Решение № 6062 от 20.6.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Л. Минева - Бакалова от гр. Стара Загора срещу решение 424 от 23.11.2021 г., постановено по адм. д. 551/2021 г. по описа на Административен съд Стара Загора, в частта му, в която изцяло е отхвърлен предявеният от нея на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ частичен иск в размер на 1000 лв / като част от сумата от 10 000 лв/ срещу община Стара Загора, представляващ обезщетение за неимуществени вреди , претърпени в периода от 16.10.2018г. до 23.01.2020г. от обявеното за нищожно Решение 1808 по Протокол 36 от проведено на 27.09.2018г. заседание на Общински съвет- Стара Загора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане Касационната жалбоподателка твърди неправилност на съдебното решение в отхвърлителния му диспозитив на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението в тази част да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да осъди община Стара Загора да заплати на ищцата пълния размер на претендираната сума. Редовно призована за съдебно заседание, касаторката, Л. Минева - Бакалова, не се явява. Представлява се от адв. Ст.Стойчев, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната част по съображения, подробно изложени устно и в депозирана по делото молба, имаща характера на писмена защита. Ответникът, община Стара Загора, не се представлява. От процесуалния му представител по делото е депозирано писмено становище с развити в него доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение в обжалваната част е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Стара Загора е осъдил община Стара Загора да заплати на Л. Минева- Бакалова от гр. Стара Загора сумата от 500 /петстотин/ лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 11.07.2019г. до 17.05.2021г. от отменено като незаконосъобразно Решение 2349/27.06.2019г. на Общински съвет Стара Загора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.09.2021г. до окончателното й изплащане и е отхвърлил претенцията на Л. Минева- Бакалова срещу същия ответник за присъждане на сумата от 1000 лв / частичен иск от общо 10 000 лв/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди , претърпени в периода от 16.10.2018г. до 23.01.2020г. от обявеното за нищожно Решение 1808 по Протокол 36 от проведено на 27.09.2018г. заседание на Общински съвет- Стара Загора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. Решението е обжалвано само в отхвърлителния му диспозитив, поради което в осъдителната му част същото е влязло в сила. За да отхвърли изцяло предявения частичен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 16.10.2018г. до 23.01.2020г. от обявеното за нищожно Решение 1808 по Протокол 36 от проведено на 27.09.2018г. заседание на Общински съвет- Стара Загора, ведно със законните последици, АС-Стара Загора е приел, че, макар да е налице първата от кумулативно изискуемите по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на общината за вреди по чл.1 , ал.1 от ЗОДОВ обявен за нищожен акт на органа на местно самоуправление, не се установява осъществяването на другите предпоставки - не се доказва реалното настъпване на твърдените неимуществени вреди, както и наличието на причинно-следствена връзка между евентуално твърдените вреди и нищожното решение на общинския съвет. Изхождайки от характера и съдържанието на решението на ОбС-Стара Загора - издаване на разрешение за изработване на проект за ПУП- изменение на План за регулация и План за застрояване на територията на парк/квартал Бедечка, съдът е заключил, че това решение обективно не би могло да причини твърдените от ищцата неимуществени вреди, доколкото самото издаване на разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП още не гарантира приемане на такова изменение, а още по-малко би могло да се твърди, че бъдещото изменение на ПУП ще увреди правната сфера на ищцата. Отделно от гореизложеното съдът е стигнал до извода за недоказаност на тази искова претенция и на базата на събраните по делото гласни доказателства. Решението в обжалваната му част е правилно. Същото не страда от нито един от визираните в касационната жалба пороци. Видно от показанията на разпитаните по делото две свидетелки, твърдените от ищцата негативни емоции- стрес,паник атаки,чувство на възмущение и отчаяние, страх за себе си и за децата й и др., ищцата е преживяла от решението на общинския съвет, с което се утвърждава ПУП- план за изменение на ПР и ПЗ за кв.Бедечка, с който се махат границите на нейните земи и тя остана на практика без земята , за която се бореше / св.Недялкова/; нещата особено се влошиха през 2019г., когато тя дойде при мен много разстроена и гневна, цялата трепереща ими съобщи, че нейният имот остава без граници и ще бъде обединен в някакво голямо УПИ /св.Петрова/. Свидетелските показания установяват реално настъпване на неимуществени вреди за ищцата от вида на твърдените от нея, както и причинно-следствена връзка на тези вреди , единствено с Решение 2349/27.06.2019г. на ОбС Стара Загора, с което е одобрен ПУП за изменение на ПР и ПЗ за кв.Бедечка, Стара Загора, но не и с Решение 1808/27.09.2018 на същия общински съвет, както правилно е приел и първостепенният административен съд. Реалното настъпване на вредите и наличието на причинно-следствена връзка между тях и решение 1808/27.09.2018г. не се доказва и от твърдяното от процесуалния представител на касатора частично съвпадане на периода , за който тези вреди се претендират, с периода на признатите за доказани със същото съдебно решение вреди от решение 2349/27.06.2019г. на ОбС Стара Загора . Уважаването на искова претенция за вреди, настъпили от един отменен като незаконосъобразен административен акт, не съставлява доказателство за настъпването на вреди, претендирани от друг незаконосъобразен административен акт, дори когато част от периода, за който вредите от двата отделни акта се претендират, се припокрива . Настоящият състав на ВАС, трето отделение споделя изцяло развитите от административния съд в мотивите на обжалваното съдебно решение доводи за неоснователност на исковата претенция за неимуществени вреди от обявеното за нищожно Решение 1808/27.09.2018 на ОбС- Стара Загора , включително и поради характера на нищожното решение на Общинския съвет, от което се претендират вредите, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях съгласно правомощието си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК. С оглед гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правило в атакуваните му част следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационната жалбоподателка Л. Минева - Бакалова за присъждане на разноски пред настоящата инстанция е неоснователно. Разноски в полза на ответника също не се дължат, доколкото такива не са поискани в рамките на касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение