Решение № 17105 от 23.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2625/2011 г.

Решение № 17105 от 23.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2625/2011 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 90 от 7.01.2011 г., постановено по адм. д. № 3629/10 г. Административен съд - София град, първо отделение, 8 -ми състав, е отменил заповед № ЧР - 65 от 26.04.2010 г. на главния директор на Главна дирекция "Охрана", с която е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на държавен служител Светослав Емилов Димитров и е прекратено служебното му правоотношение, като е осъдил главния директор на Главна дирекция "Охрана" към Министерство на правосъдието да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 310 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Иван Йорданов Зашев, в качеството му на пълномощника главния директор на Главна дирекция "Охрана" към Министерство на правосъдието. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - София град е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град с произтичащите от това законни последици. Ответникът по касационната жалба Светослав Емилов Димитров чрез своите процесуални представители взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена, като решението бъде отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си административният съд е отменил заповед № ЧР - 65 от 26.04.2010 г. на главния директор на Главна дирекция "Охрана", с която е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на държавен служител Светослав Емилов Димитров и е прекратено служебното му правоотношение. На стр. 2 и 3 от решението съдът е описал много подробно установената фактическа обстановка по издаване на оспорената заповед, след което е престъпил към изграждане на своите правни изводи. В тази насока е прието, че тя е издадена от компетентен орган - чл. 228, т. 2 във вр. с чл. 186, ал. 1 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма, има предвиденото в чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР съдържание, като при издаването й административният орган не е допуснал нарушение на административно-производствените правила. Съдът е намерил за неоснователно възражението на жалбоподателя за допуснато нарушение на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, тъй като нормата предвижда алтернативно възможност наказващия орган или да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения, каквито в случая са представени. На стр. 5 от решение, отгоре, е изписано, че оспореният административен акт е законосъобразен, а сезиращата молба до съда - основателна. Изписано е още, че страните не спорят за факти, като е безспорно, че в деня на инцидента - 27.02.2010 г. служителят не е бил на работа. Административният съд е изложил мотиви, че описаната правна рамка на нарушението следва да бъде разгледана в светлината на Тълкувателно постановление № 3 от 7.06.2007 г. на ВАС по т. д. № 4/2007 г., като е възпроизвел същото и е направил извод, че за да бъде едно нарушение уронващо престижа на службата, то следва да е от такова естество, че да засяга авторитета на институцията сериозно, като се отрази негативно и върху останалите работещи в нея и на нейното място в обществото. Изграден е извод, че от събраните в хода на дисциплинарното и съдебното производство доказателства не може да се направи извод, че служителят е извършил такова съществено нарушение на Етичния кодекс и посочените разпоредби, от които да е засегнат сериозно престижа на службата му, като дори напротив спрямо същия липсват данни да е имал поведение, което да го характеризира като двигател на станалия на 27.02.2010 г. На база на това е направен извод, че следва да се уважи жалбата и издадената заповед за дисциплинарно уволнение отменена. Решението на административния съд е неправилно поради допуснато съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 236, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. От данните по делото е видно, че като основание за издаване на оспорената заповед е посочено това, че служителят Светослав Емилов Димитров на 27.02.2010 г. пред кметството на с. Софрониево, Обл. Враца, е влез участие в скандална проява, като със своя приятел са нанесли побой на 20-годишния Деян Андрианов Попов, на който е причинено временно разстройство на здравето, като с тези си действия е нарушил чл. 8, 31 и 32 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция"Изпълнение на наказанията" и Главна дирекция "Охрана", което съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. В мотивите на заповедта е посочено, че тези констатации са на база на изготвена справка рег. № 2644/12.04.2010 г. на дисциплинарно разследващ орган. В мотивите на съдебното решение е отбелязано, че по делото няма спор за факти, но това не отговаря на обективната действителност, тъй като от самата жалба до административния съд е видно, че жалбоподателят е отрича участието си в побоя. На практика административният съд не е дал ясен и категоричен отговор на въпроса извършено ли е деяние служителя, което покрива признаците на дисциплинарно нарушение. Не са изложени никакви мотиви на кои от събраните доказателства съдът дава вяра и на кои не, като се има предвид наличието на противоречие между показанията и обясненията на свидетелите. Не е направена и обосновка защо съдът не възприема констатациите на дисциплинарно-разследващия орган, които са послужи като фактическо основание за издаване на обжалваната. Допуснатите нарушения са съществени, тъй като липсата на решаващи мотиви по основния спор по делото лишава касационната инстанция от възможността да провери на правилността на съдебното решение. Това обуславя необходимостта от отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,