Решение № 2383 от 20.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12557/2008 г.
ВАСПетчленен състав20.02.2009 г.докладчик Виолета Главинова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 8036/1.07.2008 г. по адм. д. № 1985/2008 г. на ВАС, седмо отделение. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2383 от 20.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12557/2008 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита от дискриминация против решение № 8036/1.07.2008 г. по адм. д. № 1985/2008 г. на ВАС, седмо отделение. Жалбоподателят излага подробни доводи за материална незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт, моли за отмяната му, като спорът бъде решен по същество, и бъде оставено в сила решение № 5 от 15.01.2008 г. по преписка № 68/2007 г. на Комисия за защита от дискриминацията. Ответниците по касационната жалба - Димитър Василев Овчаров и Мария Василева Овчарова, чрез пълномощниците им поддържат становище, че жалбата следва да бъде оставена без уважение. Ответницата по жалбата - Бонка Събинова Пенкова - не се явява и не изпраща представител пред настоящата инстанция, като не е взела становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав - II - втора колегия намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от лице с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С оспореното решение на тричленен състав на Върховния административен съд, седмо отделение е отменено решение № 5/15.01.2008 г. постановено по преписка № 68/2007 г. на Комисия за защита от дискриминацията (КЗД), с което е установено, че по отношение на Бонка Събинова Пенкова от гр. Бургас, е извършен акт на дискриминация по смисъла на чл. 5, вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., от Димитър Василев Овчаров и Мария Василева Овчарова и двамата от гр. Бургас, като по отношение на които е постановено на основание чл. 47, т. 2 от ЗЗДискр. да преустановят установеното нарушение, като на всеки от тях е наложена глоба в размер на по 250 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. за нарушение на чл. 4, ал. 1 вр. с чл. 5 от ЗЗДискр., вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. Комисията за защита от дискриминацията е осъдена да заплати на Димитър Василев Овчаров и Мария Василева Овчарова разноски в размер на 500 лв. За да постанови този резултат решаващият съд приема, че в производството пред административния орган не е доказано по несъмнен начин наличието на тормоз осъществяван по отношение на Бонка Събинова Пенкова, от страна на Димитър Василев Овчаров и Мария Василева Овчарова, мотивиран и основан на етническото им различие. Решението е неправилно. От събраните по делото доказателства се установява, че между Бонка Събинова Пенкова от една страна и съпрузите Димитър Василев Овчаров и Мария Василева Овчарова от друга, съществува конфликт по повод съжителството им в жилищна сграда на ул. "петко Каравелов" № 39, в гр. Бургас, където Пенкова е наемател на първия, а Овчарови се експонират като собственици и живеят на втория етаж. От трите помещения (според договора за наем) които наема, Пенкова ползва едното като офис, в който извършва стопанска дейност (главно преводи на документи от български на турски език) в рамките на обичайното работно време, а останалите препродава под наем. Пенкова е българска гражданка от турски произход, такива са и пренаемателите, както и лицата от най-близкото и обкръжение, които я посещават на работното и място на този адрес. Овчарови проявяват негативно отношение към наемателката на първия етаж, още преди да е започнала да осъществява дейността за която е наела имота. Димитър Овчаров, който е по-активният от семейството изразява недвусмислено нежеланието им да допуснат турци в сградата, както и намерението им да ги принудят да напуснат. От негова страна се предприемат системно действия, с които създава постоянно неудобство и дискомфорт на новата наемателка-директно, както и посредством лицата които посещават или ползват имота, по повод отношенията си с нея. Съпругата му има епизодични прояви в тази насока. Мотивите им са, че се нарушава реда и правилата на нормално общежитие - висок шум и посещения в късни вечерни часове и др., като се стига до сигнали до полицията, съпътствани с афиширане на роднинската връзка на Овчарови с местен полицай (техен син). Това са очертанията на конфликта, възприет от КЗД като форма на дискриминация по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. на основата на признак "етническа принадлежност", а от първоинстанционния състав на ВАС - като битов. Различните виждания са - дали има доказан дискриминационен елемент в поведението на Димитър Василев Овчаров и Мария Василева Овчарова по отношение на Бонка Събинова Пенкова. По делото са изслушани свидетели, посочени от Пенкова, приети са и писмени показания на лица, представени от Овчарови. Показанията на свидетелите Неврие Хасан (стр. 139 от преписката), Юксел Халибрям (стр. 149), Нургюл Алимолла (стр. 156), Бейрие Алимолла (стр. 165 и 166) не са коментирани от първоинстанционния съд, който приема, че няма данни за дискриминационно поведение в този битов конфликт, наситен с много други действия, подробно изяснени от КЗД. Първоинстанционният съд се спира до битовизма на конфликта, като подценява речевия изказ, изразяващ отношението и мотивацията на действията, предприети от Димитър и Мария Овчарови към Бонка Пенкова. В случая, посочените по-горе свидетелски показания не са обсъдени и анализирани от решаващия съд, доколкото те са носител на информация за същността на подбудите на семейството в отношението му към Събинова. Кредитирани са единствено показанията на св. Атанасова, дадени в съдебното производство като в крайна сметка изводите на съда са изградени върху противоречиви доказателства, без да са изложени съображения за така направената преценка. Допуснатото нарушение на чл. 235, ал. 2 от ГПК е съществено по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК, тъй като изводите на първоинстанционния съд са пряко относими към законосъобразността на административния акт. По изложените съображения оспореното решение следва да бъде отменено поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неправилно приложение на материалния закон при решаване на делото, а последното бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ВАС. Водим от горното на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд,