Решение № 3276 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5300/2011 г.

Решение № 3276 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5300/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК, във вр. чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Ива Николаева Димитрова, чрез пълномощник адвокат Нина Иванова, против Решение № 518/02.03.2011 г. на Административен съд Варна, Първо отделение, шести състав, постановено по адм. д. № 4125 по описа за 2010 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата и срещу Ревизионен акт (РА) № 180800738/31.03.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП, гр. Русе, потвърден в обжалваната част с Решение № 260/25.05.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ", гр. Варна при ЦУ на НАП. Пред касационната инстанция е представен препис - извлечение от акт за смърт на касационния жалбоподател и като страна е конституиран нейният наследник Вилиана Димитрова Денева, представлявана от законен представител Димитър Денев Димитров. В касационната жалба се сочат отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Жалбоподателката не е получила обективно цялата сума за продажбата, а само сумата от 29 000 евра, а останалия размер е следвало да получи след отпускане кредит на купувача, както е отбелязано в НА.. Купувачът е получил кредит във връзка със закупуване на жилището но не и е заплатил уговорената сума. Съгласно разпоредбите на ЗОДФЛ /отм./ на облагане подлежат само реално получени доходи, а не бъдещи вземания. РА е нищожен, в частта на определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./, поради наличие на влязъл в сила данъчен акт за процесния период - Протокол № 1800010266 от 25.04.2006 г. Процесната ревизия е възложена от некомпетентен орган. По съображения, изложени в касационната жалба и поддържани в съдебно заседание адв. Иванова пледирал за отмяна на решението, отмяна на РА и присъждане на разноските по делото. Ответникът - директор на Дирекция "ОУИ", гр. Варна при ЦУ на НАП не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Делото е разглеждано за втори път пред Административен съд град Варна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел следното: По допустимостта на жалбата и валидността на административния акт не следва да се произнася в това производство, тъй като същите са били предмет на проверка в предходно производство и в касационното производство по проверка на отмененото решение. Предмет на контрол пред съда е подадена жалба от Ива Димитрова срещу РА № 180800738/31.03.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП, гр. Русе, потвърден в обжалваната част с Решение № 260/25.05.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ", гр. Варна при ЦУ на НАП издаден по реда на чл. 119 от ДОПК. При извършената ревизия на жалбоподателката са установени задължения по ЗОДФЛ /отм./ за 2005 г. в размер на 19 659,30 лева главница и 8 239,04 лв. лихва. За да издаде процесния акт органът по приходите е констатирал, че Димитрова през 2005 г. е реализирала доход в размер на 81 553,77 лева, представляващ разликата между продажната цена на недвижим имот по НА № 46/13.12.2005 г. левовата равностойност на 69 000евро и актуализираната цена на придобиване в размер на 53 398,50 лева/ данъчната оценка на имота закупен с нот. акт 126/23.11.2005 г. Сумата представлява облагаем доход по чл. 14, вр. чл. 12 от ЗОДФЛ /отм./. Определил е данъчната основа за доходите на лицето за 2005 г. в размер на 94 844,27 лева, в който са включени данъчната основа от трудови правоотношения в размер на 13 290 лв. и данъчната основа от продажбата на недвижим имот в размер на 81 553,77 лева. Констатациите на органът по приходите са правилни и в съответствие с разпоредбите на закона Ревизираното лице е реализирало за 2005 г. приход от продажба на недвижим имот в размер на 81 553,77 лева. Ето защо правилно е определена данъчната основа за доходите на лицето за 2005 г. в размер на 94 844,27 лева. Поради изложеното правилно е определено годишно данъчно задължение на ревизираното лице в размер на 22 222,60 лева. Налице данък за довнасяне в размер на 19 659,30 лв., след приспадане на внесения данък в размер на 2 563,30 лв. и съответните лихви. Решението е необосновано и материално незаконосъобразно. Настоящата касационна инстанция намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд по отношение на определения за облагане доход на ревизираното лице. Няма спор по отношение на обстоятелството, че през 2005 г. жалбоподателката е закупила недвижим имот в град София с нот. акт. № 126/23.11.2005 г. за сумата от 52 466 лева. През същата година с нотариален акт № 46/13.12.2005 г. е продала имота за сумата от 69 000 евро на лицето Георги Димитров. Спорен се явява въпросът каква е реалната цена получена от Димитрова по тази сделка. В нотариален акт № 46/13.12.2005 г., който не е оспорен по делото и който е основание на Димитрова да бъдат определени допълнителни данъчни задължения, е записано, че към момента на продажбата - 13.12.2005 г. жалбоподателката е получила от купувача Георги Димитров сумата от 29 000 евра. Остатъкът от 40 000 евро е следвало да бъде заплатен впоследствие, след отпускане на банков кредит на купувача. От цитирания нотариален акт, както и от представеното по делото извлечение от банкова сметка на Димитрова в ЦКБ е видно, че е получила сумата от 29 000 евро. Към делото няма приложени доказателства жалбоподателката да е получавала друг доход от продажбата на недвижим имот през 2005 г. Няма и данни до края на процесната 2005 г. да е осъществено плащане на остатъка от продажната цена. Нотариалния акт не е бил оспорен по делото и доколкото последния е официален документ, докато не бъде надлежно оспорен се ползва с предоставената му от закона доказателствена сила. Органите по приходите не са оспорили акта и следователно няма основание да се счита, че към момента на продажбата жалбоподателката е получила сума по-голяма от посочената в него - 29 000 евро. Твърдението на органа по приходите за извършено такова плащане не е подкрепено с никакви доказателства. Съгласно ЗОДФЛ на облагане с данък подлежат реално получени доходи, а не бъдещи вземания. Ето защо следва да се приеме, че неправилно ревизиращите са определили като получен от жалбоподателката доход от тази продажба в размер на 81 553,77 лева, а не реално получената от нея сума в размер на 29 000 евро, което е довело до неправилно определяне на данъчната основа и корекция на данъчните задължения. Следва да се посочи, че производството при издаване на РА е по реда на чл. 119 от ДОПК, а не по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, поради което не в тежест на жалбоподателя, а в тежест на ревизиращия орган е да докаже фактическите констатации в акта. По отношение на наведените от жалбоподателя доводи за нищожност на РА настоящата инстанция намира същите за неоснователни. Този въпрос е разрешен с влязло в сила решение на ВАС № 15464/15.12.2010 г. по адм. дело № 9865/2010 г. Водим от гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно постановено и като такова следва да бъде отменено. При решаване на спора по същество касационният съд по изложените по-горе съображения, намира ревизионния акт за необоснован и незаконосъобразен, поради което го отменя. При този изход на спора решението следва да се отмени изцяло в частта му за разноските. В полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за цялото производство в размер на 2360 лева, от които: адвокатски хонорар в размер на 2100 лева, 200 лева за възнаграждение на вещо лице, 55 лв. за внесени ДТ и 5 лв. за издадено съдебно удостоверение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2-ро и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,