Решение № 14382 от 15.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2042/2012 г.

Решение № 14382 от 15.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2042/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Лимит МХ" ЕООД гр. Варна, против решението, постановено по адм. дело № 2171/2011 г. по описа на Административен съд /АС/ - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № 191004774/24.02.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Варна, офис Силистра, потвърден с Решение № 223/25.05.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният ревизионен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП, в писмена отговор, изготвен от юрск. Димова, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение, състав на АС Варна, е отхвърлил жалбата на "Лимит МХ" ЕООД, против РА № 191004774/24.02.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Варна, офис Силистра, потвърден с Решение № 223/25.05.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 83 468,58 лв. и лихви- 33 820,59 лв., по фактури, издадени от доставчиците "Болкан трейд" ООД, "Свибул" ООД, "Джефа корпорейшън" ООД, "Кайбилд" ООД и "Каргоекспрес" ЕООД. За да постанови това решение, съдът е приел, че с РА законосъобразно е отказано право на данъчен кредит по доставките на ечемик, пшеница и слънчоглед. Съдът е приел, че спорният по делото въпрос е свързан с реалното извършване на доставките предвид недоказване, при условията на пълно доказване, както на произхода на стоките като наличност при доставчика, така и индивидуализацията на родовоопределените вещи, съответно прехвърлянето на правото на собственост върху тях. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест като е приел, че в тежест на ревизираното лице, претендиращо, че за него е възникнало субективното материално право на приспадане на данъчен кредит, е да установи предпоставките и условията за ползване на това право. Една от тези предпоставки е наличието на данъчно събитие, а именно прехвърляне на право на собственост върху фактурираните стоки. Липсата на данъчно събитие означава и липса на доставка, в които случаи данъкът /ДДС/ се явява неправомерно начислен. Съгласно чл. 70, ал. 5 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не възниква при неправомерно начисляване на данъка. Обжалваното решение е мотивирано, постановено е при обсъждане на всички събрани доказателства, поотделно, при преценка на доказателствената им сила и стойност, както и съвкупно. Ценено и обсъдено е и заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза. След съвкупна преценка на събраните доказателства първоинстанционният съд е възприел изводът на данъчните органи за нереалност на доставките и оттам за липса на предпоставка за възникване на право на приспадане на данъчен кредит. Така постановеното решение е правилно, в частта му относно доставките на ечемик, пшеница и слънчоглед. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Касационните оплаквания са за допусната необоснованост и нарушения на материалния закон. Касаторът твърди, че са събрани достатъчно доказателства за реалността на извършените доставки, които без основание не са били ценени от съда, или са ценени неправилно с оглед крайните фактически и правни изводи на съда. Оплакванията са неоснователни. Доказателствата и доказателствените средства за установяване на реалност на доставката следва да са относими към конкретния положителен факт - доставка и теоретично се разпределят в две групи - установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката /материална, кадрова, техническа обезпеченост/ и прякото й реализиране /разплащане, протоколи за приемане на работата и съответно индивидуализация на родово определените вещи, транспортиране и съхранение, последващо реализиране и др./. В конкретния случай, правилно е прието от съда, че редовно водената счетоводна отчетност и заплащането на доставките, вкл. и по банков път, сами по себе си не установяват реалност на доставките, а за останалите относими обстоятелства не се установява от ревизираното лице, че доставките на ечемик, пшеница и слънчоглед са извършени. Конкретно, по отношение на фактурата от м. 06.2007 г. за доставка на ечемик, издадена от "Болкан трейд" ООД. Според съда, не е доказано наличие на доставка поради неустановен произход на стоката при доставчика и недоказано прехвърляне на собствеността чрез индивидуализация на фактурираните родово определени вещи, по смисъла на приложимия чл. 24, ал. 2 ЗЗД, според който собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Според касатора правото на собственост е прехвърлено, чрез отделяне на вещите, между "Болкан трейд" и неговия предходен доставчик ПТК "Карвуна" - при натоварване на стоката от склада на кооперацията, и между "Болкан трейд" ЕООД и РЛ, при депозиране на стоката в склада в с. Раковски, когато се прехвърля и собствеността към австрийското дружество, последващ приобретател. Тези твърдения хипотетично са възможни практически и като правни конструкции, но в случая се останали недоказани, конкретно относно релевантното за спора прехвърляне на право на собственост между прекия доставчик и ревизираното лице /РЛ/. Твърдението е, че стоката е транспортирана и доставена в склада в с. Раковски директно от кооперацията като предходен доставчик на прекия доставчик. Въз основа на разтоварването й и приемането й за съхранение в склада, не може да се направи извод, че е прехвърлена собствеността между прекия доставчик "Болкан трейд" и РЛ, тъй като не се установява наличие на постигнато съгласие чрез предаване или по друг начин именно между тези две лица. Такъв извод не може да се направи въз основа на съдържанието на единствените събрани относими доказателства - пътно-прехвърлителни разписки, още повече, че тези доказателства нямат доказателствена стойност като писмени доказателства предвид липсата на конкретизация относно издател и съдържание - стойност, вид и количество на товар. Не е доказано настъпването на данъчно събитие, поради което обжалваното решение като правилно в тази си част следва да се остави в сила. По отношение на доставките на ечемик от "Свибул" ООД през м. 07.2008 г. и "Джефа корпорейшън" ООД през м. 08.2008 г., както и на пшеница и слънчоглед от "Кайбилд" ООД през м. 07,08.2007 г. и м. 12.2007 г. Не е спорно и е видно от изложеното в касационната жалбата и събраните доказателства, че фактическата обстановка е идентична при доставките. РЛ е закупило стоките от тримата доставчици като стоката е доставена от и за сметка на предходни доставчици на тези трима доставчика директно в склад в гр. Соколово, стопанисван от последващия приобретател на стоките - "Доминион грейн България" АД. РЛ не оспорва, че няма собствен склад, не е транспортирало стоките, разплащането по фактурите е извършено по банков път, стоки във фактурираните размери и вид са постъпили в склада. Според касатора, са осъществени транзитни операции, като същият се явява прекупвач - купува стоките от предходен доставчик на "Свибул" ООД, "Джефа корпорейшън" ООД, "Кайбилд" ООД и ги продава на купувача"Доминион грейн България" АД. Спорният въпрос отново е за прехвърлянето на право на собственост между РЛ и неговите преки доставчици по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗЗД, чрез постигане на съгласие или приемо-предаване. Твърдените продажби - доставки - са реални само при доказване на надлежно прехвърляне на правото на правото на собственост. В тежест на РЛ като получател на стоките е да установи индивидуализирането им към момента, за който твърди, че е настъпило данъчно събитие - фактуриране на стоките, и преди продажбата им на последващия приобретател. В тази връзка се ценят наличните приемо-предавателни протоколи, потвърждаващи получаването на стоките в уговорените количества и вид, които протоколи са изходящи от предходния доставчик, получателя и "Доминион грейн България" АД като приемащ съхранението. Представените и приети кантарни и приемни бележки не са изходящи от получателя, поради което не може да се приеме, че същите удостоверят приемане на стоките от негово име. Тези бележки са издадени от представители на лицето, съхраняващо зърното, които нямат данни да са действали от името и за сметка на получателя. Видно от приетия като доказателство договор за съхранение на зърнени култури е, че наемодателят - "Доминион грейн България" АД - няма задължение да приема стоките от името и за сметка на получателя им и негов наемател - "Лимит МХ". Изводът е, че приемането на стоките, съответно индивидуализацията на родово определените вещи, е следвало да се извърши между доставчика и получателя. Както вече се посочи, единствените релевантни в тази връзка доказателства, са приемо-предавателните протоколи между доставчика и получателя. Обратното на твърдението на касатора, доказателствата относно депозиране на стоките в склада в гр. Соколово, установяват този факт, но не и наличието на доставка единствено и само в полза на РЛ като лице, претендиращо за право на приспадане на данъчен кредит. При анализ на издадените приемо-предавателни протоколи се установява, че те са издадени, както след фактуриране на доставките между "Лимит" МХ като получател и "Свибул" ООД, "Джефа корпорейшън" ООД, "Кайбилд" ООД, като доставчици, така и едновременно или след фактуриране на доставките между "Лимит МХ" ЕООД като доставчик и "Доминион грейн България" като последващ приобретател. Изводът е, че по силата на тези протоколи се индивидуализират стоки, които към момента на индивидуализацията са вече фактурирани на името на последващия приобретател. В този случай не е налице твърдяното данъчно събитие, съответно на доставки между Свибул" ООД, "Джефа корпорейшън" ООД, "Кайбилд" ООД от една страна, и "Лимит МХ" от друга страна, а са налице данни за доставки между Свибул" ООД, "Джефа корпорейшън" ООД, "Кайбилд" ООД, от една страна и "Доминион грейн България" от друга страна, при което "Лимит МХ" се явява в качеството на посредник. Не може да се направи ползващия касатора извод, че към момента на фактурирането им стоките са му прехвърлени от доставчиците Свибул" ООД, "Джефа корпорейшън" ООД и "Кайбилд" ООД. При така установените факти и обстоятелства и предвид направените изводи, крайният извод на първоинстанционния съд за недоказаност на настъпило данъчно събитие по фактурите, издадени от Свибул" ООД, "Джефа корпорейшън" ООД и "Кайбилд" ООД, се явява обоснован и законосъобразен. Решението в тази си част е правилно. По изложените съображения, предвид приетата неоснователност на касационните оплаквания и установената валидност, допустимост и материална законосъобразност на обжалваното решение, същото следва да се остави в сила, в частта му относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Болкан трейд" ООД, "Свибул" ООД, "Джефа корпорейшън" ООД, "Кайбилд" ООД. Решението е неправилно в частта му, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА в частта, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 2235,67 лв. за д. п. м. 04.2010 г. и 16,16 лв. за д. п. м. 06.2010 г. по фактури за придобиване, оборудване и експлоатационни разходи на лек автомобил "Шевролет", модел "Авео". Правото на приспадане на данъчен кредит е отказано на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5 ЗДДС, тъй като е прието, че не е доказано, че придобитият от дружеството лек автомобил се използва единствено за транспортни услуги и отдаване под наем. Съдът е възприел изводите на приходните органи като свои. Изводите са необосновани и незаконосъобразни. Събрани са достатъчно доказателства по делото - шест договора за наем, въз основа на които се установява, че автомобилът след закупуването му е отдаван по наем. Липсата на приемо-предавателни протоколи не оборва доказателствената сила на наемните договори относно изразената воля на страните, съдържанието и действието на договорите. Не са събрани каквито и да било доказателства, че автомобилът, заприходен като актив на дружеството, е използван за дейност, различна от тази по чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС. Такъв извод е и практически несъстоятелен с оглед изминатия километраж, установен по данни на вещото лице. В тази част решението на АС Варна следва да се отмени като вместо него се постанови друго, с което да се отмени РА в същата част, като необоснован и незаконосъобразен. При този изход на спора, разноски се дължат в полза на ответника по касация, за юрисконсултско възнаграждение в размерите по чл. 9 от Наредба № 1 към ЗА, относими към формата на защита - писмен отговор без явяване в съдебно заседание, съразмерно на отхвърлената част от жалбата и по компенсация. Ето защо в полза на ответника по касация се присъжда сума в размер на 2030 лв. за разноски в касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,