Решение № 14089 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10909/2017 г.

Решение № 14089 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10909/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет срещу решение № 9784 от 21.07.2017 г., постановено по адм. д. № 3588/2017 г. по описа на Върховния административен съд, VI отделение. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответницата - П. К. Г.-В., в отговор от 31.08.2017 г., моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решение № 9784 от 21.07.2017 г., постановено по адм. д. № 3588/2017 г., тричленният състав на Върховния административен съд, VI отделение е отменил решението на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по т. 13.1 от протокол № 9 от 28.02.2017 г., с което е оставено без уважение предложението на административния ръководител - Председател на Окръжен съд - Б., за повишаване на П. К. Г.-В. - съдия в Окръжен съд - Б., с ранг "съдия в АС", на място в по-горен ранг "съдия във ВКС и ВАС". Съдът е върнал преписката на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Прието е, че за жалбоподателката има изискуемите по чл. 234 ЗСВ най-малко три години, прослужени на съответната или приравнена длъжност, който срок е започнал да тече от датата 20.06.2007 г., на която е получила ранг "съдия в апелативен съд". Прослуженото време като съдия с ранг "съдия в апелативен съд" е с продължителност много повече от три години, съответно като съдия в районни съдилища до 29.09.2011 г., като командирован съдия в Окръжен съд - Б. до 7.03.2016 г. и от 8.03.2016 г. - като съдия в Окръжен съд - Б. Н. е извода, че към 28.02.2017 г. материалноправните условия по чл. 234 във връзка с чл. 233, ал. 1, т. 3 и чл. 235 ЗСВ за повишаване на съдията на място в по-горен ранг "съдия във ВКС и ВАС" и съответно възнаграждение, са били изпълнени, поради което оспореното решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет следва да бъде отменено, като издадено в нарушение на материалния закон. Правилно съдът е приел, че решението на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е издадено от компетентен орган и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Но решението на тричленния състав на Върховния административен съд е постановено при неправилно приложение на нормата на чл. 234 от Закона за съдебната власт. Същата, в редакцията й изм. ДВ, бр. 62 от 9.08.2016 г., в сила от 9.08.2016 г., изисква за повишаване на място в по-горен ранг и съответно възнаграждение на съдия, прокурор и следовател да са налице следните комулативно изброени предпоставки: получена положителна комплексна оценка от последното атестиране "много добра", прослужени на съответната или приравнена длъжност най-малко три години и наличие на необходимия съгласно чл. 164 юридически стаж за заемане на длъжността, съответстваща на по-високия ранг. В мотивите към решението по т. 13.1 на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по протокол № 9 от 28.02.2017 г. е прието, че исканото повишение следва да бъде оставено без уважение, тъй като по отношение на съдия П. К. Г.-В., не е налице една от предпоставките на чл. 234 ЗСВ, а именно прослужени най-малко три години на съответната или приравнена длъжност. В тази връзка предметът на спора по първоначалното дело се е свеждал само до наличието или липсата на цитираната предпоставка. От приложените към административната преписка персонални данни за магистрат и част I "Кадрова справка" от Единен формуляр за атестиране на съдии, прокурори и следователи и на административни ръководители и заместници на административни ръководители се установява, че с решение по т. 8.39 от протокол № 7 от заседанието на ВСС, проведено на 4.02.2016 г., П. К. Г.-В. е повишена в длъжност "съдия в Окръжен съд - Б.", на основание чл. 160 във връзка с чл. 193, ал. 3 ЗСВ, както и че е встъпила на тази длъжност на 8.03.2016 г. Това е длъжността, която жалбоподателката по първоначалното дело е заемала и към момента на постановяване на оспореното решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет - 28.02.2017 г. Цитираните писмени доказателства сочат също така, че Г.-В. никога не е заемала длъжността "съдия в апелативен съд". Същата само е притежавала такъв ранг. Към 28.02.2017 г. тя не е заемала и длъжността "съдия в районен съд", при който случай би могла да се възползва от отпадналото ограничение за повишаване на място до два по-горни ранга включително. Нормата на 234 ЗСВ, в частта й "съответната или приравнена длъжност", следва да се тълкува и прилага съвместно с разпоредбите на чл. 163 от Закона за съдебната власт, които изрично изброяват съдийските, прокурорските и следователските длъжности. Г.-В. заема длъжност по чл. 163, т. 3 ЗСВ - "съдия в окръжен съд". След като в чл. 234 ЗСВ е посочено, че от значение е заеманата длъжност, а не ранга, то съвместното тълкуване на чл. 234 във връзка с чл. 235 ЗСВ, което е приложил тричленния състав на Върховния административен съд, е неправилно. В тази връзка допълнителни аргументи, освен от категоричните разпоредби на 163 ЗСВ, могат да бъдат почерпени и от нормите на чл. 160 и чл. 161, ал. 1-4 ЗСВ. Съгласно цитираните, магистратът се назначава на длъжност, встъпва в длъжност и след това започва изпълнение на служебните си задължения в съответния орган на съдебната власт, в който заема длъжността. Текстът на чл. 235 ЗСВ, който регламентира, че повишаването на място се извършва съобразно ранговете на съдия, прокурор и следовател е във връзка с чл. 233 ЗСВ, определящ възходящите рангове. Наличието на ранг не е сред предпоставките по чл. 234 ЗСВ, както като заемана длъжност, така и като приравнена. Това е така, тъй като притежавания ранг не е длъжност по смисъла на чл. 163 ЗСВ. Когато магистратът има по-висок ранг от този за заеманата длъжност, той не работи (правораздава) реално в по-високия по степен съд. Без правно значение, с оглед нормата на чл. 234 ЗСВ, е и командироването в по-горен по степен орган на съдебната власт. От разпоредбите на чл. 227, ал. 1, 2, 4, 5 и 7 ЗСВ се налагат изводите, че в периода на командироването магистратът, в случая съдията, продължава да е назначен на основната длъжност в по-ниския по степен съд, като от този съд получава по-високо възнаграждение за ранг и по-горестоящата длъжност, без да е назначен на нея, независимо че осъществява правораздавателна дейност в по-горестоящия съд по силата на заповедта за командироване. Последното има временен характер и се извършва при възникнала служебна необходимост. Стигайки до различни правни изводи, тричленният състав на Върховния административен съд е постановил неправилно решение, което като противоречащо на материалния закон, следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, което позволява на касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора. Изложените в тези мотиви съображения налагат извод, че решението на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е издадено при правилно приложение на материалноправните разпоредби, поради което подадената срещу него жалба е неоснователна. Страните по делото не са поискали присъждане на разноски. Ето защо, съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, Втора колегия,