Решение № 10199 от 16.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4727/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Г. И. С., чрез адв. И. Кочев, срещу Решение № 6582/18.02.2026 г. по административно дело № 4565/2025 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено Експертно решение № 16 от 25.02.2025 г. на Специализиран състав по Вътрешни, Белодробни и Сърдечно съдови заболявания на Национална експертна лекарска комисия, преписката е изпратена на НЕЛК за ново произнасяне по жалбата на „Медицински център Афродита“ срещу решението на ТЕЛК, при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението и са присъдени разноски по делото. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Твърди се, че необосновано, немотивирано и незаконосъобразно Административен съд София-град е отменил Експертно решение № 16 от 25.02.2025 г. на Специализиран състав по Вътрешни, Белодробни и Сърдечно съдови заболявания на Национална експертна лекарска комисия, с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК № 05500/09.12.2024 г. потвърждаващо болничен лист за временна неработоспособност № 2422710502D. Претендират се разноски. Ответниците - Национална експертна лекарска комисия и Медицински център „Афродита" ООД, в писмени отговори оспорват касационната жалба като неоснователна. Медицинският център се представлява от адв. Шопова-Лионтис в проведеното открито съдебно заседание по делото. Ответниците - Управителят на Националната здравноосигурителна каса,ТЕЛК ІІ МБАЛ – Първи състав, Агенция за хората с увреждания, ДКЦ „ХХV София“ ЕООД, Регионална дирекция “Социално подпомагане“ – София, Териториално поделение на НОИ – София-град, не са представлявани от законен или процесуален представител в проведеното открито съдебно заседание по делото и не са изразили становища по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 ал.1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл.210 ал.1 от АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С решението, предмет на касационен контрол, Административен съд София – град е отменил Експертно решение № 16 от 25.02.2025 г., издадено от Специализиран състав по Вътрешни, Белодробни и Сърдечно съдови заболявания на Национална експертна лекарска комисия, изпратил преписката на НЕЛК за ново произнасяне по жалбата на „Медицински център Афродита“ срещу решението на ТЕЛК, при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с решението и присъдил разноски. Първоинстанционният съд е приел, че съдържащите се в преписката медицински документи и събраните в хода на съдебното производство доказателства не мотивират извод, че издаденият болничен лист за временна неработоспособност на д-р Г. С. за периода от 13.08.2024 г. до 30.08.2024 г. е обоснован от конкретното здравословно състояние на пациента, с оглед на което е приел за основателна жалбата на „Медицински център Афродита“ ООД срещу решението на НЕЛК. Съдът е изложил мотиви, че медицинските документи и направените на пациента ЕКГ и ехокардиография не са достатъчни, за да се постави на пациента диагнозата [заличен текст]. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че за периода от 13.08.2024 г. до 30.08.2024 г. Г. И. С. е в трудово правоотношение с Медицински център „Афродита“ /от 2020 г. до 29.08.2024 г./, като е назначен в Медицински център „Доверие“ на длъжност „лекар акушер-гинеколог“, считано от 02.09.2024 г. За посочения период от време от д-р Г. С. е представен болничен лист № Е20242349032, издаден от ЛКК на ДКЦ „ХХV София“ ЕООД, д-р Й. и д-р К., с който на С. е поставена диагноза – [заличен текст] и е предписан режим на лечение домашно-амбулаторен за 18 календарни дни от 13.08.2024 г. до 30.08.2024 г. поради временна неработоспособност. Болничният лист за временна неработоспособност е оспорен от работодателя „Медицински център Афродита“ ООД с жалба до РКМЕ гр. София (ТЕЛК), а също и от ТП на НОИ, на основание чл. 112, ал. 1, т. 1 ЗЗО във вр. с чл. 63, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. С ЕР № 05500/09.12.2024 г. на ТЕЛК при ІІ МБАЛ-София ЕАД, І състав, болничният лист 2422710502D е потвърден, без да са изложени мотиви. Посоченото решение на ТЕЛК е оспорено пред НЕЛК, която с ЕР № 00016/25.02.2025 г. на Специализиран състав по Вътрешни, Белодробни и Сърдечно съдови заболявания потвърждава ЕР на ТЕЛК № 05500/09.12.2024 г. НЕЛК се позовава на приложените към медицинското досие резултати от амбулаторен преглед, ЕКГ и Ехо КГ, като приема, че има основателна причина за да се постави диагнозата [заличен текст]. Пред първоинстанционния съд е назначена съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице със специалност по вътрешни болести и кардиология, заключението на която е кредитирано от съда като безпристрастно и обективно изготвено, и даващо отговор на всички относими към спора въпроси. Според заключението на вещото лице от първоначалната СМЕ са налице съществени пропуски в медицинската документация и описанието на статуса - липсва локализация на перикардното триене, непълно е описанието на ЕхоКГ, липсват обективни данни за „хипертонично сърце“, не са отразени сърдечните тонове и шумове, а също така не е уточнено за коя част от аортата и коя конкретно клапа се отнасят данните (при наличие на четири клапи). Поради оспорване на заключението от страна на адв. Шопова, в проведеното съдебно заседание по делото на 04.11.2025 г. е допусната и приета без възражения от страните повторна експертиза, която посочва, че при установените оплаквания и данни от прегледа е възможна диагноза [заличен текст], макар ЕКГ и ехокардиографията да показват незначителни промени, които не са категорични. Вещото лице от повторната СМЕ отбелязва липса на описание на перикардно триене и подчертава, че за доказване на възпалителния процес е било задължително изследването на ПКК, СУЕ и CRP наред с провеждането на контролен преглед. В съдебно заседание експертът е потвърдил наличието на съмнение за заболяването [заличен текст]. Съгласно разпоредбите на § 1, т. 34 от ДР на Закона за здравето и чл. 6, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, временна неработоспособност е налице в случаите, при които осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради: общо заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ медицински преглед или изследване; карантина; отстраняване от работа по предписание на здравните органи; гледане на болен или на карантиниран член от семейството; належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед; изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина; бременност и раждане; гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението. Отпускът поради временна неработоспособност се разрешава от органите на медицинската експертиза на работоспособността, определени в чл. 103, ал. 2 ЗЗ и чл. 3 НМЕ, като се оформя с болничен лист по образец, утвърден с акта на Министерския съвет по чл. 103а от Закона за здравето /ЗЗдр/. Правилно административният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден в предписаната от закона форма и от надлежен орган, но е необоснован и неправилен. Административният съд е приел, че в ЕР на НЕЛК не е обоснована възприетата временна неработоспособност на освидетелстваното лице, тъй като констатациите за такава в медицинските документи и направените на пациента ЕКГ и ехокардиография не са достатъчни за поставяне на диагнозата [заличен текст] - извод, който се подкрепя и от приетите по делото заключения на съдебно-медицинските експертизи. Правилно съдът ги е кредитирал като пълно и обективно, компетентно и безпристрастно изготвени. Заключенията на вещите лица от първоначалната и повторната експертизи са категорични, че обективното здравословно състояние на д-р Г. С. през периода на издадения болничен лист Е20242349032 не сочи категорично на заболяване с поставената диагноза, респективно което да е обосновано и доказано от събраната медицинска документация. Прецизно установените обстоятелства във връзка с действителното здравословно състояние на д-р Г. С. обосновават като правилна преценката на съда, че процесният болничен лист е издаден при наличието на медицински документи и направени на пациента ЕКГ и ехокардиография, недостатъчни за поставянето на диагнозата [заличен текст]. Оспореният пред Административен съд София-град административен акт е издаден в нарушение на относимите процесуални и материалноправни разпоредби, поради което, като е отменил Експертно решение № 16 от 25.02.2025 г., издадено от Специализиран състав по Вътрешни, Белодробни и Сърдечно съдови заболявания на Национална експертна лекарска комисия, съдът е постановил законосъобразен съдебен акт. Аргументирано съдът е приел, че обжалваното експертно решение на НЕЛК е издадено въз основа на погрешен анализ на наличната медицинска документация и изследвания. По тези съображения преписката следва да бъде върната на НЕЛК за ново произнасяне по жалбата на „Медицински център Афродита“ при стриктно съобразяване с дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Административен съд София-град е преценил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, прецизно е установил всички факти от значение за спорното право и е достигнал до правилни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция (чл. 221, ал. 2 предл. второ АПК). Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон, и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице сочените в касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил задълбочено приобщените доказателствени средства, анализирайки съдържащия се в тях доказателствен материал и съпоставяйки установените фактически обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност. Предвид гореизложеното, оплакванията в касационната жалба са неоснователни и не обосновават наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. При този изход на спора искането на НЕЛК за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Претендираните от ответника по касация разноски, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие № 181413/17.04.2026 и доказателства за извършено плащане в брой, следва да му се присъдят в размер на 750 евро за заплатено възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция, като възражението за прекомерност съдът не намира за основателно с оглед фактическата и правна сложност на спора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение