Решение № 8919 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4336/2010 г.

Решение № 8919 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4336/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Рушен Мехмед Риза срещу Решение № 926 от 25.01.2010 г. по адм. дело № 15735/2009 г. на Върховния административен съд, пето отделение. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - председателят на комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика към Народното събрание, е представил писмено становище, с което поддържа, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и счита, че следва да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, намери, че касационната жалба е подадена в законния срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение тричленният състав, на основание чл. 43а, ал. 2 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси е наложил на Рушен Мехмед Риза глоба в размер на 1000 лв. за извършено административно нарушение по чл. 34, ал. 1 от ЗПРКИ. Съдът е приел за установено, че жалбоподателят, в качеството си на народен представител, не е изпълнил задължението си да подаде декларации по чл. 12, т. 1 и 2 от ЗПРКИ в законния срок - седемдневен от избирането или назначаването му, който е изтекъл на 21.10.2009 г. Декларациите са подадени на 11.11.2009 г. Съгласно правилото на чл. 34 от закона в този случай на лицето, заемащо публична длъжност, каквато е безспорно тази на жалбоподателя, се налага административно наказание глоба в размер от 1000 лв. до 3000 лв. Съдът, като се е съобразил тежестта на нарушението, е приел, че санкцията следва да бъде определена в минимален размер, а именно - 1000 лв. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че са налице основанията по чл. 9, ал. 2 от НК , във връзка с чл. 11 от ЗАНН, за освобождаването му от административнонаказателна отговорност поради малозначителност на деянието. Излага доводи, че в качеството си на чл. на Комисията за установяване на имущество, придобито по престъпен начин, вече е бил подал необходимите декларации по чл. 12, т. 1 и 2 от ЗПРКИ в срок, след което не са настъпили нови обстоятелства, подлежащи на деклариране. Поради това касаторът не е възприел наличие на задължение за повторно изпълнение на законовото изискване. При тези доводи моли да се отмени обжалваното решение и се постанови друго, с което да се отхвърли искането в доклада на председателя на КБККИПЕ към НС за ангажиране на административнонаказателната му отговорност и налагане на административно наказание. Настоящият петчленен състав, като взе предвид релевантните фактически и правни обстоятелства, намери, че касационната жалба е неоснователна. При решаване на спора съдът е приложил правилно материалния закон. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗПРКИ задължава лицата да подадат декларация по чл. 12, т. 1 и 2 в седемдневен срок от избирането, респ. назначаването на публична длъжност. В закона не е предвидено изключение от правилото поради подаване на такава декларация при предходно избиране или назначение на длъжност от категориите по чл. 3, поради което с факта на избирането на касатора като народен представител за него безусловно е възникнало задължението по чл. 14, ал. 1 от ЗПРКИ. По делото не са представени доказателства, изключващи отговорността на жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК е неотносима към казуса, както и тази по чл. 28 от ЗАНН, тъй като административното нарушение е формално и при осъществяване на признаците му законодателят е предвидил налагане на санкция в посочените рамки - от 1000 лв. до 3000 лв. Поради това, при осъществяване на фактическия състав на неизпълнение на задължението чл. 14, ал. 1 от ЗПРКИ съдът разполага с правомощието да прецени релевантните обстоятелства за отговорността на лицето и да наложи санкция в границите, определени в нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗПРКИ, но не и да освободи нарушителя от административнонаказателна отговорност поради малозначителност на деянието по см. на чл. 28 от ЗАНН. При решаване на въпроса за отговорността на жалбоподателя тричленният състав е отчел всички правнозначими факти и правилно е определил санкция в минималния размер, предвиден в закона. Предвид изложеното, решението е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,