Решение № 4983 от 21.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2097/2017 г.

Решение № 4983 от 21.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2097/2017 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Кристал 2010" ЕООД, ЕИК: *********, гр. В., ул. "Д-р Пискюлиев" № 48, ет. ..., ап. ..., представлявано от Р. Т. В., подадена чрез адвокат Вълчева против Решение № 2039/20.10.2016 г., постановено по административно дело № 1479/2016 г. по описа на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 031303427/03.02.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. В., потвърден с Решение № 127/23.05.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. В., относно установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. август и м. септември 2010 г. в размер на 14 609,29 лева главница и лихви за забава в размер на 5 043,09 лева в резултат на отказано право на данъчен кредит, както и задължения по ЗКПО за 2010 г. в размер на 7 304,64 лева главница и лихви за забава в размер на 2 135,24 лева в резултат на преобразуване на финансов резултат. Със съдебното решение, в полза на приходната администрация е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 12 624,84 лева. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се правните изводи, до които е достигнал съда за липса на реалност на спорните доставките и извършения от него анализ на събраните по делото доказателства. Твърди се, че съдът не е съобразил всички събрани по делото доказателства, които преценени в тяхната съвкупност водят до извода за наличие материалните предпоставки за признаване на ревизираното дружество на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, като неотносими към правния спор са обстоятелствата, свързани с транспортирането на стоките, което е било отговорност на доставчика. Иска се отмяна на съдебното решение, вместо което да се постанови друго, с което да се отмени ревизионния акт. Ответникът по касационната жалба - Директора на Дирекция "ОДОП" гр. В., чрез процесуалния си представител юрисконсулт Петракиева изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба, с молба оспореното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила, както и да се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на административния съд да бъде потвърдено. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. За да се произнесе по съществото на повдигнатия спор, Върховният административен съд съобрази следното от фактическа и правна страна: Предмет на повторното разглеждане на спора от Административен съд - В., след връщането му от касационната инстанция е ревизионния акт, с който в тежест на ревизираното дружество са определени задължения по ЗДДС, произтичащи от отказано право на приспадане на данъчен кредит по 5 броя фактури, издадени от "А. Д. Т." ЕООД, имащи за предмет различни видове платове, както и установения допълнително корпоративен данък в резултат на преобразуване на финансовия резултат по тези фактури. Съдът е възприел изводите на приходната администрация за липса на реалност на доставките, като се е позовал преди всичко на липсата на документи, установяващи транспортирането на стоките. Установено е, че в счетоводството на доставчика няма налични превозни документи, осчетоводени през периодите м. септември и м. октомври 2010 г., няма назначени лица по трудов или друг вид договор за водачи на МПС и няма осчетоводен разход за транспорт, осъществен от друг превозвач. Съдът е приел, че приемо-предавателните протоколи като частни свидетелстващи документи не обвързвали приходните органи и съда и не доказвали предаването на стоките, тъй като съдържали противоречиви данни, приел е също така, че представените инвойс фактури, ЧМР и митнически декларации на предходните доставчици на "А. Д. Т." ЕООД, не установяват идентичност между внесените от дружеството платове и процесните. Оспореното съдебно решение е обосновано и е постановено при правилно приложение на материалния закон, макар настоящата съдебна инстанция да не споделя част от доводите, мотивирали първоинстанционният съд да отхвърли жалбата против ревизионния акт. В хода на проведеното ревизионно и съдебно производство са установени следните факти: Между страните по доставката е сключен договор от 20.08.2010 г., по силата на който доставчикът "А. Д. Т." ЕООД се е задължил да достави на купувача "Кристал 2010" ЕООД платове, чието количество се определя по заявка на купувача. Договорено е транспортирането на стоките да се извършва от доставчика, като в цената на платовете е включен и техния транспорт. Доставчикът е разполагал със складово помещение в гр. С., наето под наем от друго търговско дружество. С цел установяване на произхода на стоките са представени инвойс фактури, ЧМР и митнически декларации, от които е видно, че "А. Д. Т." ЕООД е закупувало от турски дружества стоки от подобен вид. Съдът е приел, че не са представени доказателства за това дружеството - доставчик да е разполагало със стоките към момента на издаване на процесните фактури, тъй като освен на ревизираното лице е продавало платове и на други свои контрагенти. Не е установен и начинът на транспортиране на стоките, което е било отговорност на "А. Д. Т." ЕООД съгласно сключения договор, като неправилно съдът е акцентирал на това обстоятелство, както и на неустановената разполагаемост на доставчика със съответните количества и видове стоки. Постоянната практика на СЕС /така например Решение от 6 септември 2012 г. по дело С-324/11, както и Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11/ е основана на принципа, че добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. Непредставянето на доказателства за транспортиране на стоките и обезпеченост за изпълнение на доставката от страна на прекия доставчик, при наличието на данни за безспорно получени и заведени при получателя стоки, не следва да лишава последния от предоставеното му от закона право на данъчен кредит в размер на начисления ДДС. В случая обаче не е установено по безспорен начин именно реалното предаване на стоките в разпореждане на ревизираното дружество. Правилно представените приемо-предавателни протоколи са квалифицирани от съда като частни свидетелстващи документи, които с оглед разпоредбата на чл. 181 ГПК нямат достоверна дата и не се ползват с материална доказателствена сила, а верността на обективираните в тях данни следва да се преценява наред с всички останали доказателства по делото. В конкретния случай съдържанието на протоколите не съответства на самите фактури и приложените към тях касови бонове. На първо място е налице несъответствие в датите на доставките, като датите, посочени във фактурите, предхождат датите, отразени в протоколите. Това несъответствие е съществено, тъй като предмет на спорните доставки са родово-определени вещи, които преминават в разпореждане на получателя при тяхното отделяне от рода чрез предаването им. Именно на датата на която се твърди да се извършено това предаване се смята за настъпило данъчното събитие съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДДС, тоест процесните фактури, които са с по-ранна дата не отразяват реално осъществена към момента на издаването им доставка. Налице е несъответствие и относно мястото на доставката - доставчикът е разполагал със складово помещение в гр. С., в което е извършено плащането, видно от касовите бонове, съставени на датите на издаване на фактурите, докато съгласно приемо-предавателните протоколи като място на осъществяване на доставките е посочено гр. В., където е седалище на ревизираното дружество. На следващо място е налице несъответствие и относно мерните единици на стоките - в три от фактурите количеството на платовете са посочени в бройки, а в протоколите са индивидуализирани в метри или килограми. При първоначалното разглеждане на делото, вещото лице е заключило, че данните относно вида и количеството на материала, посочени във фактурите, съответстват на тези в протоколите, но от заключението му не става ясно как и защо е формиран този извод, при положение, че и без специални знания е очевидна разликата между посочените мерки. Освен това е установено, че стоките по две от фактурите са били продадени от ревизираното дружество на трето лице на дати, предхождащи датите, на които са му били предадени съгласно приемо-предавателните протоколи. Всички тези обстоятелства опровергават достоверността на фактите, отразени в приемо-предавателните протоколи, посредством които ревизираното дружество се е стремяло да докаже реалност на спорните доставки. С оглед на горните мотиви, законосъобразно и в съответствие със събраните по делото доказателства, съдът е приел, че не са доказани реално осъществени доставки, следователно данъкът по петте фактури, издадени от "А. Д. Т." ЕООД е неправомерно начислен, поради което на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС следва да се откаже право на данъчен кредит. Поради изложените съображения, които водят до извода за нереалност на стопанските операции, отразени в спорните фактури, съдът е приел за законосъобразен ревизионния акт и относно допълнително определените с него задължения по ЗКПО за 2010 г., произтичащи от преобразуване на финансовия резултат на дружеството чрез непризнаване на разходите по фактурите за данъчни цели, на основание чл. 10 ЗКПО. Воден от горните мотиви, настоящият съдебен състав счита, че съдебното решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата против ревизионния акт е правилно и законосъобразно, не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. С оспореното решение, в полза на приходната администрация е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 12 624,84 лева, която сума е неправилно изчислена, тъй като не съответства на материалния интерес по делото, който е 29 092,26 лева. Съобразно този размер, прилагайки разпоредбата на чл. 8, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото на Дирекция "ОДОП" гр. В. юрисконсултско възнаграждение е следвало да бъде в размер на 1 402,76 лева. Това обуславя отмяна на решението, в частта, с която "Кристал 2010" ЕООД е осъдено да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. разноски по делото в размера над 1 402,76 лева, и да се остави в сила относно присъдената сума в размера до 1 402,76 лева. При този изход на спора, в полза на приходната администрация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение и за настоящата съдебна инстанция, което изчислено съобразно отхвърлената част от жалбата против акта, на основание чл. 8, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и редуцирано съгласно чл. 9, ал. 3 от същата наредба, следва да е в размер на 1 052,07 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,