Решение № 35 от 4.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1896/2014 г.

Решение № 35 от 4.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1896/2014 г., II н. о., НК, докладчик председателят Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по протест на Софийска градска прокуратура срещу определение от 24.10.2014 г. по внахд № 1944/2014 г. на Софийския градски съд, с което е прекратено производството по делото. Изложени са съображения за допуснато съществено процесуално нарушение и се иска ВКС да отмени определението и да спре наказателното производство. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Защитата на подсъдимия намира, че протестът е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение. Прави възражение за изтекла абсолютна давност за наказателно преследване и алтернативно моли делото да бъде прекратено на това основание. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното определение, установи следното: Първоинстанционното производство е протекло по реда на глава 28 от НПК. С решение от 02.04.2013 г. по нахд № 13727/2011 г. Софийският районен съд е признал обвиняемия Б. Г. В. за невинен в това, че на 11.05.2011 г. е упражнявал професия без да има съответна правоспособност и на основание чл. 9, ал. 2 от НК го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 324, ал. 1 от НК. Въззивното производство е образувано по протест на прокурора с искане обвиняемият да бъде санкциониран по чл. 78а от НК. С атакуваното определение Софийският градски съд е отменил решението на първата инстанция и на основание чл. 334, т. 4, вр. чл. 25, ал. 1, т. 5 от НПК е прекратил производството по внахд № 1944/2013 г. Касационният протест е основателен. Върховният касационен съд изцяло споделя изложените в протеста съображения за допуснато съществено процесуално нарушение. В съобразителната част на определението е посочено, че от изслушаните по делото съдебно-медицински експертизи се установява тежкото здравословно състояние на обвиняемия В.. В резултат на прекарания през 2012 г. спонтанен мозъчен кръвоизлив той е с нарушени интелектуални и волеви способности, като са констатирани незначителни подобрения на двигателните му функции. Съдът е направил извод, че към настоящия момент и за в бъдеще В. няма да е в състояние да участва в наказателния процес, поради което е приел наличие на основанието по чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 5 от НПК. Отменил е първоинстанционното решение и въпреки, че в диспозитива на определението е отразил прекратяване на въззивното производство, очевидно се има предвид прекратяване на наказателното производство. Софийският градски съд неправилно е приел наличие на основание за прекратяване на наказателното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 5 от НПК наказателното производство се прекратява когато деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта. В коментираните СМЕ-зи не е поставяна задача, нито е даван отговор за възможностите на В. да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, т. е дали е вменяем. При това положение съдът е следвало или да събере доказателства в тази посока чрез назначаване на експертиза или да спре производството пред себе си на основание чл. 334, т. 5, вр. чл. 25, ал. 1 от НПК. Като е обосновал определението с експертните заключения съдът на практика ги е тълкувал превратно и е допуснал съществено процесуално нарушение. Това налага съдебният акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане. Възражението на защитата, че е изтекла давността за наказателно преследване е неоснователно. Престъплението по чл. 324, ал. 1 от НК е наказуемо с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева. Предвид на разпоредбата на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, давностният срок е четири години и шест месеца, считано от датата на деянието. Този срок все още не е изтекъл, поради което искането за прекратяване на наказателното производство на това основание не може да бъде удовлетворено. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение