Решение № 9991 от 20.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5468/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Водоканалстрой Костови ЕООД, подадена чрез адвокат П. Солинков, против Решение 345/30.03.2023 г., постановено по административно дело 1114/2022 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед 474/22.02.2022 г. на Заместник кмета по Строителство, инвестиции и регионално развитие на Община Бургас. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение поради възприети погрешни правни изводи от съдебния състав за законосъобразност на оспорената заповед, поради което се иска неговата отмяна, ведно със съответните последици. От ответната страна, Заместник кмета по Строителство, инвестиции и регионално развитие на Община Бургас е постъпил писмен отговор, изготвен от процесуален представител, с който се оспорва касационната жалба по съображения, които са в подкрепа на съдебното решение, с молба да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол е заповед, с която е наредено премахването на строеж Ремонтно-складова постройка с навес, находящ се в поземлен имот с идентификатор 07079.618.12 по КК на гр. Бургас, квалифициран от органа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - изграден без строителни книжа и непопадащ под приложното поле на § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства и предвид изслушаното заключение по съдебно-техническата експертиза, първостепенният съд правилно е установил относимите факти, след което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед и е отговорил на възраженията на оспорващия, част от които се поддържат и пред настоящата инстанция. Възприетите от съда правни изводи относно компетентност на административния орган, спазване на законоустановената форма и на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта, както и съответствието й с материалния закон, се споделят от касационния съд. Установено е, че изграденото на място съответства на строежа, описан в констативния акт и в заповедта, и представлява метална конструкция с 8 реда колони, греди и столици, едноскатен покрив, с фундамент на цялата постройка от стоманобетонова плоча, като са оформени 7 полета в план с размери 24,70 м. по 6,50 м. или 160,55 кв.м., с предназначение отдясно на ляво, поле 1 и 2 за навесгараж, поле 3 и 4 за навесинструментална, поле 5 и 6 за склад 1 и поле 7 за склад 2. Установено е също така, че процесната постройка има самостоятелна конструкция като строеж, който включва функционално свързани по предназначение навес гараж, навес инструментална и две складови помещения, тоест е налице конструктивна цялост на сградата. Въпреки известното несъответствие в застроената площ на строежа в обективното му състояние и тази, посочена от органа, същият е индивидуализиран в достатъчна степен като вид, конструкция и местоположение, в това число и чрез окомерна скица в съставения констативен акт, поради което не възниква съмнение за това коя е постройката, разпоредена за премахване. Не се спори по делото, че за процесния строеж не са издавани строителни книжа, поради което правилно е квалифициран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Предвид установения период на извършването му преди около 10 години според експертното заключение, тоест след 31.03.2001 г. и липсата на други доказателства за това обстоятелство, то правилно съдът е изключил търпимостта съгласно § 16 ПР ЗУТ или § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ. Отделен е въпросът, че дори и да бе изграден преди посочената дата, строежът като находящ в поземлен имот, за който липсва одобрен подробен устройствен план, предвиждащ застрояване, не би могъл да определен за търпим по смисъла на посочените разпоредби. С оглед на изложените мотиви, настоящият съд, счита, че съдебният акт е постановен при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, обоснован е, тъй като въз основа на правилно установените от съда факти са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи, както и не се установиха съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяната му. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,