Решение № 7003 от 13.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3773/2015 г.

Решение № 7003 от 13.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3773/2015 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Д. Г. А. от [населено място] против решение № 756 от 12.02.2015 г., постановено по адм. д № 7725 по описа за 2012 г. на Административен съд - С. град. Р. се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на исковата претенция в пълен размер. Ответникът - Министерски съвет на Р. Б. оспорва основателността на касационната жалба Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд -софия град е отхвърлил иска на Д. Г. А. от [населено място] с правно основание чл. 203-207 от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, срещу Министерския съвет на Р. Б. за обезщетение в размер на 106 429 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 26.03.2010 г., до окончателното изплащане на сумата, в резултат на незаконосъобразността на Решение № 172/26.03.2010 г. и Решение № 559/29.07.2010 г. на МС и извършените въз основа на тях фактически действия по завземане и застрояване на 334 кв. м. от имот пл. № 1355, кад. лист 702, за изграждане на обект "Път II - Софийски околовръстен път - южна дъга". Съдът е приел, че искът е недоказан по основание, липсва причинно-следствена връзка между юридическите факти от които се извежда правото на обезщетение и характера на претендираните вреди. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил релевантните за спора факти, като е приел от фактическа страна, че с Решение № 172/26.03.2010 г. на МС, № 100 от приложението към т. 1 на акта, са отчуждени за държавна нужда (изграждане на обект "Път II - Софийски околовръстен път - южна дъга") 334 кв. м. от имот пл. № 1355, кад. лист 702, и за тази площ е определен посочения в решението размер на обезщетение По жалба на ищеца против решението в частта относно обезщетението, Върховният административен съд се е произнесъл с Решение № 267/10.01.2011 г. по адм. дело № 5872/2010 г., изменящо акта на МС с увеличаване на размера на дължимото парично обезщетение. МС е приел Решение № 559/29.07.2010 г., с което е изменил предходното си решение, заличавайки имота от списъка на подлежащите на отчуждаване, като на основание чл. 239, т. 3 от АПК е поискана отмяната на съдебния акт по адм. дело № 5872/2010 г. Петчленен състав на ВАС е постановил Решение № 8287/13.06.2011 г. за отмяна на влязлото в сила решение и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Образувано е адм. дело 7863/2011 г., производството по което е приключило с влязло в сила Определение № 13379/19.10.2011 г. на ВАС, с което жалбата на ищеца срещу Решение № 172/26.03.2010 г. на МС е оставена без разглеждане - тричленният състав е приел, че актът за отчуждаване на имота е отменен с Решение № 559/29.07.2010 г. на МС, влязло в сила като необжалвано, и съответно при липсата на отчуждаване оспорването на размера на обезщетението за имота е недопустимо. В хода на производството по делото е било установено, че имотът, предмет на отчуждаване е бил завзет и отчуждителното мероприятие е било изпълнено. С оглед на така установената фактическа обстановка съдът обосновано е приел, че искът, основаващ се твърдение за незаконосъобразно завземане на имота и изпълнение на отчуждителното мероприятие, е неоснователен. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съдът е анализирал правните последици на Решение № 559/29.07.2010 г., с което е оттеглен актът за отчуждаване - Решение № 172/26.03.2010 г. и е достигнал до правилен извод, че с оттеглянето на Решение № 172/26.03.2010 г. са заличени последиците на отчуждаването и съответно е отпаднала предпоставката за обезщетяване. В случая по делото не се твърдят и не се установяват незаконосъобразни административни актове и действия във връзка с отчуждаването. Законът за държавната собственост в редакцията му към датата на приемане на двете решения на МС не съдържа специална хипотеза на обезщетяване във връзка с въвод във владение по повод отмяна на отчуждаването, каквато е приета впоследствие с нормата на чл. 39б, ал. 9 ЗДС. По тази причина защитата на собствеността в общия случай за физическите и юридическите лица следва да се извършва по гражданскоправен ред пред общия съд. Правилна е преценката за липса на незаконосъборазност на действията на администрацията по отношение на ищеца и за неоснователност на исковата претенция, предявена по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Решението на Административен съд - С. град следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд