Решение № 10156 от 10.11.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационна жалба на Началник отдел Оперативни дейности Пловдив при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника юрк. С. Ангелиева, срещу Решение 2452/14.12.2021 г., постановено по адм. дело 2151/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което по жалба на Нюпак ЕООД е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) ФК-274-0005785/20.07.2021 г., издадена от Началник отдел Оперативни дейности Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подробно изложение оспорва решаващия извод на съда, според който процесната Заповед за налагане на ПАМ е издадена в нарушение на материалните разпоредби. Счита, че в конкретният случай не е доказана хипотезата на чл.186а ЗДДС. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу Заповедта за налагане на ПАМ. Претендира присъждане на сторените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът - Нюпак ЕООД, чрез писмен отговор, подаден от адв. Н. Апрахамова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение и за присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Пловдив е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) ФК-274-0005785/20.07.2021 г., издадена от Началник отдел Оперативни дейности Пловдив при ЦУ на НАП, с която на Нюпак ЕООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект склад, находящ се в [населено място], община Марица, бивш [заличен текст], стопанисван от дружеството, и забрана за достъп до него за 14 (четиринадесет) дни за извършено нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а във вр. с чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. Като фактическо основание за издаване на заповедта е послужила осъществена проверка в търговския обект на 15.07.2021 г., при която от приходните органи е открита сума от 549 лв. В заповедта е отразено, че откритата сума от 549 лв. се дължи на неиздаване на касов бон от продажба на 12 кутии кафе капсули блу крема и 6 кутии кафе на капсули Лаваца блу експресо интензо. За установените факти и обстоятелства е съставен Протокол за извършена проверка на основание чл. 50 от ДОПК, подписан без възражения от управителя на дружеството. При така установената фактическа обстановка и след извършена дължима проверка на административния акт съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, съдът е формирал извод за незаконосъобразност на заповедта, тъй като макар нарушението да е безспорно извършено в конкретния случай са налице фактическите основания за приложението на разпоредбата на чл.186а от ЗДДС, изключваща налагането на ПАМ при първо нарушение. Така постановеното е правилно. Неправилно първоинстанционният съд не е съобразил, че извършеното нарушение, във връзка с което е наложена ПАМ и е съставен АУАН, е преустановено още в деня на проверката на 15.07.2021 г., видно от приложената към жалбата фактура 0000033780 от 15.07.2021г. и фискален касов бон за сумата в размер 549лв., открита от приходните органи при проверката. При тези данни издадената заповед за налагане на ПАМ се явява материално незаконосъобразна, тъй като ПАМ не може да постигне нито една от регламентираните в чл.22 ЗАНН цели предотвратяване и преустановяване на административните нарушения; предотвратяване и преустановяване на вредните последици от тях, а прилагането на административна принуда след като административното нарушение е преустановено е в противоречие с принципа за съразмерност, регламентиран в чл.6, ал.2 АПК. Независимо от неправилността на тези фактически и правни изводи, решението за отмяна на принудителната административна мярка е правилно като краен резултат, тъй като са правилни правните съображения на първоинстанционния съд, според които в конкретния случай са налице фактическите основания за приложението на разпоредбата на чл.186а от ЗДДС, изключваща налагането на ПАМ при първо нарушение. Съгласно чл.186а от ЗДДС независимо от предвидената глоба или имуществена санкция, принудителната административна мярка по чл. 186 не се прилага на лице по чл. 118, ал. 18, което за първи път не издаде съответен документ за продажба по чл. 118, при условие че за управление на продажбите е избрало и използва само софтуер, включен в списъка по чл.118, ал.16 от ЗДДС. Съгласно чл.118, ал.16 ЗДДС Националната агенция за приходите създава и поддържа публичен електронен списък на софтуерите за управление на продажби в търговските обекти, за които са декларирани данни и обстоятелства по ал. 14, достъпен на интернет страницата на Националната агенция за приходите. Редът за вписване и заличаване от списъка, както и неговото съдържание се определят с наредбата по ал. 4. В случая от представените по делото писмени доказателства, вкл. СТЕ, кредитирана изцяло от съда се установява, че Нюпак ЕООД използва инсталиран софтуер GenSoft с точно наименование MONEY WORKS N18, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18/2006 и е в списъка по чл.118, ал.6 от ЗДДС, който е включен дистанционно на 20.10.2019 г. В склада, стопанисван от Нюпак ЕООД има въведен софтуер за управление на продажбите в търговския обект /СУПТО/ " MONEY WORKS N18", който е свързан с ЕКАФП, марка "ДАТЕКС", модел DP - 150, със сериен DT831465 и индивидуален на ФП 02831465. При тези данни правилно е приел съда, че - жалбоподател се явява лице по чл.118, ал.18 ЗДДС, за което е налице задължение за регистриране и отчитане на продажбите чрез издаване на фискален бон и желае да ползва софтуер за управление на продажбите в търговски обект, може да избере за управлението на продажбите да използва в търговски обект софтуер, включен в списъка по ал. 16. Редът за избор и отказ от него, изискванията към лицата, избрали да ползват такъв софтуер, към производителите/разпространителите му и към софтуера се определят с наредбата по ал. 4. В търговски обект, в който лицето е избрало да ползва софтуер, включен в списъка по ал. 16, за управление на продажбите е длъжно да ползва само този софтуер, както в настоящия случай. Предвид изложеното, решаващият извод на административния съд за незаконосъобразност на обжалваната пред него заповед е обоснован и в съответствие с материалния закон, поради което решението му не е засегнато от обоснованите в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По разноските: При този изход на спора, разноски за касационното производство се дължат на дружеството ответник по касация в размер на 600 лв., представляващи възнаграждение за адвокат за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,