЕ и други. По отношение на доставчиците "Сим Груп" ЕООД и "Ян Реал" ЕООД предвид предмета на доставката - родовоопределени вещи, първоинстанционният съд е приел, че предаване на стоките не се установява по делото. Налични са само фактури, които не съдържат изявления на страните по доставката за предаване, приемане, място и дата на такова. В мотивите към решението си първоинстанционният съд е споделил също така констатациите на органа по приходите, че по отношение на установените задължения по ЗКПО за 2008 г. не са представени първични счетоводни и търговски документи и писмени обяснения от задълженото лице, поради което не е доказано фактическото извършване на услугите и направените разходи от задълженото лице, документирани с процесните фактури. Предвид гореизложеното първоинстанционният съд е стигнал до извода, за неоснователност на жалбата на дружеството. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за липса на съдебна проверка от решаващия състав на административния акт на всички основания по чл. 146 от ГПК. Съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на РА, като обсъжда издаването му от компетентен орган в изискващата се форма и спазване на процесуалните и материалноправни разпоредби. Тези изисквания, които по същество съответстват на чл. 146 от АПК, са проверени и изложените в решението съображения за липса на нарушения в този аспект изпълняват предвиденото в закона. При постановяване на решението, съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, свързани с правния спор относно законосъобразността на РА. Неоснователни са и наведените доводи за необоснованост, поради необсъждане на относимите по спора факти. Съдът е мотивирал фактическите установявания, съобразно доказателствата, вкл. заключението на експертизата, преценено съобразно чл. 202 от ГПК, във връзка с всички доказателства. При неустановеност на кадровата и ресурсна обезпеченост на доставчика "Пураген 40" ЕООД и установеност на СМР от фактурирания вид на посочения обект, законосъобразно съдът е приел, че спорът между страните се концентрира върху въпроса дали спорните услуги са осъществени именно от издателя на процесните фактури. Правилно е преценено, че от представения договор и приемо-предавателен протокол не доказва по категоричен начин твърденията, че СМР по изграждането на коментираните обекти фактически са осъществени от "Пураген 40" ЕООД . Действително, в цитираните от касатора решения на СЕС е разяснено, че само по себе си неоткриването на доставчиците или липсата на доказателства за тяхната кадрова и материална обезпеченост не е достатъчно основание за непризнаване на данъчно предимство, а е необходимо въз основа на обективни данни да бъде доказано, че данъчно- задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че съответната сделка е белязана с измама. В този контекст съобразявайки разясненията на СЕС в Решението по дело С-18/13 следва да се приеме че като страна по сключения договор жалбоподателят би трябвало да знае, че не е получил реално фактурираните СМР от този доставчик, което изключва възможността поведението му да се квалифицира като добросъвестно. Достигайки до същия краен извод и приемайки, че с РА законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури, първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от релевираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Конкретни касационни оплаквания относно доставчиците "Сим Груп" ЕООД, "Ян Реал" ЕООД, както и по отношение на установените задължения по ЗКПО за 2008 г. не са направени. Съгласно чл. 218, ал. 1 АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. Касаторът не сочи други пороци на решението, но съгласно чл. 218, ал. 2 АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно. При извършената служебно проверка за валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо - постановено е от надлежен състав и не са налице процесуални пречки, които да го правят недопустимо. При събраните по делото доказателства решението е и правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид горното и по изложените от съдебния състав подробни съображения, съдебното решение е правилно и не е налице соченото в касационната жалба основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на същото. Разноски: С оглед на резултата по спора, на касатора не се дължат разноски по делото. На ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 992 лв. (деветстотин деветдесет и два лева). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Осмо отделение